Топлоизолация на покриви

Все по-често се налага таванското помещение, намиращо се непосредствено под покрива да се превърне в удобно за обитаване, с което използваемата площ в жилището се увеличава. Освен това тези помещения имат особена специфика, бихме казали даже роман-тика със скосените си тавани, покривни прозорци и капандури. В добавка таванското помещение има по-голяма самостоятелност, отколкото стаите на долните етажи и затова са предпочитано място за устройване на младежка стая.

Всичко това, обаче, е възможно при едно условие – отлично направена топлоизолация на покривната конструкция. В противен случай зимният студ ще прави крайно некомфортно обитаването на тези помещения, а пък през лятото се превръщат в истинска парна баня. Необходимостта от добра топлоизолация на сградата не отпада и когато таванското помещение не се обитава. При липса на топлоизолация през зимата температурата в него пада близко до външната, а през лятото става и по-висока, поради парниковия ефект и липсата на добро проветряване. Това причинява големи топлинни загуби в обитаваните помещения на долния етаж, защото от студеното таванско помещение ги дели само една стоманобетонна плоча, която е отличен проводник на топлината. В допълнение температурата на въздуха в помещенията, непосредствено до тавана е най-висока и съответно топлопреминаването през плочата става още по-интензивно. Поради всичко това се приема, че около 20% до 30% от топлинните загуби на едно- или двуфамилна къща се дължат именно на покривната конструкция. Този дял нараства при едноетажните къщи и намалява при наличието на повече етажи, защото се увеличава делът на загубите през външните стени и прозорците. Ако се вземе предвид, че строените десетилетия наред у нас къщи имат покриви, които в най-добрия случай предпазват от проникване на дъждовна вода, но пропускат вятъра с лекота, делът на топлинните загуби навярно ще се окаже и по-голям. Огромната част от тези покриви не само, че нямат топлоизолация, но след десетина години експлоатация застланата под слънцето покривна мушама, започва да се разпада при допир. С две думи, покривът започва „да издиша” отвсякъде, а проникналата от долните етажи топлина излита в околното пространство.

Изовер

Друга много съществена причина да се захванем с покривната топлоизолация е, че тя се прави по-лесно и евтино от топлоизолацията на външните стени на сградата. Използваните материали тук са по-евтини, полагането им става значително по-бързо и толкова лесно, че не би затруднило и домашния майстор.

За разлика от топлоизолационните конструкции при външните стени, тук липсват изискванията те да бъдат самоносещи, липсват закрепванията с дюбели, армираните шпакловки, декоративно-защитните мазилки и т.н. Отпада необходимостта и от изграждане на скеле. Неслучайно преобладаващата част от статиите, посветени на направата на топлоизолация в непрофесионалните печатни издания, описват именно технологията за направа на топлоизолация на покривната конструкция.


Съчетанието между по-евтини топлоизолационни материали, възможността за изпълнение на значително по-дебела топлоизолация и по-евтиният труд водят до един много важен извод, e именно, че топлоизолацията на покрива е най-ефективна от гледна точка на реализираната икономия на топлинна енергия спрямо направените разходи. Или иначе казано с най-малко средства и труд може да се постигне най-голяма икономия на топлинна енергия.

Тук са възможни две решения. Топлоизолация на покривната конструкция, което е за предпочитане, защото прави тавана обитаем, а височината му почти не се намалява. Второто решение е полагане на топлоизолация върху пода на таванското помещение, която пък изпълнява и ролята на звукоизолация срещу проникване на шум. При този вариант цялата дебелина на топлоизолацията е за сметка на намаляване на височината на помещението. Възможни са и варианти на изпълнение на двата начина на изолиране.

При описание на конструкциите сме посочили препоръчваните от самия производител материали, с които се постигат и най-добри резултати. Нещо, което не може да се постигне, когато се работи с произволно подбрани оттук оттам материали от различни производители. При топлоизолационните системи е много важно да се използват комплексни решения, защото те включват пълен набор от подбрани, отлично съчетаващи се един с друг топлоизолационни, паро- и хидроизолационни и други материали. Така се гарантира постигане на максимално качество и ефективност на изолацията.

