Конференция „Енергийна ефективност и BЕИ” 2015

Традиционната конференция обхвана актуалното състояние на строителния и енергийния сектор с акценти върху: оптимизирането на производство на енергия от възобновяеми и локални източници; създаване на ефективни мрежи; финансиране на ремонтни и нови проекти; намаляване на потреблението и енергиен мениджмънт на всички сегменти. Всичките теми се разглеждат по отношение на ориентацията на ЕС към създаването на “По-зелена, енергийно ефективна и ресурсно ефективна Европа”, която е една от главните цели, зададени от Европейската комисия за реализация до 2020 г. Директивата на ЕС 2002/91/EО и нейните изменения, описани в 2010/31/EС, създават енергийната стратегия на Европейската комисия, в която главна роля играе ограниченото използване на енергия в Европа. Освен това, "План за действие за енергийната политика на Европа (ЕПЕ)" потвърждава целите 20-20-20 за постигане до 2020 г.: 20% намаляване на парниковите газовете в сравнение с нивата от 1990; на потреблението на енергия в ЕС в сравнение с прогнозите за 2020 г.; постигане на 20% дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на ЕС.
Дискутираната тематика е, до голяма степен, въпрос на държавно и регионално регулиране и политика. Според статистическите данни, основните потребителски сектори в Европа са промишлеността, транспортът и сградите (съответно 28%, 32% и 40% от общото потребление), като някои от най-енергоемките промишлености в Европа са свързани със строителния сектор. За строителната индустрия, прилагането на новата енергийна политика се оказва голямо предизвикателство. Новите строителни материали, които тя предлага, трябва да имат подобрени термоизолационни качества, за да посрещат повишените строителни разпоредби, като в същото време се налага да намалят енергията необходима за тяхното производство. 

Панелът „Строителни изолации”, в рамките на конференцията, с модератор Димитър Назърски, Българската асоциация за изолации в строителството, бе най-близък до проблематиката на „зелено" изграждане на сградите. Проектът LEEMA, представен от Анна Гаки (Национален технически университет на Атина, Гърция) по Седма рамкова програма на ЕС, цели разработването на ново поколение неорганични изолационни материали и изолационни компоненти за строеж на нови и саниране на сгради. Изходните суровини са подходящи неорганични материали (вкл. стъкло и отпадъци от промишлени процеси), които се разпенват за рехаво запълване и оформяне на елементите) и свързващо вещество. По този начин се разработват продукти като: гранулирана изолация, стенни и покривни плоскости, пено-блокове и изолационни тухли. Преимуществата им са: относително по-лекото тегло;  добри изолационни качества; изпичане при ниски температури. Като недостатък на някои от тях е хигроскопичността. 

