Големите малки къщи

„Мислим компактно, стремим се към простота и яснота и отделяме педантично внимание към всеки детайл“ е кредото на поддръжниците на т. нар.  „Small houses movement”.

  Обичайната застроена квадратура на нова семейна къща през късните 70 години на 20ти век е била около 170кв. м. През 2007-ма година тя нараства до 230-250 кв. м въпреки тенденциите към по-малък брой членове на семейството. Причините за разширяването на площта са логични - забогатяването и благосъстоянието на хората. „Малките къщи“ се противопоставят на всеобщото преоразмеряване и налагат домове които са значително под 100 кв.м,  някои дори под 10 кв.м. През 90те са издадени няколко книги, които помагат на хората да разберат колко точно  им е нужно, за да се чувстват „у дома“. Една от тях е The Not So Big House. По-ранни издания като Shelter (1973) на Лойд Кан и Tiny Tiny Houses: or How to Get Away From It All (1987) на Лестър Уолкър връщат читателите им към връзката с природата, органичната архитектура, достъпността и малката, но напълно достатъчна площ  за обитаване.

Кризата с подслоняването на хората след урагана Катрина поражда идеята за специални бунгала-фургони, предвидени за временно настаняване на бедстващите. С площ от 28.6 кв. м макар и замислени като алтернативен подслон, хора от незасегнатите части на Щатите започват да ги търсят като постоянно решение за живеене или къмпингуване. След началото на финансовата криза през 2007 движението на Малките къщи привлича още повече хора, най-често любителите на природосъобразния начин на живот, желаещи да си осигурят собствен дом без кредит и с лесна поддръжка. Малките постройки служат и като допълнителна площ на обитаване, добавена към основната сграда – къщи за гости, домашни офиси или личното пространство на някои от членовете на семейството.

Интересът към малкоплощните домове нараства и по останалите части на света: В Япония, където мястото за всичко е ограничено се проектират къщи под 80кв.м, за  4-6 души. Експерименталната Къща в куфар, намираща се в Испания разполага с 28кв.м площ, а в Англия и Германия се разработват т.нар. Интелигентни пространства, представляващи компактни „къщи“ за 1-2 души със зони за сън, работа, хигиена и хранене/готвене – т.е. всичко необходимо, разположено на 7.1 кв. м. Предвид разширяващият се интерес се създават организации и уъркшопи, помагащи на хората-ентусиасти с проектирането и усвояването на площта.

Сред положителните качества на малките къщи и пространства са на първо място малките инвестиции и разход по поддръжка, също така дисциплината при купуването  и организирането на вещите, които смятаме да ползваме, скромният и екосъобразен начин на живот, а от там и по-малко влияние върху околната среда. Площи като тези поощряват изобретателността и провокират към добър и „smart” дизайн и мултифункционалност на мебелите, а пространствата по хоризонтал и вертикал никога не служат само за една функция.

Ето и няколко примера:
 

  
Източник: Tezuka Architects + Masahiro Ikeda Co 

Япония, Къща, улавяща небето (2002) - Tezuka Architects + Masahiro Ikeda Co   -
Еднофамилната къща е със ЗП 74 кв. м и се намира в Токио. Отстоянието от съседните сгради е 50см и личното пространство остава лично благодарение на големия оберлихт и хоризонталните ивични прозорци, разположени на нивото на погледа, а  белият цвят и светлината създават впечатление за простор.

Еднофамилната къща е със ЗП 74 кв. м, Отстоянието от съседните сгради е 50см

 
Личното пространство остава лично благодарение на големия оберлихт

Хоризонталните ивични прозорци, разположени на нивото на погледа

Испания - Къща в куфар (1997) – Eva Prats and Ricardo Flores architects - Проектирана за временно обитаване „къщата“ съдържа два „куфара“, разположени в центъра, които през деня се разгъват и ползват. Единият съдържа кухненски кът, плот за хранене и столове, шкаф, легло за гости и масичка за четете. В другият се побират гардероб за дрехи, легло за двама, лампи за четене и куп други шкафове. Всичко това предоставя достатъчно удобства, разположени на 27 кв. м.

Испания - Къща в куфар (1997) Eva Prats and Ricardo Flores architects

Нова Зеландия, Колиба върху шейна (2011) - Crosson Clarke Carnachan architects – Северните брегове на Нова Зеландия са често заливани от окена и идеята на тази малка колибка е тя да бъде преместена в случай на прилив. Замислена е като експериментален дизайн, който да бъде приложен евентуално при всички крайбрежни постройки. В план  виждаме отворено пространство с дневна и кухня, баня и кътове за спане. Няколко хитри дизайнерски трика успяват да приютят 5-членното семейство, когато реши да отседне в колибата. Всяко кътче е пригодено по възможно най-практичния начин. Отвън всичко изглежда естествено и присъщо на заобикалящата среда. Общата квадратура е 48.8 кв. м.

Crosson Clarke Carnachan architects Нова Зеландия, Колиба върху шейна (2011) Идеята на тази малка колибка е тя да бъде преместена в случай на прилив

Няколко хитри дизайнерски трика успяват да приютят 5-членното семейство. Всяко кътче е пригодено по възможно най-практичния начин.

В план с размер виждаме отворено пространство с дневна и кухня, баня и кътове за спане

САЩ, Колорадо, Williams Cabin (2005) – Atkinson Architecture  – Малката постройка е мислена като място за бягство от ежедневието, скрита сред дървета, високо на стръмен терен. Пространството е отворено, предлагащо кътове за спане, почивка, хранене, работа или просто съзерцаване на гледката. Всички дървени материали и повечето от обзавеждането са намерени от местни източници. Интериорът и елементите му са повече от скромни, предлагащи единствено това, от което може да имаме нужда – топли, спокойни цветове, чайник и чаши, малко дървено столче, легло с топло одеало. Всичко това се събира на едва 25кв. м. Верандата е с приблизително същата квадратура и единствената ѝ цел е деликатно да свърже посетителите с пейзажа.

Източник:Atkinson Architecture   
Малката постройка е мислена като място за бягство от ежедневието

Пространството е отворено, предлагащо кътове за спане, почивка, хранене, работа или просто съзерцаване на гледката

Интериорът и елементите му са повече от скромни, предлагащи единствено това, от което може да имаме нужда

Всичко това се събира на едва 25кв. м

САЩ, Масачузец, The small house - (2007) - Maryann Thompson Architects - Замислена като едностайна постройка, къщата побира в себе си кухня, дневна, трапезария и две спални ниши в не повече от 65 кв. м. Интериорът и екстериорът са разделени от голяма веранда. Богатото южно остъкление позволява на светлината и въздуха да проникват вътре и по този начин свързват къщата с външната среда. Покривът, имитиращ склона на планината и употребата на кедрово дърво за облицовки и като част от конструкцията превръщат постройката в част от пейзажа. Голяма част от мебелите са мултифукционални, освен това къщата разполага с високотехнологична система, която позволява настройки на осветлението и климатизацията, което я превръща в един от "умните" варианти на малките къщи.

Maryann Thompson Architects  САЩ, Масачузец, The small house - (2007)
Къщата побира в себе си кухня, дневна, трапезария и две спални ниши в не повече от 65 кв. м

Голяма част от мебелите са мултифукционални, освен това къщата разполага с високотехнологична система

Дневната

Спалнята