Техногенните излъчвания

Човек отдавна търси методи и средства, които да улеснят живота му. Не е много ясно дали ленивите или изобретателните сред човешкия род имат основна заслуга за техническия прогрес, но факт е, чe все повече се ограждаме с всевъзможни технически изобретения. През ХХ век в бита навлязоха толкова много новости, че това коренно промени начина ни на живот. Не са минали и 30 години от появата на първия персонален компютър, а днес вече и пеленачетата знаят как се борави с такава техника. Преди 15 години много места по света нямаха комуникации, а сега и в най-затънтените кътчета на планетата знаят какво е мобилен телефон. Да не говорим, че битовите електроуреди, които преди години бяха 2-3 вида, днес вече наброяват стотици. А информационните технологии? Не много отдавна имаше само две национални радиостанции и два телевизионни канала, а дали може да се преброи колко радио- и телевизионни канала се преплитат за минутка в ефира сега?
 

Разбира се, това са все риторични въпроси, на които отговорът като че ли е предизвестен. Човек няма да спре своя прогрес и развитие. Само че има няколко важни момента, за които не трябва да забравя – да не дава превес на техниката и да изоставя своето собствено творческо развитие. Защото ще дойде ден, когато тази техника ще го задмине, и вместо господар, ще стане неин роб. Не са малко футуристичните романи, които описват подобна картинка.

Спомням си как през 80-те години в Българската телеграфна агенция навлязоха компютрите. Те трябваше да заменят електронните и механични пишещи машини, телетипите и ръчно написаните справочни картотеки. Въпреки предварителните курсове и обучения, стресът от преминаването към новата техника беше толкова голям, че от ужас на някои колежки изчезна месечният цикъл. Порой сълзи изрониха и машинописките, които, без да прекъсват производствения ритъм, трябваше да седнат от пишещите машини на компютрите. Правописните грешки се увеличиха лавинообразно, а за всяка една от тях в БТА следваха наказания. Някои колежки дори се пенсионираха преждевременно, защото не можаха да се справят със стреса и да понесат натоварването от новата техника.

Човек не бива да превръща не само работното място, но и дома си в телекомуникационна компания и роботизирана лаборатория, защото рискува да загуби собственото си спокойствие и идентичност.
 

1. Възмутеното бебе.
Спомням си една любопитна случка от моята практика на радиестезист. Преди няколко години ме потърсиха за помощ млади хора. Жената беше бременна в осмия месец и неочаквано се беше сблъскала със сериозен проблем. Бебето в утробата й очевидно негодуваше по някаква причина и изразяваше своя протест... с рязко увеличаване на пулса до тревожни граници. Бъдещата му майка беше прекарала две седмици в болница за проследяване на проблема, но там всичко било нормално. Обаче два дни след завръщането си у дома възмутеното бебе отново започнало своя протест! Хората се опитваха да разгадаят тази тревожна история и търсеха причината, която провокира странния им проблем.

Когато пристигнах в тяхното едностайно жилище, бързо се ориентирах откъде може да идва той. Спалнята, на която бъдещата майка прекарваше по-голямата част от времето у дома, беше в близост до прозореца на балкона, а зад него се виждаха очертанията на голяма сателитна антена. Точно срещу спалнята имаше солиден музикален шкаф, приютил по рафтовете си телевизор, видео, тунер, грамофон, касетофон, цветомузика и колони. Багетите за измерване на техногенни излъчвания само потвърдиха моите съмнения. Плътността на електромагнитното поле в повече от половината от апартамента беше няколко пъти над нормата. Струпаната за удобство на едно място техника и близостта на сателитката очевидно притесняваха бъдещия земен жител.

Посъветвах младите хора да дръпнат спалнята максимално навътре в помещението. Разположих и подходяща за случая защита, която намали осезаемо силата на агресивното техногенно поле. Отговорът на моя още непознат клиент – нероденото бебе, беше наистина забележителен. Още същата вечер пулсът му се успокои и до раждането нямаше повече никакви проблеми.
 

