Времето на големите проекти за нас мина

Визитка: Петър Тодоров е архитект, който работи и живее от 25 г. във Виена. Роден е в София през 1948 г. Завършил е Университетът по архитектура, строителство и геодезия, тогава (ВИАС- Висш институт по архитектура и строителство) и Техническия университет във Виена. Има следдипломна програма в Университета за приложни изкуства - Виена.

Работил е като асистент във Факултета по архитектура на ВИАС и е архитект в „Главпроект“ (до 1989 г.) Веднага след промените у нас, заминава за Виена, където е част от творческия екип на изявени имена на австрийската школа Йоханес Шпалт и Вилхем Холцбауер, с които работи от 1992 г. до 2003 г. През 2003 г. основава собствено архитектурно студио Skyline Architekten.

Жилищна сграда във Виена, Източник www.skyline-architekten.at

- Арх. Тодоров, кои са проектите върху които работите сега ?
В момента проектирам еднофамилна къща за наш дългогодишен партньор от Горна Австрия. Той е строителен мениджър, което ни улеснява много, тъй като разбира от строителство и в случая неговата взискателност само ни е от полза. Особеното на къщата е, че в нея ще бъде показана голяма колекция от изкуство, а той трябва да се чувства уютно в  тази постоянна галерия, между картините и скулптурите, които колекционира. 

Тя ще бъде построена от модерния в момента видим бетон - той е като „сандвич” в който топлоизолацията се разполага между две стени. И цялата къща се „опакова” с този „сандвич”. Това не е лесен обект, още повече, че ще е и галерия. Но хубав проект става, дори за себе си бих си пожелал да имам такава къща. Ние живеем в един апартамент под наем. Като цяло, не само нашето студио, но и повсеместно се усеща спад в проектирането на големи инвестиции. Времето на големите проекти като че ли мина. Те бяха в Централна и Източна Европа- Унгария, Хърватия, Словакия и т.н., но големите инвеститори за които работихме се изтеглиха оттам. И това се отразява и върху нашата работа.

Във Виена е пренаситено с архитекти. И когато получаваме проекти за Австрия те са по-малки. Преди правехме банки, офис сгради, големи хотели, спа центрове и времето не ни стигаше, за да правим проекти на къщи. А и да проектираш къща на някого никак не е лесна работа и отнема много време. Но проектирането на къщи има своята хубава страна. Всеки архитект трябва да направи поне по една къща, за да се види какво може, така че сега е време за  къщи. Направих проект за къща на едно семейство българи в 14-и район на Виена, които я харесаха много, и покрай тях дойдоха още клиенти. Паралелно с това правим конкурси, предпроектни варианти, търсим постоянно обекти, за които кандидатстваме.Чакаме да мине и тази криза на свиване на строителния пазар.

Емблематичната сграда Вилхем казерне във Виена, Източник www.skyline-architekten.at

- Как да разпознаем стила на Skyline-Architekten ? 
Трудно може да се говори за наш стил, защото сме трима архитекти, които се различаваме помежду си като естетика. А имаме и разнообразни проекти , всеки е с най-различни изисквания , но се стремим да сме оптимални със семпли, изчистени форми, с по-малко или никак „барок”. ( повече за проектите на Skyline-Architekten в карето)

- Как ви се стори София ?
За последните 25 г. промяната не е чак толкова голяма, колкото може да се очаква за четвърт век, има силно презастрояване. Поне на мен не ми прави добро впечатление групата високи сгради, които са на входа на София, когато влизаш от Пловдив. Архитектите в България  са много зависими от инвеститора, който им казва какво да правят. Това не трябва да се случва в такива размери, както е у нас. За този конфликт между проектиране и строителство може да се говори много.

Има около 7- 8 наши архитекти, чиито проекти правят впечатление. Напр. белият жилищен блок на арх. Георги Кътов в „Люлин” (финалист в селекцията на Европейския конкурс за социални жилища - б. а.),няколко еднофамилни къщи и др..В Бургас прави впечатление друга тяхна сграда (Panorama Apartments - б.а). За арх. Пламен Братков бих посочил кубистичната жилищна сграда, която привлича погледите по бул.„България" (номинирана за наградата за съвременна архитектура ” Мис ван дер Рое”), офис сградата на бул. „Стамболийски” до НОИ, както и тухлената сграда до Южния парк. Аз мисля, че тези архитекти много добре работят с инвеститорите. В кв. „Изток” в близост до метрото има група от 3 сгради, които стоят много добре ( не знам името на архитектите) , също така и МОЛ-а с „Карфур” на „Цариградко шосе” е много хубав - целият комплекс е много елегантен, стегнат. Смятам, че половината от работата на архитекта е свършена, ако е намерил добър инвеститор, който да му вярва и да му се довери. 

През последните години ми направи впечатление, че столицата е много чиста, от десетилетия не е било така, незнам дали на софиянци им прави впечатление това. Има обаче неща, които са абсурдни. Не може някой от живеещите в даден блок да реши да си опакова на 10-ия етаж само своя апартамент и то с розова топлоизолация. В който и да е европейски град това е немислимо!София има прекрасен стар център, изграден между двете световни войни. Но там трябва незабавно да се положат много усилия за спасяването на повечето стари сгради.

