Мушкато до прозореца, мушкато за балкона

Най-разпространени у нас са зоналните мушката и каскадните сакъзчета. На голяма популярност напоследък се радват едроцветните английски мушката и дребноцветните разновидности с буен цъфтеж.
04.08.2021
Екатерина Бонева
549
озеленяване, градина, мушкато, пеларгониум
Мушкато - цвете за балкона, до прозореца или в градината
Източник: www.stroy-podskazka.ru

Мушкатото е едно от най-разпространените декоративни цветя в България. Едва ли има дом, от чиято тераса да не се подават разкошните му кичести цветове. Родината на това емблематично за нашата страна цвете е Южна Африка и е пренесено в Европа по море през XVII век. Растението има прекрасни цветове и ароматни листа и сред опитните градинари е известно с ботаническото си име пеларгониум.

Първите видове се отглеждат в Холандия и Великобритания, където растението преминава през различни селекции и кръстоски. Само за няколко десетилетия от 20 сорта пеларгониум се създават над 200 културни сорта. Така днес можем да се радваме на безбройните му разновидности, които са кръстени според аромата на листата или формата на цветовете им - зонално мушкато, сакъзче, едроцветно мушкато, индрише и т.н. Макар и да са култивирани отдавна, мушкатата са запазили своята атрактивност през вековете и понастоящем си остават също толкова популярни, колкото и тогава.


Едролистно английско мушкато      Източник: www.studio-md2.com

При какви условия се развива
Най-разпространени у нас са зоналните мушката и каскадните сакъзчета. На голяма популярност напоследък се радват едроцветните английски мушката и дребноцветните разновидности с буен цъфтеж. Причините за големия интерес към пеларгониумите са лесното отглеждане, дълготраен богат цъфтеж и очарователните цветове. Мушкатото се чувства еднакво добре както на балкона, така и в градината или в закрити помещенията. Единственото условие е да получава достатъчно количество светлина. Полусенчестите и слънчеви зони, без прекомерно слънчево греене са най-подходящи за неговото развитие. Ако се отглежда на сянка стеблата му се издължават и започва да придобива хилав вид. За да се стимулира разклоняването на стъблото и да се сгъсти листната маса трябва да се отреже върха на растението. Подходящи са западен или източен прозорец или балкон. През топлото време от годината може да го изнесете на открита тераса, веранда или в градината.


Мушката стелари      Източник: www.new.cvetar.org

Кога и как се засажда
Съдовете за засаждане на мушкатото трябва да са с обем 3 - 5 литра. Използването на по-големи съдове може да компрометира цъфтежа. Растенията могат да се засадят и в сандъчета, не повече от 3 на брой, като разстоянието помежду им да е поне 20 см. Най-подходящото време за това е през ранна пролет, тъй като цъфти от април до октомври. Изберете удобни за пренасяне съдове, тъй като мушкатото няма да издържи навън при зимни условия. Спокойно може да ги засадите и в градината, но веднага щом стане хладно трябва да ги преместите в саксии и да ги приберете в мазето или пък да ги подредите на стълбището. В периода на покой растението се нуждае от не повече от една поливка на две седмици.

Почви и поливане
Мушкатото не проявява претенции към определен вид почви, но се развива чудесно при такива, богати на хумус. Растението е чувствително към влагата и изисква добре дренирани почви. За да се радвате на трайни и едри цветове може да си приготвите почвена смес от от градинска почва, угнил оборски тор и промит речен пясък в съотношение 3:2:1 или при смесването на равни части чимовка, листовка, угнил оборски тор, торф и пясък. Мушкатото има способността да си складира вода като резерв в листата и корените, затова не трябва да се преполива. Прекомерната влага в почвата може да доведе до загниване на кореновата система и намаляване на цъфтежа. Обилно поливане три-четири пъти седмично е достатъчно за достигане на нужната влага. Подхранването по време на цъфтежа се извършва с балансирани органични торове, но при слаб цъфтеж трябва да се използват минерални торове с по-високо съдържание на калий.


Разнообразие от представители      Източник: www.zeleno.bg

Размножаване  
Не случайно растението се нарича мушкато – където и да го "мушнете", все ще се хване. Все пак за да получите едри и здрави мушката трябва да се спазват съответните указания. Размножаването на мушкатото става по два начиначрез резници и чрез семена. При първият способ е нужно да се вземат резници от здрави и силни издънки, като обикновено това се прави в края на лятото. Резниците се изчистват от старите листа, прилистниците и цветните пъпки и се засаждат в саксии с почва за млади растения, които се оставят на топло и сухо място до вкореняването им. Бързо и най-успешно се вкореняват в промит, едър пясък. Преди края на зимата вкоренените резници се пикират в малки саксии и се поставят на остъклен балкон. Така през април вече имате стандартен разсад за засаждане. Размножаването на мушкатото може да стане и чрез семена през февруари или март. За да покълнат семената се слагат във влажен памук, след което се засяват в обогатен торфен субстрат. Съдовете се покриват с прозрачно фолио или стъкло, за да се осигури нужната влага и температура. След появата на първите 4 листа растенията се разделят в самостоятелен съд.

Ето и някои видове, които са обект на търсене от много любители градинари и колекционери.

Мушката с уханни листа
Въпреки че принадлежат към една и съща група, ароматните мушката се разграничават по своите външни признаци. Листата варират по форма при повечето представители – от почти овални или съвсем леко назъбени по крайчетата до дълбоко изрязани. Цветовете им са дребнички, събрани в съцветие и по-често са малко на брой. Общото за тези растения е, че получават името от мириса на листата си. Към тях спада и добре познатото на всички индрише, което освен за декорация се използва за ароматизиране на сокове от пресни или консервирани плодове. Има разновидности, чиито листа ухаят на кокос, мента, праскова, цитруси. Въпреки ароматните си акценти, тези цветя се отглеждат като обикновеното мушкато.


Мушката с пъстри листа      Източник: ww.kk.lacroixx.com

Пъстролистни
Пеларгониумите с пъстри листа са по-взискателни от останалите представители. Пъстрите листа са ефект от спонтанни мутации и последващи кръстоски, благодарение на които вече се намират мушката с трицветни листа и богат цъфтеж. При всеки от тези видове оцветяването е в различна степен, в зависимост от възрастта и микроелементите в почвата, като основна роля за това играе светлината. Цветове са най-често черен, бял, розов и тъмно лилав. Размножаването при тях става единствено чрез резници. Размерите им са компактни, а цъфтежът е сравнително редуциран.

Звездовидни съцветия
Този вид пеларгониуми е рядко срещан, но по нищо не отстъпва на обикновените мушката. Това, което ги отличава е формата на цветове, наподобяващи малки звезди с 5 остри венчелистчета. Срещат се в стандартен и джуджевиден размер, а цветовете варират от светли до аленочервени и силно наситени двуцветни. Наричат ги още „стелари“, като има и представители с пъстри листа. Освен по формата на съцветията, стеларите по нищо не се различават от обикновените мушката. Грижите по отглеждането им се извършват при един и същи условия.

 

Автор: Екатерина Бонева
Закони Нормативна база Коментари