Традиционна архитектура от Испания

Местонахождение: Vénda Cala Saona. Es Cap de Barbaria. Formentera. SPAIN
Инвеститор: Isabel Torres y Manolo Mayans
Архитект: Marià Castelló Martínez
Инженер: Antonio Serra Requena
Сътрудници: Sonia Iben Jellal, Albert Yern
Строител: Antonio Serra Requena
Проект: 2003 г.
Дата на завършване: 2009 г.
Снимки: EPDSE

Can Simon e сграда, издигната около 1870 г. в съответствие (съзвучие) с традиционната селска жилищна типология, широко разпространена на остров Форментера от късния XIX до средата на XX в.

Интервенцията е съсредоточена в структурно укрепване, подмяна на части от оригиналния покрив, който е в много лошо състояние, вътрешно преразпределение и адаптиране на функциите на къщата за нуждите на новите собственици. Това е с цел да се запази строгият характер на оригиналната сграда, но и ясно да се заявят направените промени. Дейностите, свързани със структурата, са извършени със строителни методи, популярни в строителството в региона – дървени греди, носещи стени – каменна зидария, варови мазилки (хоросан).

За възстановяването на скатния покрив на главния обем са използвани повече от 50% от старите оригинални керемиди (плочи). По този начин са използвани старите улеи, докато покритието е от оригиналните стари керемиди, а окончателната визия на покрива е почти същата като преди реновирането.

 

Една от основните цели на реформата е да се оборудват нови стаи за по-голяма пространствена цялост и да се осигури повече естествена светлина.

С тази цел е създадена визуална пропускливост по надлъжната ос на къщата през стаите от първия етаж и удвояване обема на пространството, благодарение на нови отвори, които са трапецовидни и триъгълни в резултат на техния контакт с наклонения покрив (вж. надлъжното сечение и снимките).

На ниво функционалност дейностите са първоначално насочени към: обединяване на обема главно на по-представителните помещения стаи ( дневна, хол, коридор); преместване на кухнята и подобряване на нейните връзки с останалото пространство чрез нова врата; прибавяне на първия етаж на обем, достатъчен, за да се помести нова спалня с тераса, обърната на юг; да се осигурят на къщата две нови бани.

 

На ниво мазилки и финиши ограничената гама от материали в този тип архитектура са облицовки на стените и таваните на основата на вар, варов разтвор и мазилка от вар, дограма с естествено покритие, арабски плоски керемиди, зидария на стените с фуги с варова мазилка. Освен това баните, кухнята, подовите настилки и някои нови пространства са с други материали, успешно интегрирани, които не нарушават хармонията на оригиналната визия, като се „заобикаля” официалността и се получава мимикрия на материята.

 

Единствената промяна, която е благодарение на обема отвън, почти минава незабелязано, тъй като е една от многото интервенции, които къщата е претърпяла в миналото, за да се адаптира максимално към потребностите на своите обитатели.