2. Невинен до доказване на противното!
Припомних си тази максима от римското право неотдавна във Варна. Разговарях с мои познати точно на тема техниката в дома. Всеки споделяше интересни преживявания, а една от събеседничките ми направо изропта – „Вече не знам какво да правя с дъщеря си. Пуска телевизора в нейната стая по всяко време на денонощието. Остави другото, ами ме лъже! Скрих даже дистанционното, но тя явно се е научила да пуска проклетия телевизор и без него. Два пъти сериозно я наплясках, но не би! Историята продължава”.

– Не знаеш ли какво са казвали римляните – невинен до доказване на противното, се изтръгна неволно от устата ми. – Според мен дъщеря ти наистина казва истината – не тя включва телевизора. Посъветвах жената да се огледа наоколо, когато следващия път се случи подобна история и отговорът на загадката наистина дойде бързо. Още на следващата сутрин телевизорът отново се беше включил сам... Поглеждайки през прозореца към отсрещната къща, майката видяла съседа си да превключва трескаво каналите на своята собствена кутия за забавления, изправен до прозореца на стаята си с дистанционно в ръка... При направената след това проверка се оказа, че новопостроените сгради, изнесени напред с еркери, се намират една от друга само на 5 метра по права линия. Коментарът тук е излишен.

3. „Разваленият апарат”.
И много други случки са ми показвали, че дори и най-прецизната техника може да създаде главоболия. Помня, че ме потърсиха за съдействие в разгадаването на един наистина странен случай. Потърпевшият беше човек в напреднала възраст с имплантирано апаратче за поддържане на сърдечния ритъм. Моделът, който той използваше, беше последна дума на техниката. Настроен да поддържа сърдечен ритъм между 65 и 90 удара в минута, апаратът обаче даваше странни отклонения. От около две седмици той не удържал посочените параметри и сърдечният ритъм се вдигал доста над предвиденото – до 120 удара в минута! Проверявали настройката му – всичко било наред. Сменили захранването, при все че и то по технически параметри било в норма. И въпреки всичко проблемът продължавал. Никой не можеше да даде логично обяснение за случката, а и близките на мъжа вече сериозно се притесняваха за неговото здраве.

Предположих, че пейсмейкърът взаимодейства с някаква друга техника и затова наблегнах на техногенните фактори в измерването на дома. Колкото и да обикалях стаите на третия етаж на тази софийска кооперация обаче, не можех да доловя някакво силно излъчване. Седнах озадачен на стола до леглото, на което спеше възрастният човек. Отпуснах се и затворих очи... По гърба ми полазиха студени тръпки, а в главата ми нахлу многогласна гълчава, сякаш стотици телевизионни водещи се опитваха да се надвикат едни други. Излязох на балкона и картината ми се изясни веднага – съседите от долния етаж бяха инсталирали наистина огромна сателитна антена на метална мачта, изнесена встрани от балкона им. Горният край на триметровото чудо на техниката достигаше нивото, на което от другата страна на стената се намираше главата на нашия страдалец.

Посъветвах го да се премести да спи в друга стая на своето жилище, което той имаше възможност да направи. Прие съвета ми с неохота и очевидно съмнение, че това може да реши проблема с „разваленото апаратче”, което според него са му пробутали в болницата, подменяйки неговото оригинално. За всеки случай поставих и подходяща радиестезична защита край проблемната стена, за да балансираме атмосферата в жилището. Ефектът настина не закъсня – още на другия ден сърдечният ритъм се нормализира и проблемното апаратче отслужи дълга и ползотворна служба на своя собственик.

4. Нещо прониква през стената и силно ме притеснява...
С това загадъчно твърдение се обърна към мен за помощ бизнесдама на средна възраст преди около две години. Тя бе закупила луксозно жилище в престижен столичен квартал, но новата придобивка не я радваше. Сънят й се разстроил, нервите силно се разклатили, а оттам и работата вече никак не вървяла. Опитала се да спи поред в три от стаите на дома си, но навсякъде я преследвал лошият сън. Единственото относително спокойно място беше просторната дневна, където често заспивала на дивана. Направих всички стандартни радиестезични замервания. Нямаше геопатогенни зони,нямаше и типичните за София проекции на подземни течащи води.

