Градинската стая

"Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада..." Дейл Карнеги

Започвам с тази добре известна фраза, защото тя напълно се вписва със заданието, пред което се изправят архитектите от Mary Barensfeld Architecture. Тяхната задача е да "приласкаят" един доста стръмен склон в недотам голямото като квадратура дворно пространство на една калифорнийска вила.

  

Стръмният склон е предизвикателство, което архитекти и ландшафтни архитекти често срещат в работата си. Интересното в случая е обаче, че вместо да използват терасирането и с помощта на растителността да омекотят суровия наклон, те съвсем целенасочено го подчертават. Напълно умишлено вместо да "захаросат" лимонадата те оставят на показ "киселите" и нотки, извеждат на преден план този "недостатък" на имота като  го превръщат в основен акцент на екстериорното пространство.

Проектът Хилгард гардън има за цел да облагороди и ушири пространството към къщата, да добави "градинска " стая към нея. Значителният наклон сам по себе си, дори и терасиран, представлява ежедневно препятствие, с което собствениците трябва да се настроят да живеят. Но когато става въпрос за изкачване на сериозна поредица от стълби, пък макар и те да водят до приказен кът за сядане, разкриващ още по-прелестна гледка към Сан Франциско и емблематичната "Сутро Тауър", всеки ден това усилие би вгорчило каквото и да е удоволствие. За да избегнат тази ежедневна изтощителна разходка нагоре по склона, за архитектите безбройните стъпала изобщо не са опция, вместо това стръмнината е начупена от плавни рампи, криволичещи в спокойна зелена пътека покрай ароматни почвопокривни храсти и живописно разстлан Японски клен.

  

Проектът освен красив и нетрадиционен е и природосъобразен. Зелената пътека лъкатуши нагоре, благодарение на опората, която и усигуряват подпорните стени от бетонови елементи в комбинация със стоманени плоскости с асиметрични форми и ъгли. Приносът на  бетона към цялостната атмосфера далеч не е строг и индустриален, със своите шупли и набразден релеф, отпечатък на фладера на дъсчената обвивка, той дори обратното, действа смекчаващо и в пълна хармония с естествено корозиралите стоманени повърхности. Умелата съпоставка между модернистичните бетон и стомана с растителността - "Бразилски орех", "Японски клен", ароматната "Лимонова мащерка" и многогодишното пълзящо "Кръглолистно ленивче".

В най-ниската част на градината, върху 120 кв м., непосредствено пред къщата, гостите приветства уютно патио с настилка  от дърво и бял гранит, заобиколено от огледална водна площ. Заслужил мястото си в средата на този кът погледът привлича и единствения преднамерен акцент. Този "нарочен артефакт" емблематичната разлистена маса - "Petal Dining Table", от дизайнера Ричард Шулц, още веднъж и съвсем конкретно подсказва темата, вдъхновила цялата композиция - бурните копнежи през 60 -те.

  

Стилна рамка, напълно в унисон с общата идея, е издигнатата междусъседска преграда - метална ограда, прорязана ефирно с Water-jet, сякаш закодирано послание, върху небрежно засегната и от следите на времето повърхост.