Класиката означава съвършенство

Архитектура: арх. Атанас Панов

В планировъчното и обемно решение на къщата, която ви представяме, има определено сходство с известни къщи, станали класически примери в жилищната архитектура. Следвайки тези вечни принципи, авторът арх. Атанас Панов е постигнал един характерен външен образ – спокоен, с широко изтеглени хоризонтални линии на фасадите към улицата и двора – с едно повдигане на двата жилищни етажа над сутеренния етаж, превърнат в нещо като пиедестал, върху който стъпва същинската къща.
 

Много интересно е решен подходът към сградата – преодоляването на височината на „пиедестала” става чрез живописно разгънати сълби и площадки, които довеждат до просторна ниша в средата на фасадата, където е ситуиран главния вход. От тази, с едно ниво по-висока спрямо улицата тераса, покрита отгоре с широка козирка, преминаваща в стреха, се влиза в също толкова широко входно фоайе. От него има директни връзки към всички зони в къщата: към дневната зона, с минаване покрай трапезарията и свободностоящата камина; към големия самостоятелен кабинет; към сутерена, чрез врата в стълбищната клетка и най-важната връзка, обединяваща вътрешното пространство на цялата къща – коридорът-пасаж, който извежда на голямата покрита дворна тераса, с камина в дъното. От другата страна на този коридор е обособена голяма кухня за готвене и хранене излизаща директно на терасата, която пък е свързана с прилежащата пред трапезарията и дневната дълга южна тераса. Безупречната функционална организация на дневния етаж се допълва от избраното място за кабинет – над гаражите, с поглед към улицата и чрез откритата ъглова тераса – към страничното минаване за вътрешността на двора.
 

Функционалното сепариране на всяка зона изразено в отделен, отчетлив обем, е възможно благодарение на добре решените комуникации в средната част на къщата. Стълбищната клетка е също в отделен обем, но с първото си рамо участвува в пространството на дневната. Второто й рамо извежда на същинския жилищен етаж, еркерно наддаден над първия. Богато решени и разточителни откъм квадратура са четирите спални: три детски спални с кът за учебни занимания, всяка със собствена баня и голяма родителска спалня с прилежащо гардеробно помещение, с излаз на двете тераси на етажа, и просторна баня със сепарирана тоалетна в единия край. Спокойствието и интимността на втория етаж са постигнати чрез ориентацията изцяло на юг, към двора и прихлупващите го отвсякъде широки покривни стрехи.

Сутеренът е интересен със зоната за гости, организирана около открит вътрешен двор, достъпен чрез стъпала покрай гаража и еднораменна стълба, слизаща от оставащия по-високо зелен двор. Наборът от помещения е отражение на специфичните изисквания на собственика-инвеститор. Интересно е проектното решение за дифузно осветление чрез три покривни купола, които излизат върху затревения покрив. В останалата част на сутерена са обслужващите помещения: котелно, пералня, складове, малка кухня и гараж за две коли – имащи директна връзка помежду си.

Площта на имота е над 2 декара, а застроената площ на къщата в него - около 300 кв.м.

Във външното оформление на сградата е търсена класическата архитектурна визия на къща в полите на планината. Фасадите са със стегната сглобка от традиционни и съвременни материали с различна фактура: обемите и плоскостите са облицовани с камък – травертин и гранит, прорязани от алуминий; покривното покритие е от каменни шиндли, допълнено с елементи от цинкова ламарина по билната част на покрива, стрехите и улуците.

Архитектурният образ на къщата представлява композиция от самостоятелни обеми, обединени помежду си от дълбоките и широко легнали стрехи – частични над първия етаж и непрекъснати над втория етаж. Къщата се издига високо над преминаващата пред нея улица, но чрез свалянето на нивото пред гаражите и откъм зоната за гости, участвува активно в уличната панорама – дори масивната ограда не пречи на цялостното възприемане на сградата. Чрез повдигането й с цял един етаж, се изравняват котите на първия жилищен етаж и озеленения двор, и се получава онова преливане на интериора в екстериора, за което е писано толкова много в книгите за архитектура.