При описаните тук конструкции е важно да се знае, че полагането само на слой от топлоизолационен материал не е достатъчно. Топлоизолацията трябва да бъде сигурно защитена срещу проникване на водни пари откъм обитаваните помещения. Това се дължи на по-високата температура и съответно на по-високата относителна влажност на въздуха в тях. Поради по-ниските температури в топлоизолационния пласт, проникналите в него водни пари, е възможно при определени условия да кондензират и да го овлажняват, а влагата може и да замръзне. Това причинява силно влошаване на топлоизолационните свойства на материалите. За успокоение все пак ще добавим, че даже това и да се случи, през лятото тази влага ще се изпари и топлоизолацията ще изсъхне. Най-добрата двустранна преграда срещу проникване на водните пари е алуминиевото фолио. Поради това част от топлоизолационните материали се предлагат едностранно каширани с такова фолио.

Друг материал, който се използва за същата цел е полиетиленово фолио с дебелина поне 0,2 mm. Най-добре е обаче, да се използват съвременни фолиа с едностранна паропропускливост, наричани често климатични мембрани.

В случай, че въпреки взетите мерки в топлоизолацията проникне влага, конструкцията трябва да бъде така изпълнена, че да осигурява оптимални условия за нейното бързо изпарение. За тази цел под керемидите се поставя специално хидроизолационно платно, което е сигурна преграда срещу преминаване на дъждовна вода и същевременно свободно пропуска водните пари. От друга страна, конструкцията, върху която лежат керемидите, трябва да бъде така изпълнена, че да позволява свободната циркулация на въздушния поток, който влиза откъм улуците и излиза на билото на покрива. Това силно активизира изпаряването на проникналата влага. Има и конструкции, при които се оставя вентилационна кухина над самата топлоизолация.

Ключовият въпрос и тук е дебелината на топлоизолацията. Правим тази уговорка, защото посочените от нас данни за оптимална дебелина на фасадната топлоизолация от 11-12 cm силно разбуни духовете и предизвика немалко коментари, включително и сред специалисти, които по традиция продължават да смятат, че външна изолация с дебелина 4-5 cm е достатъчна. Те очевидно изхождат от максимата, че каквато и изолация да се направи е по-добре от това да няма никаква, какъвто е случаят с преобладаващата част от сградния фонд в страната ни. Затова се постарахме достатъчно подробно, включително от гледна точка на икономическата целесъобразност, да обосновем това изискване.



Сега отново ще потърсим препоръката на водещите в света производители на материали за топлоизолационни системи. Съгласно съвременните изисквания за намаляване на топлинните загуби, за „много добра” се приема покривна топлоизолация с дебелина 30 cm (изпълнена с материали от минерална вата). При добре изпълнена изолация с тази дебелина коефициентът на топлопреминаване (K) ще бъде равен или по-малък от 0,15 W/m2K. Това покрива изискванията за „ниско енергийна сграда”. Допуска се и по-малка дебелина на топлоизолацията - 24 cm, при което коефициентът на топлопреминаване се увеличава на 0,20 W/m2K. За отбелязване е, че поставянето на рулонна минерална вата с дебелина 4-5 cm между ребрата на покрива, което допреди няколко години се смяташе у нас за сериозно постижение, от позицията на съвременните норми се оценява като „много лоша” и „лоша” изолация. За успокоение на тези, на които 30 cm дебелина ще се види прекомерна, ще посочим, че по-дългосрочната цел би трябвало да бъде постигане на коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция 0,1 W/m2K. А това означава дебелината на покривната топлоизолация с минерална вата да набъбне до цели 50 cm. Така изолираната къща вече покрива понятието „пасивна”, защото на практика не се нуждае от отоплителни прибори, а отоплението става за сметка на слънчевата енергия и на естествено отделяната от различни уреди и от обитателите топлина.

Да се върнем, обаче, към реалната действителност. Според сега действащите норми за енергийна ефективност у нас коефициентът на топлопреминаване на покривната конструкция трябва да бъде 0,30 W/m2K. Това изискване се изпълнява от пласт топлоизолация с дебелина 12-16 cm, поставен между ребрата на покрива. По европейските стандарти такава изолация се оценява като „задоволителна”, което отговаря на ученическата тройка. Очевидно и в тази област отново сме на опашката. Не виждаме никаква пречка да работим по европейските, а не по нашенските си стандарти. Българинът вече разполага със същите материали, с които работят и немци, и австрийци, а най-неразумно е да се правят икономии именно от дебелината на изолацията. Топлоизолацията се прави за десетилетия, да не кажем за поколения напред и трябва да се мисли с перспектива. Според усреднени данни добре изпълнена топлоизолация оскъпява покривната конструкция с 3-5%, който допълнителен разход се изплаща в рамките на няколко години поради намаляване на разходите за отопление.