Избор на изолация за сгради с близко до нула енергийно потребление, бе докладван от Оливър Льобел (PU Европа, Белгия). Сградите усвояват 40% от енергийното потребление на Европа, но днешните технологии вече позволяват създаването на сгради с „нулева енергия” или дори произвеждащи с „положителен енергиен баланс”. Директивата за енергийната ефективност на сградите от 2010 г., изисква всички нови сгради да достигнат нулево енергийно потребление до 2021 г., а обществените сгради до 2019 г. Според определението, дадено в чл. 2, отправната точка за проектирането на сгради с близко до нулево енергийно потребление (nZEB) е минимализирането на техните енергийни нужди, като основна предпоставка за това е високо-ефективната сградна обшивка. Проектантите и технолозите играят ключова роля за нейното изграждане, като правят правилния избор на продуктите за всеки случай поотделно, като отправна точка за тях е климата и вида на архитектурното решение. Разработката на изолационната система, трябва да отговаря на повишените изисквания: минимализиране на топлообмена, като същевременно се ограничава дебелината и теглото на сградните елементи; добри експлоатационни качества (механични свойства, влагоустойчивост, огнеупорност); издръжливост на системата, основно чрез правилен подбор на материалите и изпълнение; осигуряване на въздухо-непроницаемоста на обшивката и избягване на конденза. След определяне на най-подходящите технически решения, трябва да се изследва тяхното отражение върху околната среда и въздуха в помещенията, за да се осигури цялостна устойчивост. Повечето страни в Източна и Югоизточна Европа все още изпитват трудности при прилагането на nZEB стандарти, както по отношение на регулаторните изисквания, така и при приложението на място.
Тенденциите и разработки в сектора на строителните изолации в България бяха разгледани от Димитър Назърски. Той обобщи състоянието на сектора за хидро-, топло- и звукоизолационни материали и изделия в страната и подчерта, че те задължително се използват като правилно подбрани цялостни системи. Препоръчително е да се приближават до практиката в напредналите европейски страни. Хидроизолацията се постига с богат набор от мушами, течни полимери и бентонитови изолации. Топлоизолационните системи се проектират и изпълняват на базата на органични пенопласти, полимери и неорганични материали (каменна или стъклена вата, газобетон, пеностъкло). Предложени бяха възможни варианти за качествено изпълнение на топлоизолационни системи за фасадни стени, покриви и други ограждащи конструкции. Шумоизолацията от ударен и въздушен шум се постига с гума и порести материали, но е пропусната от нашите нормативи, което води до лоши условия на обитаване и работа. Бяха посочени и негативни практики: липса или лошо изпълнение на подземни изолации; подценяване на бентонитовите изолации поради грешки в изпълнението; липсата на достатъчен пласт циментово лепило под мазилката при външни изолации; пропускане на пароотвеждащ слой при XPS и др. Затова  контролът върху избора и качеството на изпълнението при енергийното обновяване е еднакво важен.
Панелът "Интелигентни градове" се свързва с енергетиката, устойчиво и екологично чиста енергия; взаимосвързани мрежи с обмен на информация, което е само една част от концепцията. Не съществува универсален модел за Интелигентен град и първата стъпка във всяка подобна програма трябва да бъде индивидуалният подход за решаване на местните проблеми. Той включва редица мероприятия и създаване на интелигентна платформа за съгласуване и подпомагане на няколко градски интелигентни системи като: интелигентни сгради, транспорт, рехабилитация на уличното осветление, местно производство и съхраняване на енергия, интелигентно таксуване в транспорта и др.
Сложната ситуация изисква да се създават механизми за осъществяване на прецизно въздействие в широк мащаб, като представената:  Медотология за оценка при реновирането на жилищните райони с намаляване почти до нула на консумираната енергия (nZED) от Мигел Гарсиа-Фуентес (Технологичен център CARTIF, Университет на Валядолид, Испания). Във връзка с обновяваните сгради и жилищни райони екипът разработва специални инструменти - BEPS (Симулатор за енергийна ефективност на сгради) и BIM (моделиране на сградна информация). Подобен подход е задължителен и за мащабно саниране в България, затова го прилагаме подробно. 
В EU-28 има 160 милиона сгради, като основното енергийно потребление в жилищния сектор представлява 26.8% от общото потребление в тези страни (по данни  за 2012 г.) Като се вземе под внимание, че жилищният фонд прогресивно остарява, както и ниския процент на реновиране на съществуващите сгради (около 1%), то инициативите по оценяване и обновяване на съществуващите градове са от съществено значение за постигане на енергийните цели за 2020. Въпреки че идеята за сгради с нулево енергийно потребление е широко застъпена при нови сгради, когато става въпрос за реконструиране на отделни райони е необходимо да се прилагат холистични мерки, които да проследяват промените в по-голям мащаб. Забелязва се, че когато се реновират цели жилищни райони съществуват повече възможни стратегии и доходоносни бизнес модели. Съществуват и трудности свързани със структурата на собствеността и законодателството, за преодоляването на които отново е необходимо да се използва системния метод. Чрез него се оценява реалния статус на района; анализира се най-добрата комбинация от технологични средства, с които с постигат целите: намалява се енергийното потребление при добър комфорт; оптимизира се транспорта, сградния фонд и инфраструктурата. Накрая се оценяват резултатите от проекта.  
В много страни от Южна Европа, предвид застаряващия жилищен фонд и големият им енергоспестяващ потенциал, достигането на енергийните цели на ЕС е важен приоритет. По тази причина, в основата на разглеждания проект са залегнали съвременните методи за ефективно саниране с цел енергийна ефективност, стратегии за използване на MCDM- Метод за вземане на решения на база множество критерии; IPD методи за интегрирано изпълнение на проекти, с цел изграждане на схема за вземане на решения. Използват са набор от енергийни и градоустройствени показатели на ниво регион (DSI показателите за устойчивост на региона). Те са ключов фактор при оценяването на успеха на реновирането. Предварително подбрани параметри се измерват и съпоставят с дефинираните им граници и по този начин се оценява потенциалното въздействие на комбинацията от избраните мерки за консервация на района. Те измерват ясно енергоемкостта, комфорта и технологични и екологичните показатели, икономическите и социални условия. Тези показатели се използват във всички фази на проекта, започвайки от задълбочена диагностика на района в първия етап. Диагностиката и определянето на границите на параметрите са базата за прилагане методологията. Тя позволява да се оцени въздействието при всеки един сценарий, предложен за устойчива градска трансформация. Проучването е подкрепено и доказано в три градски района в Южна Европа – Валядолид (Испания), Генуа (Италия) и Картал (Истанбул), с обща жилищна площ около 60,000 m2, която ще бъде реновирана в следващите години по 7РП.