Сградни ВиК инсталации

Водопроводната и канализационната инсталации (ВиК) за една сграда средно съставляват по-малко от 8% от стойността на сградата...
15.06.2008
Д-р инж. Иван Иванов
4913
канализация, сградна инсталация, водопровод
Източник: Д-р. инж. Иван ИВАНОВ

Водопроводната и канализационната инсталации (ВиК) за една сграда средно съставляват по-малко от 8% от стойността на сградата (без санитарното оборудване – смесители, вани, мивки, които могат и да са луксозни), но от дълготрайното и безаварийното им функциониране силно зависи комфортът на обитаване. В цивилизования свят добрата строителна практика изисква живота на ВиК инсталациите (това, което е в стената и в пода) да има трайност над 100 години – т.е. през време на живота на една сграда да не се налага авариен ремонт на ВиК инсталациите. На определен период от време (примерно 25 г.) да се подменят само елементи невградени в стените – смесители за мивки, душове и др. Трайността на инсталациите определя и използваните материали.


Водопроводната инсталация се състои от:

1. Сградно водопроводно отклонение, което свързва сградата с уличния водопровод. В последните години сградните отклонения се правят от същия материал както и уличните водопроводи от PEHD (Полиетилен с висока плътност) – на външен вид черна или синя тръба, малките размери – са навита на кангал. Съединяването на PEHD става най-трайно на заварка, но се практикуват и различни механични съединения – компресионни или пресови връзки от полипропилен или метал (месинг/бронз). Тръбите за сградните отклонения могат да са и метални – от чугун или галванизирана стомана. Чугунът е най-устойчив на корозия и издържа над 100 г., докато поцинкованите тръби в зависимост от качеството им издържат 25-40 г. На сградното отклонение по правило има тротоарен спирателен кран – разположен под тротоара, с който се спира водата за сградата.

При малки сгради в двора се прави водомерна шахта, в която има водомер и спирателни кранове преди и след водомера. Тя трябва да е дълбока повече от 80 см и да има топлоизолация, за да не замръзва тръбата през зимата. При големите сгради главният водомер се монтира в сутерена, там където водопроводното отклонение влиза в сградата. Във всеки апартамент се монтира и апартаментен водомер. Добре е преди всеки водомер да има филтър, а след него освен спирателен кран – да има и обратна клапа, която не позволява да се върне обратно примерно топла вода от бойлера.

2. Водопроводните тръби в сградата могат да бъдат от метал или от пластмаса. Идеалният случай би бил тръба, притежаваща корозионната устойчивост на пластмасата и механичната здравина и трайност на метала, но такъв материал не съществува.
Комбинацията между метална тръба, покрита отвътре и отвън с пластмасов слой, е опит за доближаване до този идеален материал, но възникват множество практически трудности при съединяването на тръбите - не могат да се заваряват, защото металът и пластмасата се топят при много различни температури; ако се заварява пластмасата – на мястото на връзката металът не се свързва и това е слабо място; ако се използва механична връзка – с резба – тя има склонност към саморазвиване и нейният гумен уплътнител трябва да издържи поне 50 г., ако механичните връзки са пресови – т.е.механично се деформира фитингът към тръбата и така се свързват – отпада опасността от саморазвиване но нейният гумен уплътнител трябва да издържи поне 50 г.

Като правило многослойните тръби съединени с механични връзки, които се развиват не трябва да се оставят в замазката в пода или в стената, а трябва да са видими, за да може да се поправят, когато протекат. Само качествени механични пресови връзки е допустимо да се оставят в пода или стената.

В цивилизования свят от повече от 100 г. масово се правят сградни водопроводни и отоплителни инсталации с медни тръби поради голямата устойчивост и трайност на медта. Разбира се, трайни са само качествените тръби от рафинирана мед със съдържание на мед 99,99 %. Европейският стандарт за такива тръби е EN1057. Тръбите от рафинирана мед са трайни, безвредни и могат успешно да се използват за питейни водопроводи в сгради. За сградни отклонения не се използват, поради опасността от корозия при контакта им с почвата и почвените киселини.

У нас до 1944 г. има случаи на медни сградни инсталации, но след това медта е обявена за стратегическа суровина само за електротехническата индустрия и допреди 10-15 г. се използваха основно поцинковани стоманени тръби. Те в зависимост от качеството на покритието си издържат 25-40 г. В развитите страни сега много малко се използват поцинковани тръби за питейно водоснабдяване поради по трудния им монтаж чрез нарязване на резби, по тежки са – с по дебели стени, които да компенсират процесите на корозия, както и опасността от навлизане на цинкови йони в питейната вода.