Геомагнитните мрежи бяха с нормални размери с едно странно изключение – във всичките три стаи по източната страна на жилището на три метра от стената навътре в помещението геомагнитните мрежи сякаш изведнъж се сгъстяваха. Освен това багетите за измерване на техногенни излъчвания отчитаха плътен негативен поток. Не можех да преценя какъв е източникът на такава аномалия вътре, затова излязох навън и огледах сградата. На пръв поглед нямаше нищо притеснително. Двете сгради, построени на калкан, бяха изградени солидно и с вкус. Направи ми впечатление обаче, че между тях е оставено известно разстояние, което отвън беше покрито с метални плоскости. В следващия момент погледът ми попадна на рекламния надпис на известна транспортна фирма, чийто офис се намираше в съседната сграда, точно на нивото на проверявания от мен апартамент. Масивен сноп кабели излизаше от пространството между двете сгради и влизаше в офиса на фирмата. Наложи се да им отида на гости. В двете помещения покрай западния калкан, граничещ с апартамента на бизнесдамата, имаше разположени шкафове със системи за сателитно следене на транспорта, за пряка връзка с всяко транспортно средство и 6 компютъра в добавка. Системата работеше денонощно.

И проблемът от другата страна на калкана също беше денонощен. Освен всичко друго, прикритата кухина между двете сгради играеше ролята на резонаторна кутия, която усилваше и без това вредното излъчване. Наложи се да вложа доста усилия да помиря бизнесдамата и собствениците на фирмата и да ги убедя, че с подходяща радиестезична защита проблемът може да бъде решен. Само че тя трябваше да бъде изградена двустранно – както в жилището, така и в офиса. И тук усилията ми бързо оправдаха средствата.


След поставянето на защитата вредното техногенно поле бе свито в минимални размери – на сантиметри от двете стени. Бързото преподреждане на апартамента и разполагането на леглата в подходящи зони, които са далеч от лъченията, реши елегантно проблема с нарушения сън. Както научих след няколко дни, повече нищо не проникваше през стената и не притесняваше обитателите на апартамента. Подобно признание получих след около месец и „от другата страна на фронта” – офис служителите се чувстваха значително по-добре. Работеха без повишено нервно напрежение и със завидна концентрация, както се похвалиха самите те.


Сигурно бих могъл да напиша отделна книга на тема човекът и техниката в дома му. И не е далеч денят, в който ще трябва да го направя. Толкова много са примерите в тази посока.
 

Вместо заключение ще дам няколко полезни съвета на читателите:
- Поставяйте леглата си отдалечени от стените поне на 20-30 см. Добрата стара практика зад леглото да има ракла не е за пренебрегване. Така ще сте достатъчно далеч от кабелите и контактите на електроинсталацията.
- Не струпвайте електроуреди в спалнята си и особено в близост до леглото, защото това неминуемо ще увеличи напрежението в помещението, в което би трябвало да си почивате.
- Използвайте защитни системи и средства, намаляващи излъчването на компютрите, телевизорите, мобилните телефони и всяка друга подобна техника.
- Изключвайте нощем електроуредите от контактите, защото около всеки уред, оставен в мрежата, има пулсиращо електромагнитно поле.
- Ако трудно се справяте сами с хармонизирането на жилището си и се сблъсквате със „странни и неразрешими” проблеми, потърсете помощта на подходящ специалист, защото за всяка човешка грешка със сигурност има вариант за корекция.
- Доверявайте се на сетивата и на вътрешния си усет – те никога няма да ви излъжат за това кое място е добро за вас и кое не. Не забравяйте да развивате себе си и собствения си творчески потенциал, тогава техниката няма шанс да ви подведе и да ви заблуди.