Картината в интериора - позицията на художника.

Картината в нашият дом от векове насам носи послание, дава информация за живущите в него, придава пикантен привкус на атмосферата, очарование от артистичен и естетически аспект.
Какво е мястото й в дома ни и какво е картината за нас са все въпроси, на които понякога е трудно да си отговорим, но можем да поразсъждаваме заедно.

Декорирайки интериора си, непременно се сблъскваме с предизвикателства отнасящи се до обобщаване, посредством детайлите в него. Истината е, че те разкриват най-ярко самите нас, доближават се до същността ни, тъй като последните щрихи, създавайки нещо, илюстрират разбирането ни за цялостност. Навън  общуваме като на театрална сцена, разполагаме с десетки маски, които ни правят социално приспособими, помагат ни, това са защитите ни, но в дома се връщаме с надеждата да ги свалим, да си починем, да останем сами, без предразсъдаците и желанието да се харесваме. Там сме оголени и истински и искаме атмосферата, в дома ни да ни балансира, успокоява и зарежда.

Ако приемем декорирането като игра, както и  избора на картини ще сме най- близо до верния подход. Като децата, които с невидими сензори улавят какво им харесва веднага, неподправено и непреднамерено, така  и ние, оставяйки се на вътрешната ни потребност да ни води ще усетим това, което ни импонира.

Най-често задачата да оживим и изпълним със смисъл един интериор е най-предизвикателната. Картините и снимките внасят естетика в дома ни. Имат си свои истории и допринасят за определена желана от нас атмосфера. Някои от ключовите въпроси са свързани с избора на художествени произведения. Иска ни се те да допринасят определена емоция и да бъдат в неразривна цялост с интериора. За целта е важно  за себе си да определим:

• Държим ли  картината да има художествена стойност? 
• В каква степен стила на интериора дефинира картината?
• Как да я позиционираме в пространтвото?
• Нужна ли е рамка и каква да бъде тя?

Картината може да е живопис, акварел, масло, пастел, смесена техника или графика- офорт, суха игла, литография, туш- перо, молив комбинирана техника и т.н., фотография или репродукция, както и множество различни творчески техники и похвати композирани в определено рамково пространство.    

Тематиката - пейзаж, портрет, фигурална, алегорична, абстрактна, епична, батална и др., а  стилът - модерно изкуство, съвременно, футуризъм, формализъм, сюрреализъм, реализъм, наивизъм, импресионизъм, символизъм, класическо и т.н

Художествените произведения със стойност носят определени характеристики, които не можеш да поставиш в дома си за да ти създават леко и неангажиращо настроение.

Колоритът и сюжетната линия са нотното поле на художника и той не мисли за комбинацията от цветове, като за част от още една система, в случая интериорна. Не мисли къде ще отиде неговото творение. Те са само средство към идеята, която го вълнува и внушението,което иска да предаде на другите, чрез нея. От платното му, често струи експлозия от плътни, мощни или велатурни маски и цветове, съчетани със знаци, символи, притчи или история.

Рамките, които поставяме на художествените картини е необходимо да хармонират преди всичко със самото произведение, а мястото, което ще служи за фон да е неутрално, за да способства за подчертаване на неговата художествена стойност.

Единственият посредник на художника към света е неговото творчество. Той може да провокира, събужда, дразни или замечтава. И дори да сме странични наблюдатели, ние не оставаме безпристрастни към тези внушения, колкото и да не отчитаме на съзнателно ниво това.Често под една или друга форма попадаме в плен на художественото изкуство. Затова, е добре да сме наясно преди да поставим подобна картина в дома си, дали ще понесем нейната енергийност.  Разбира се, има много създадени произведения, които ни импонират, мотивират и активират енергийно. Идеята е да открием своята картина и да не подценяваме енергетиката на тази, която не ни е по вкуса.

Картината може да има и утилитарна функция, подчинена на интериора. Не е задължителнода блести с висока художествена стойност, но  да се вписва в цялостния интериорен ансамбъл. Мястото, което тя заема е свързано с другите елементи в интериора като акцент или допълващ фактор.

Колоритът ѝ може да е в хармония или в контрапункт с интериора.  За обединяване на картините с останалите елементи в пространството помагат и рамките, подбрани по стил, цвят и материал в синхрон с мебелите. Те могат да бъдат разнообразни, дори саморъчно изработени от клони, тел, текстил  и др. като по този начин ги акцентираме. Всяка стена може да бъде основа за такава композиция. Мястото, където ще я позиционираме, може да допълва цялостния интериорен ансамбъл. Стената е допустимо да е цветна, тапетна, релефна, стъклена и т. н.  и да служи за основа и фон на картината или композиция от няколко.

Картини, които хармонират на интериорната среда освен класическите произведения са: 3D- решения, колажи, текстилни колажи, тапети обримчени в рамка, хроматични, ахроматични, дори едноцветни платна с ефектна рамка, само рамка, безброй са възможностите, но всички те ако са хармонична взаимовръзка с интериора придобиват стойност.

Избирайки да усвоим едно определено пространство е необходимо да преценим и една две или повече да бъдат избраните от нас художествени акценти. Да преценим стилово възможно ли е да бъдат съчетани, тяхната големина, както и къде в пространството да бъдат позиционирани. 
        
Съществуват основни правила за композиране на две и повече картини - диагонално, централно, огледално, асиметрично, симетрично и т. н. Ако сами ги аранжираме е важно да се доверим и на интуицията си. Основният акцент (най-активно петно в една от картините или самата картина, големината и т.н) да бъде съобразен с тези основни естетически закони. Леонардо да Винчи е един от първите, които открива и описва, че съществуват скрити и невидими за очите зависимости в съотношенията на формите помежду си в картината и човешкото тяло. Това е валидно и за пространствените композити, тъй като са едно цяло.

Това което съветват специалистите  е важно дотолкова, че да ни ориентира и помогне при подредбата и избора на елементите в нашия дом и съветите им не са за пренебрегване, но не трябва да са с доминиращото значениение за нас. Този дом е нашият храм и когато ни подарят картина, която не ни харесва, с любезна усмивка да я приемем, но да бъдем откровени пред себе си при въпроса, дали да я закачим.

Така както дома ни е защитеното ни пространство, така и ние е желателно да отстояваме личните си решения и територия свързани с него. Да се съхраняваме,чрез нещата, които са под наш контрол,а той  и интериорните ни решения  са едни от тях.

За да сме сигурни, че форми и съдържание са станали едно, е нужно без всякакво съмнение да сме в неразривна връзка с тази система, за да ни хармонира безусловно. Да бъдем като самородни таланти търсещи ценните за нас творения на изкуството, трябва да се опрем на способността си за собствено вглъбяване, собствено вчувстване и търсене. Няма нищо по- погрешно от сляпото подражаване и стремеж към модерно, популярно и известно, ако сами не сме почувствали вътрешна обоснованост.

Даниела Житарска  - художник
Моб.: 0878 455 282; Email: dani.jitarska@abv.bg
Завършва магистратура НХА 1996 г.  специалност текстил
Специализация "Арт терапия" НБУ 2008 г.
Магистър Психология – ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий“ 2012 г
Специализира към НЛП институт 2013 г
Художник в Дрийм Тийм Прадакшънc АД
Хоби: Астрология

Другата гледна точка на интериорния дизайнер Ралица Иванова