Критерии за стандартизация на пасивните къщи.

Пасивни се наричат къщите, които използват ресурсите на био климатичното строителство, като го комбинират с максимална енергийна ефективност или с други думи това са  херметически затворени къщи.
Прозорците служат предимно за да влиза светлина, като в повечето случаи могат да бъдат отваряни, но се избягва с цел предотвратяване на нежелан топлообмен с околната среда. Изолацията на тези домове е абсолютна и обмяната на чист въздух се осъществява посредством вентилационна система с топлообменник, който позволява подмяната на въздуха без да се получава промяна на вътрешната температура.

Тази система е изобретена и реализирана за първи път в Германия преди няколко десетилетия,  в условията на сериозни температурни амплитуди лято/зима, като по-късно използването им е разширило осезателно своите граници, въпреки че рядко се срещат в географски ширини с по-топъл климат. Този тип сгради нямат нужда от отопление и на практика не разполагат с такова. Това са конструкции изчислени да използват максимално топлината от слънчевите лъчи, поддържайки я и прибавяйки топлината отдадена от телата на живущите. По този начин се достига консумация на енергия до седем пъти по малка от тази в нормалните жилища.



Архитектура съобразена с нуждите на пасивната къща.  арх. Артур Пихлер и арх. Валтер Колъмби; www.taaut.com

Имайки предвид, че тази система е изобретена и приложена първо в страни с по студен климат като Германия и Швеция, много от специалистите занимаващи се с разработки и строителство на пасивни къщи изказват съмнение относно приложението и тяхната ефективност в страни с по топъл климат като средиземноморските например. 

ПАСИВНИТЕ КЪЩИ: ПРИЛОЖИМИ ЛИ СА В ЕДИН ПО-ТОПЪЛ КЛИМАТ 
Вече говорихме за пасивни къщи, чиято ефективност се базира на супер изолация и пълна херметизация. Също така разбрахме и за съмненията които поражда тяхното използване в един по-топъл климат. Точно тези съмнения разсейва немският архитект Ян Хелге.

Едно нещо е вярно, че този тип къщи са разработени в северни страни с климат различен от този в Южна Европа. Изследвания показват, че разходите за отопление през зимата са по-високи от разходите за климатизация през лятото в страните с умерен и субтропичен климат. Това ни демонстрира, че трябва да се прибегне до сериозна термоизолация, както като защита от ниски, така и от високи температури. Това изискване ще рефлектира най-вече върху вида на строителните материали, особено при тези къщи, които са изложени на пряк слънчев достъп през лятото.



Архитектура съобразена с нуждите на пасивната къща. Аrh. Peter Kuczia, photo:Tomek Pikula

СТАНДАРТ -  „ПАСИВНА КЪЩА”
Изминали са около 40 години откакто бе построена първата пасивна къща в Дармщат, близо до Франкфурт. Този първи проект е разполагал все още с помощна отоплителна система, която била премахната на един по късен етап в последващи проекти. Това, което прави най-силно впечатление е, че консумацията на енергия в нея е толкова малка, колкото консумацията в новопостроените пасивни къщи, като тази сграда продължава да функционира.

От тази първа къща до сега са построени хиляди сгради, следвайки критериите на този стандарт и то не само в Германия. Примери има в почти цяла Европа, в Северна Америка, в Япония, също така и в страни с подчертано по-топъл климат, като: Италия, Франция и Гърция.

Най важните  изводи  достигнати с практиката през тези 40 години е, че към този стандарт можем да се отнесем с подобаващо доверие. Следвайки параметрите, които той налага се постигат желаните минимални разходи, като в същото време се създава комфорт недостижим за стандартните постройки.

В какво се състои стандарта „ПАСИВНА КЪЩА”. Става въпрос за енергийна концепция, приложима в който и да е архитектурен стил, в който и да е вид строителство, с който и да е материал. Консумацията на енергия се редуцира до минимум, благодарение на прилагането на пасивни мерки и от спазването на техническите характеристики на самия стандарт.

ТЕХНИЧЕСКИ КРИТЕРИИ НА СТАНДАРТА  „ПАСИВНА КЪЩА”
В случай на стандарт „ ПАСИВНА КЪЩА”, техниките се конкретизират и дефинират с актуални решения и материали, следвайки  определени критерии:

1. Термична изолация.
Добрата изолация означава директно редуциране на топлинните загуби: както през зимата така и през лятото.

2. Липса на термомостове.
Цялостната облицовка на сградата трябва да е непрекъсната. Пакетирайки цялата сграда, се избягват термомостовете, които спомагат за по-доброто топлоотдаване в разрез с теорията на стандарта „ПАСИВНА КЪЩА”.

3. Добра херметизация.
Запечатването на сградата трябва да бъде възможно най-стегнато. Уплътняват се всички фуги , както по конструкциите така и по материалите, за да се гарантира, че няма нежелан топлообмен.

4. Наличие на прозорци от най-високо качество.
Дограмата е най-слабата точка в един подобен проект. Причините са следните: първо трябва да осигуряват минимални загуби в топлообмена и второ максимален достъп на слънчева светлина особено през зимата. По тези причини прозорците и вратите трябва да отговарят на много високи изисквания с много ниски коефициенти на топлообмен.

5. Механична вентилация.
Необходимо е на всеки час да се подменя приблизително една трета от обема въздух в къщата (в съгласие с Европейски стандарт (ЕН) 15251), като същевременно се запазва над 85 процента от температурните характеристики в нея.Това количество оползотворена енергия е достатъчна, за да се откажем от отоплителната система на къщата и я заменим с малка термопомпа.

Контрол на достъп на слънчева енергия в къщите. Photo: Stephane Compoint, Karawitz ArchitectureЗ

АКЛЮЧЕНИЯ
Комбинацията от пасивни мерки и технически решения, дават възможност за изпълнение на така наречените „задължителни критерии” на стандарта „ПАСИВНА КЪЩА”.

Максималната консумация на енергия е 15kWh/m2 годишно за отопление и охлаждане, а нормалното потребление на първична енергия (за отопление, охлаждане, топла вода и електричество) е 120kWh/m2 максимум за година.

Достатъчно е да се каже че една новопостроена по традиционен начин стандартна сграда, достига среден разход на топлинна енергия около 100kWh/m2 – почти седем пъти по висока от постигнатите 15kWh/m2.

Намаляването на консумацията на енергия за отопление води до голяма промяна на енергийният баланс на къщата, което в традиционно построена сграда е непостижимо.