Асеновата крепост

Асеновата крепост е крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 3 км от Асеновград. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен ІІ. Църквата "Св. Богородица Петричка" е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.

  
Снимки: Димитър Шиклев

Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тоговапостроения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход. Крепостта е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен ІІ. През този период е построена и църквата "Св. Богородица Петричка". При падането на България под турско робство крепостта е разрушена.
Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта, отворена е целогодишно за посещения, има печат.

Снимка: Димитър Шиклев

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V - ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.


Снимка: Димитър Шиклев

Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието    Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."


  
Снимки: Димитър Шиклев

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.


Снимка: Димитър Шиклев

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост. Обектът се обслужва от екскурзовод.

Снимка: Димитър Шиклев