Най-доброто за питейна инсталация в сгради са неръждаемите тръби. Те имат механична здравина, изглеждат добре, издържат над 100 г., запазват органолептичните качества на водата и със съвременните пресови фитинги се монтират лесно и бързо, без да е необходимо да се заваряват.

Следващите в класацията са медните тръби. Те са също много трайни – за питейни води и отопл. инсталации (рН от 6 до 9), с пресови фитинги могат лесно да се монтират без запояване, потискат развитие на патогенни микроорганизми във водата.

След това се подреждат – комбинации между метал и пластмаса – многослойни тръби – РЕХ-Al-PEX (Омрежен полиетилен с алуминиева врожка), PP-AL-PP(полипропилен с алуминиева вложка) и др. При РЕХ-Al-PEX връзките са основно механични – разглобяеми или пресови(неразглобяеми), а при PP-AL-PP връзките са на полидифузионна заварка.

Трайността на инсталации от тези тръби освен от качеството на материала – пластмасата в тях и количеството му (да не са много тънкостенни), зависи от дебелината на металната вложка в тях – дебелината й не трябва да е много малка, за да има механична здравина, и е по-добре вложката да бъде плътно заварена – без отвори и да може да е бариера против дифузията на кислород и др. газове през стената на тръбите.

Изследванията показват, че причините за намалената трайност на водопроводните тръби от пластмаса освен високата температура и налягане ( колкото температурата на водата е по-висока и налягането по голямо – толкова животът им е по кратък) е дифузията на газове през стените им (при липса на плътен слой възпрепятстващ дифузията на кислород и др. газове – животът на тръбите се скъсява), (друг фактор за разпада на пластмасите може да бъде и ултравиолетовата радиация от слънцето, но приемаме, че водопроводните тръби са положени вътре в сградите и затова са защитени от слънчевата светлина).

Освен трайността на тръбите важен фактор за продължителността на живот на една инсталация са фитингите – при механичните ключов елемент е трайността на уплътнителния елемент ( „О” пръстен ), (често при некачествени – напр. някои китайски фитинги „О” пръстенът се разпада за 1-2 години и те протичат).

Следват пластмасови тръби от РЕХ, ПП (полипропилен), ПБ (полибутан) и т.н. При тях липсва механично усилване на тръбата с метален слой и животът на инсталациите е още по-кратък. При гореща вода те омекват, провисват и се нуждаят от закрепване на малки разстояния.

Една разновидност са усилените с фибри (стъклени или полимерни) тръби. При тях въпреки подобрените механични качества, дифузията на газове, температура и налягане ограничават продължителността на живот н а инсталацията.

Класическите поцинковани стоманени тръби напоследък много малко се използват поради по-трудоемкия им монтаж (при пожарогасителни инсталации се изискват метални тръби).

Често в практиката на развитите страни при големи сгради тръбите с диаметър по-голям от 1” – хоризонталната тръбна мрежа в сутерена и вертикалните водопроводни щрангове се правят от метални тръби – медни или неръждаеми, а тръбите в апартаментите и баните - с диаметър ½” и 3/4” се правят от многослойни пластмасови тръби.

Тази практика е един компромис с цената – важните тръби са гарантирано трайни и ще издържат без нужда от ремонт поне 100 г., а малките диаметри в баните може да са по-евтини, защото там се правят ремонти обикновено на по-малко от 40 г.

3. Водопроводната инсталация в сградата условно се разделя на:


  • хоризонтална мрежа в сутерена;
  • вертикални водопроводни шрангове;
  • апартаментна инсталация.


Хоризонталната мрежа в сутерена служи да доведе студена вода от главния водомер до вертикалните щрангове и топла вода от абонатната или бойлера до вертикалните щрангове. Най-често хоризонталната мрежа в сутерена се монтира окачена по тавана на сутерена. Вертикалните щрангове служат да доведат водата от сутерена до съответния етаж. Често щранговете се прокарват в санитарните възли в инсталационна шахта.

Апартаментните инсталации започват с отклонение от вертикалния щранг, апартаментен водомерен възел ( водомер, кранове преди и след водомера, филтър, обратна клапа); и тръби до водочерпните прибори – мивки, душ и т.н. Обикновено апартаментните инсталации са зад стената – вградени, и не се виждат.