- В екипа на Skyline Architekten работят 2-ма българи. С какво ги привлякохте?
Младите ни български колеги лесно се вписаха в средата и изискванията. Нещо друго ми прави впечатление: тук студентите по архитектура следват дълго- 8-10 години и по време на следването работят в различни архитектурни бюра. Виждат как се прави реално архитектура, и самите стават готови за професията с тази комбинация между теория и практика. Защото и архитектурата е занаят. Аз съм работил 18-години в „Главпроект”. И ние всички сме учили занаята от арх. Стефка Георгиева. Колегите, работили с нея й казвахме „Учителката”. А името й днес тъне в забвение.

Всичките 12 апартамента в тази сграда в Линц са пригодени за живот с хора с увреждания, Източник www.skyline-architekten.at

- Виена продължава ли да ви вдъхновява като архитект ?
Австрийската столица е град от който непрекъснато можете нещо да научите- както в миналото, така и в настоящето. Виена е световен град, с традиции в музиката, архитектурата , изкуствата. Много интересни хора могат да се срещнат тук. 

Има ли проект, за който мечтаете, който искате да направите, а все някак ви е убягвал? Във Виена върви дискусия и за небостъргачите…
Темата за небостъргачите е много стара. В центровете на мегаполисите земята е много скъпа, затова се строи във височина, което е полезно, тъй като спестява площ долу, на земята. Такава е тенденцията : небостъргачи ще продължават да се строят, като класиката е те да са в компактни групи, но отново се появява тренда за големи разстояния между тях, като идеята е да има повече зелени площи , с паркове между тях. Това са идеи още от Корвюзие, от руските конструктивисти, както и от съвременни градостроители. 

Впрочем, с удоволствие бих проектирал небостъргач. Най-високата сграда, която съм проектирал е …45 метра. Проект, който следя с интерес във Виена е DC Tower (Donau City Towers )от Доминик Перо, чиято втора част ще бъде готова през 2018 г. Сгради като опера, театър, или концертна зала съм проектирал само за конкурси. Бих правил пак нещо подобно. Дипломната ми работа бе проект за летище „София”, но много преди да построят Терминал -2.
Бих проектирал и къщи на хора, с които мога добре да се разбирам .

- В Австрия пасивните къши са на мода, как се развива тази тенденция ?
Във Форарлберг, най-западната провинция на Австрия, работят двама страхотни архитекти Баумшлагер и Ебер. Те имат доста проекти и в Швейцария и са признати майстори в архитектурата. В Лустенау те направиха една многоетажна офис сграда, която не консумира, а се самозахранва с енергия ( за нея ще ви разкажем отделно в следващ брой- б.а). Малки отвори, стените – дебели като на кахлена печка акумулират и после излъчват топлина ( подобно на т.нар Стена на „Тромб”, така е било и преди 2 хил. години). Използва се и собствената топлина, която излъчват вътре хората, компютрите и др. Това  е последният хит в строителството. Няма слънчеви батерии  или други енергоизточници, а самата сграда е много рационална, това е в духа на европейската стратегия за енергия. Друга стратегия е тази на САЩ и Япония, които развиват едно различно направление –да се постигне евтина енергия, затова могат да бъдат по-разточителни и в строителство, и в други сфери. Бъдещето ще покаже коя тенденция е била по-правилна.

Стилният стъклен покрив на двора на МВнР на Австрия, Източник http://www.skyline-architekten.at

Някои реализирани проекти в Австрия:

• Жилищната сграда на ул. „Ротенхофгасе” във Виена е възложена от инвеститорът IFA AG, сградата е завършена през 2012 г с проект-координатори Х.Шиф, Ю.Кестнер и Т.Напипал. Разполага с 12 апартамента и магазин на партера. Северната( улична) фасада на сградата е затворена и плоскостна в духа на традиционната виенска жилищна архитектура от 19-и в.( семпло оформени прозорци наравно със фасадата). Решението на южната фасада е противоположно на северната- тя е много отворена, с балкони, гледащи към двора, който предстои да бъде озеленен.
• Стъкленият покрив на двора на Министерство на външните работи (МВнР) на Австрия е възложен от ведомството и е проектиран през 2004 г. с конструктор инж. Нови. Изисква се икономично стъклено покритие с площ от 250 кв.м.над вътрешния двор на бившия бароков дворец Ландаус от 18-и в.Целта е дворът да се превърне в официален ВИП –вход за автомибили и пространство за коктейлни приеми. Леко наклонената стъклена плоскост е надигната от съществуващите покриви, което осигурява естествена вентилация и ясно разграничаване между старото и новото.
• Жилищната сграда на ул. „Хафнерщрасе” в Линц е разположена в старата градска част, в близост до катедралата. Инвеститор е „Сити Вонбау”ООД Всичките 12 апартамента, пригодени за хора с увреждания имат зимни градини към двора. Луксозните мезонети на покрива са с гледка към катедралата. Сградата има и собствен гараж.