Комплекс „Бояджика”

Проект: арх. Петя Георгиева
Инвеститор: Пламен и Таня Пейчеви
Снимки: Комплекс „Бояджика”
 

Комплекс „Бояджика”  се намира на уникално място в с. Тъжа, между две реки – Селска и Казанска – на естествен полуостров. Местността се нарича Чолачка и там в миналото се е намирала мелница, за която се носят предания  за заровено злато. Комплексът се състои от три къщи. Собствениците закупуват първо двете по-малки къщи през  2001 г. Колоритното име на комплекс „Бояджика” идва оттам, че в първия двор е имало  бояджийница с казани за боядисване на прежда и всички в околността го знаят като „двора на дядо Бояджи”, когото неговите съселяни описват като много добър човек и голям шегаджия. Наставката „джик”, с която се формира името Бояджика, означава градище, населено място.  

Пред двора има голяма поляна  с над 150-годишна  огромна дива череша, отстрани са двете реки с много зеленина от  дървета и къпинови храсти, а отзад се извисява Балканът. Идейният  проект е на собственика Пламен Пейчев, който обича старата българска архитектура и старите български майстори. Архитект Петя Георгиева и нейният екип изготвят плана за къщата и с тяхна помощ тя е изградена така, както са го правили старите български майстори. По-голямата къща от комплекса всъщност е разположена в съседен имот, който е присъединен към „Бояджика” през 2007 г.  Първите две къщи – тази, която обитават собствениците, и малката къща, са реставрирани още през 2001-2002 г. И двете къщи са строени изцяло от камък и кал. Гредоредът е положен впоследствие. Малката къща е само с гредоред и дюшеме с дебелина 4 см. На пода на баните е излят малък участък от бетон.

При Голямата къща  върху каменния зид е направен бетонен пояс и е излята бетонна плоча. При всички къщи таваните са с гредоред, изнесен в ширина на 60-70 см,  и още толкова изнесен навън покрив.

За покривите на малките къщи са използвани стари „турски” керемиди за по-голяма автентичност, а Голямата къща е покрита с керемиди от  „Брамак” – серия „Атика”, които са специално предназначени за реставрация на стари сгради. 

Къщите са разположени на склон и основите им, каменни зидове 70-80 см, лежат на  дълбочина 1.20–1.50 м в земята, но въпреки това влага  в приземните етажи и мазето няма.

Първоначално при реставрацията са ползвани автентични греди, закупени от съборени стари къщи в Стара Загора. Впоследствие заради пораженията от дървоядите в старите дървени материали реставрацията продължава с родопски чам. Основният проблем, с който се сблъскват инвеститорите при реставрацията, е намирането на майстори, работещи с камък и дърво по старите методи. Дървените стълби и парапети на къщите са правени при реконструкцията, като моделът за самите балюстри също е по идея и рисунка на инвеститора. 

Дворът е изцяло дело на собствениците – Пламен и Таня Пейчеви. По професия той е лекар, а тя – медицинска сестра, но и двамата обичат да творят и голяма част от работата по къщата и двора е тяхно дело.  Озеленяването и алпинеумите в двора са съобразени с естествения наклон и ландшафта на местността. Парцелът лежи на склон и има няколко тераси, които са запазени, а растителността е засадена и се поддържа от семейство Пейчеви. 

Перголата е дело на местни майстори, а  дървената облицовка на кладенеца е изработил Пламен Пейчев. Кладенецът е само 3 метра дълбок, но е практически неизчерпаем заради близостта на двете реки. В него има хидрофор, който целогодишно се ползва.

Пещта и барбекюто също са дело на собственика. За прехода към кюнците на комина са използвани  две стари срязани големи делви, а от дъната им са направени капаци на комините. 

Всеки детайл по реставрацията е премислен и при възстановяването на къщите е инвестиран много труд – всичко е творено от сърце и с много любов. Къщите от комплекса съчетават българския възрожденски стил с всички удобства на съвременността и са изключително приятно място за селски туризъм.