Емблематичност в японските къщи

Японците строят своите къщи, започвайки с дървената основа и покрива, а накрая стените. Строго разграничаване между външното и вътрешното пространство липсва, затова обикновено има един официален вход, веранда и множество паравани, които съответстват на западните врати и прозорци. Тези три елемента свързват вътрешните компоненти с външните и внасят природата вътре, осигуряват чувството за подслон, защита и уют.

Японското строителство е изцяло подчинено на климата, културата на дървото, хартията и асиметрията, чрез които се формира традиционното обзавеждане. Модерното пък е уаби (естествена тишина) и саби (елегантна непринуденост). Материалите са бамбук, миещи се тапети, дърво, захарна тръстика и татами (килимче от изтъкани оризови или тръстикови сламки). Татами се ползва и на терасите – то е олицетворение на човека, диша дори и след като е изтъкано, пречиства въздуха и успокоява ума, прави хората здрави и бодри.

Бамбукът се използва за огради или като дърво в градината, от захарната тръстика се правят щори и паравани. Традиционните тъкани се използват за чанти, покривки (продълговата ивица само по средата на масата), килимчета или подложки за чинии, калъфки за възглавници. Мотивите обикновено са морски вълни, японските знаци за сняг, луна или цвете върху черен фон, религиозни мотиви или ветрило, плодове, митологични животни като заек или елен. Оби (широк колан от плат, който се увива около кимоното) се използва и за облицоване на столове или възглавници, дрехи за кукли.
 
Богато украсените сватбени кимона пък могат да се превърнат в чудесна декорация за дома. Тенигуи някога са били кърпи за глава, а днес са част от интериора под формата на постелки. Японските хвърчила са ексцентрични завеси за душ или подходяща украса за стената в детската стая. Японците спят с възглавница върху футон – едновременно матрак, одеяло и юрганче. Той се разгъва върху татамито и се прибира през деня, така се пести място и рогозката може да диша.

Освен традиционните бледи цветове и черното, формиращи минималистичния стил, за акцент се ползват цветовете куренаи (наситено тъмнорозово), ямабуки (златисто яркожълто) и мурасаки (тъмнолила). Макар силни, тези цветове са чисти, семпли и графични. Японската знакова и цветна символика е тясно свързана с религията и философията и днес има силно влияние и в японския театър, което ясно личи от грима на актьорите - червеното е сила и смелост, синьото – хладнокръвие или безнравственост, виолетовото - страх, а черното и кафявото – божественост.
 
Грънчарството в Япония датира още от неолитната епоха. Чувство за гостоприемство създават лакираните съдове в бяло с индиго мотиви. На почит е външната дървена вана от тик или кедър. Античните тансу са дървени кутии, ракли или шкафове с асиметрични плъзгащи се врати и чекмеджета, с железни дръжки, в минималистичен стил, много практични, с възможности за модулиране и множество различни комбинации. Те се въртят и подменят със смяната на сезоните. Ползват се във всекидневната, кухнята, за дрехи или като библиотека.

Тоалетната в японските къщи винаги е отделена и е вградена в земята, а банята е разделена на две – преддверие и същинска стая. В кухнята се използват хибачи – изящни ръчно изработени подвижни огнища, които в миналото са се използвали за отопление и подгряване вода за чай. Те са били емоционалният център на семейството и неговите близки. Първоначално са представлявали контейнери за пепел - ниски дървени кутии. Правели се още от лакирана керамика, ратан и метал. Големите хибачи могат да се ползват за кутии, а малките за шампанско или ваза за цветя. 
 
Може да внесете японския дух в дома си с предмети от папиемаше, кукли, ветрило или маска, хартиен или копринен чадър, ръчно излети свещи от японски восък (извлечен от смрадлика) и изрисувани след това от занаятчии или чрез изкуството оригами (сгънати фигури от хартия). Не забравяйте, че основното правило е всичко да е в хармония с природата и околния свят.