Тубероза - цветето с мистичен аромат

Всяко цвете е красиво, но не всяко има покоряващ и мистичен аромат. Туберозата притежава тези два природни дара. Това е популярното наименование на цветето полиантус (Polianthus tuberosa) от сем. Амарилисови

В миналото не случайно е наричано с две имена – „Кралицата на ароматите и на нощта“. В родината му Мексико името му в превод означава „цвете, което украсява градовете" („Vara de San José“). Счита се, че е почитано и от ацтеките.


                                                                                      
Екзотичната красавица е част от традициите в Индия, като и до днес с нея се украсява сарито на булката, а хавайците я смятат за символ на безусловната любов.

Туберозата е пренесена в Европа през XVI век, като има два пика на интереса към него - през Възраждането и през XIX век. Заради сладъкия и упойващ аромат, днес се използва широко в козметичната и най-вече - в парфюмерийната промишленост.

Уханието ѝ е изключително интензивно и е рядко срещано. Затова е основна съставка на известни парфюми като:
- Gucci Gracious Tuberose,
- Сhannel No 5,
- Dior Poison,
- Tuberose Keiko Mecheri,
- Amarige Givenchy,
- Estée Lauder Tuberose Gardenia,
- By Kilian Beyond Love и др.

Източник: www.gradina.bg

Специалистите определят аромата на туберозата  като афродизиак с мистични нотки, свързан с чувственост, женственост, съблазън…
Любопитен факт е, че тайнствения му мирис е най-силен през нощта. Съцветието има зигзаковидна форма и включва около двадесет цвята, които приличат на малки камбанки. То обикновено е в нежни нюанси на бяло, розово, лилаво, жълто.
Цъфтежът му започва през пролетта и приключва през есента, като е неповторимо благоуханен.

Етеричното масло от тубероза, заради опияняващия си аромат, има редица не само козметични, но и здравни ползи. Притежава релаксиращ ефект при стрес и неврози, антибактериални и антигъбични свойства, засилва кръвообращението, затопля и овлажнява кожата, и лекува дерматологични инфекции.
В природата се срещат над 13 вида туберози, но два от тях се използват по-активно в градинарството.

 
Снимка1 - сорт Розов сапфир.     Източник: www.mmtrbg.com

Цветето е „южна красавица“ и отглеждането му у нас изисква съобразяване с редица условия.
На първо място - не издържа на температури под минус 7 градуса. Затова е важно да се избере най-слънчевото място в градината,  като засаждането на грудките трябва да е в топло време - след средата на месец март и през април, когато времето се затопли и вече няма опасност от измръзване. Луковиците се поставят на дълбочина  5-10 см., на разстояние 15-20 см.

Цветето цъфти продължително - от началото на пролетта до есента, като всяка грудка произвежда по 2-3 цвята. Прецъфтелите цветове се отстраняват. В края на есента листата пожълтяват и след като изсъхнат се отрязват на 2 см от основата, а грудките се изваждат. През зимата се съхраняват у дома на хладно и проветриво място.


Източник: www.bgfermer.bg



Почвената смес трябва да е богата на хранителни вещества и да е добре дренирана. Примерният субстрат е съставен от градинска почва, листа, угнил оборски тор, пясък. Поливките трябва да следват развитието на растението и климатичните особености. Те трябва да са балансирани, защото грудките може да загният от много влага.

Внасянето на тор може да е два пъти годишно – преди и след цъфтежа. За щастие красивото растение е устойчиво на болести и вредители. Размножаването се осъществява чрез разделяне на дъщерните грудки (т.нар. „детки“), които се образуват през есента. През зимата е вариант да се съхраняват в саксия на топло.

Екзотичното цвете може да се отглежда и в саксия. Условията са същите – да  бъде поставено на топло и слънчево място, и да се засади в добре дренирана почва.

Където и да изберете да отглеждате тубероза, ще се радвате на седмици опияняващ аромат, който  изпълва с енергия и позитивизъм.