Диаметрите на тръбите се оразмеряват съобразно количеството вода, която трябва да преминава по тях (колкото повече вода – по-голям диаметър). Добре е всички тръби да бъдат топлоизолирани – за студена вода – да не се образува конденз и да не се стопля водата; за топла вода – да се намалят загубите на енергия за загряване на вода за битови нужди.

При големи сгради се прави и т.нар. циркулационна мрежа, която служи да се намалят загубите на питейна вода и енергия ( като пуснем топлата вода от чешмата веднага да потече топла вода, а не да източваме определено количество вода, докато дойде топлата вода). Циркулационната мрежа трябва да се изпълни така че от всеки кран веднага на потече топла вода без източване и същевременно тръбите да са добре изолирани за да може загубите на топлина да са минимални.

Дизайнерски декоративни решетки от неръждаема стомана с матова повърхност изпълнени с лазер
 


    


В материала са използвани снимки на дизайнерски решетки нa Viega


  


Сифони за душкабини с равен под


  • разполагане на линейния сифон под вратата и до стената
  • примери за сифон в ъгъла - при прави прегради и при заоблен параван


Сградната канализационна инсталация се състои от:

1. Сградно-канализационно отклонение.
Отвежда отпадъчните води от сградата в уличната канализация. В последните години се изпълняват от PVC тръби ф160мм за малките сгради. Може да бъде и от бетонови и от каменинови тръби. Обикновено се включва в уличнана канализация в улична ревизионна шахта.
2. Хоризонтална канализация в сутерена – обикновено се прави в пода на сутерена, но при сгради с подземни етажи може да бъде окачена по тавана на подземния етаж. В Европа сградната канализация се изпълнява от полипропиленови тръби за канализация, чугунени тръби, а понякога и от полиетиленови тръби на челна заварка. PVC тръби в Западна Европа не се използват в сгради. (Една от причините е отделянето на хлорорганични съединения при пожар.) Очаква се в близките години и у нас да се забрани използването на PVC тръби в сгради в процеса на синхронизиране на законодателството ни.

3. Вертикални канализационни клонове – отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори до хоризонталната канализация в сутерена. Обикновено се изпълняват от тръби с диаметър 110 мм – когато там са включени тоалетни и с по-малък диаметър – когато отвеждат водите само от мивки или душове. Вертикалните канализационни клонове трябва да излизат с отдушник над покрива на сградата. Така се вентилира сградната канализация и се предотвратява опасността от образуване на вакуум при промиване на тоалетните и от изсмукване на водата в подовите сифони (когато водата в сифоните я няма – през сифоните навлизат миризми).

4. Канализация в санитарните възли – свързва отделните санитарни прибори с вертикалните канализационни клонове. Изпълнява се от PVC и от полипропилен за канализация. На всички санитарни прибори се монтират сифони, в които трябва да има минимум 30 мм воден слой (воден затвор ), пречещ на миризмите от канализацията да навлизат в помещението. Има подови сифони, сифони за мивки, за вани, за душови корита, за перални и миялни машини. (един стандартен подов сифон с 30 мм височина на водния затвор има монтажна височина около 8 см.

Често на пазара има съвсем плитки алуминиеви подови сифончета, които нямат нужната дълбочина на слоя вода в тях и миришат). Всички хоризонтални канализационни тръби се монтират с минимален наклон по посока на течение на водата по формулата 1/D, където D е диаметърът на тръбата.(например при тръба ф110 мм минималният наклон е 1 %; при D=ф50 мм – мин. наклон 2 % - 2 см на всеки 1 м дължина).

Обратни клапи за канализация Примери за грешно и правилно монтиране на клапата:


 


 


 


 


 


 


ГРЕШНО
През клапите не трябва да преминава дъждовна вода от покрива и терасите на сградата, както и по възможност, не трябва да преминава през клапатацялата вътрешна битова канализационна вода на сградата, има опасност при валеж, когато се отприщи уличната канализация собствeните
канални води (от покрива или от високите етажи) да наводнят сутeрена

 



ПРАВИЛНО
При сгради с вкопани етажи се използват обратни клапи за канализация, които възпрепятстват обратното навлизане на вода от уличната канализация в  сградата (при интензивни валежи когато уличната канализация се препълва).


 


 


 


 


 


 


 


Най-добрите канализационни тръби за сграда са от чугун, защото са най-здрави и трайни, но те са и най-скъпи. В момента се изпълняват масово от PVC, но наближава моментът да се изпълняват от полипропилен. Тръбите и фитингите в единия край са муфирани и влизат една в друга. Има уплътнителни гумени пръстени в муфите.

По-добре е канализацията, отвеждаща дъждовни води от покрива и терасите, да не се смесва с битовата канализация в сутерена на сградата. (при валежи има опасност да се препълва сградната канализация и да наводнява мазетата).

При сгради с вкопани етажи се използват обратни клапи за канализация, които възпрепятстват обратното навлизане на вода от уличната канализация в сградата (при интензивни валежи, когато уличната канализация се препълва).

Важен въпрос за всички мокри помещения – бани, тоалетни, перални – е направата на хидроизолация по пода им. Самите плочки не пропускат вода, но между тях – през фугите, водата може да прониква в пода и да отиде на тавана на долния етаж. По стандарт във всяко мокро помещение под плочките върху замазката трябва да се направи слой хидроизолация - има различни видове – с битумни ленти като на плоските покриви; с полимер/полимер-цимент – който се нанася с четка, валяк или с шпакла. Най-важните места за хидроизолацията са около ръбовете/первазите на помещението и около подовите сифони. Понеже там при деформации на строителната конструкция винаги се отваря пукнатина, хидроизолацията е добре да се армира с армираща тъкан или мрежа от стъклени или полимерни влакна.

Хидроизолация


  

Полагане на подова хидроизолация в баня с течно полимерно фолио

Пример за изпълнение на хидроизолация и подов сифон в баня – разрез





1. Етажната плоча или суров под;
2. Слой топлоизолация;
3. Слой шумоизолация;
4. Отделящ слой;
5. Замазка (за оформяне на наклоните и механична защита
на топлоизолацията;
6. Хидроизолация – първи слой;
7. Изолационен маншет около подовия сифон;
8. Втори слой хидроизолация;
9. Слой лепило за плочки (полагано „на гребен“);
10. Плочки

  

Полимерна хидроизолация под плочките в банята                  Пример за изпълнение на хидроизолация и подов сифон в баня



Подови сифони

 

Плитък -70 мм дълбочина, 30 мм воден затвор, 0,5 л/с капацитет


 


   



Душови решетки за душкабини с равен под (линеен сифон)


 


  


Когато плочките са големи и е трудно да се направи четиристранен наклон


В последните години се появиха т.нар. линейни сифони (душови решетки), които се монтират в душ-кабините с равен под. Те са създадени, защото при подови плочки с голям размер (30 см и повече) не може да се направи четиристранен наклон към класическия подов сифон. При линейните сифони се прави едностранен наклон към тях.

Отделен важен за комфорта на една сграда елемент е изпълнението на инсталациите така, че нивото на шума да е минимално (примерно чува се кога съседът пуска промивната вода в тоалетната, как тя се стича по тръбите надолу, как водата свисти, когато се пълни промивното тоалетно казанче или като се пусне кранът на чешмата). При съвременното проектиране и изграждане на сградни ВиК инсталации за борба с шума се прилагат: 


  • шумоизолиране на тръбите – канални и водопроводи (подобно на топлоизолацията но по-дебела);
  • използване на канални тръби – по-дебели които провеждат по малко шума;
  • правят се чупки по вертикалната канализация с цел да не се допускат много високи скорости на движение на водата по тях;
  • водопроводните фитинги и вентили се правят с по-големи отвори и без остри ръбове, така че водата да не се завихря и да не шуми толкова;
  • ВиК инсталациите се монтират в инсталационни шахти добре шумоизолирани напр. с минерална вата и т. н.


В европейските стандарти (особено при високи сгради) влезе в сила изискването – при пожар, когато пластмасовите тръби се стопят, през отворите за инсталациите да не може да преминава огън и продукти на горенето. Това се постига като на подовите сифони и на тръбите, преминаващи през етажните плочи, се монтира специален маншет, в който има вещество, което при пожар при температури около 110 оС, когато се стопяват пластмасовите тръби, това вещество се разпенва, разширява се, запълва отвора, където преминава тръбата, и така пречи на преминаване на огън и дим от един етаж на друг през отворите за ВиК тръби.

Автор: Д-р инж. Иван Иванов
Закони Нормативна база Коментари