Перматехнологията в дворната градина

Пермаградината е вашия малък свят, свързан с цялата Земя. И най-важното - тя е свързана със самите Вас и членовете на семейството Ви. Изграждането ѝ е на основата на пермакултурата - (от англ. permanent и agriculture).
Представлява съвкупност от методи за устойчив дизайн на Земята, което гарантира уместно експлоатиране на природните ресурси и добавяне на стойност в природата. Целта ѝ е да създаде продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и Земята. Това  е холистична философия и култура, а не просто спазване на определени изисквания както е при биоземеделието.

В тази концепция човешките усилия са насочени към създаване на екологични връзки и взаимодействия между хора, растения, животни и условия, създаване на устойчиви природни системи. Един от водещите принципи е разнообразието, засаждане на различни растения, присъствие на всякакви животни - червеи, бозайници, птици и др. Не е достатъчно само да се оползотворяват градинските и битовите отпадъци, да се постави соларен панел или друга модерна „еко” вещ.

Принципите на пермакултурата са толкова прости, били са познати и спазвани от нашите деди векове наред.
За съжаление днес са забравени. Създателят на това направление е японецът Масаноби Фукуока, който предлага отглеждане на ориз без интензивни агропрактики. Негов последовател е австриецът Зеп Холцер, чиято ферма се намира на 1100-1400 метра надморска височина в австрийските Алпи. Тя включва оформяне на ландшафта (изграждане на тераси, създаване на плоски и повдигнати хълмисти лехи, водни градини, езера, компостери, микроклиматични зони). Присъства и агро-лесовъдно стопанство (използване на дърветата и храстите в селското стопанство). Разнообразието се допълва от развъдник за риба с водни растения и животни, овощарство, планински пасища, а също така и отглеждане на алпийски растения и билки.


Рисунка на перма градина.     Източник: www.joyfulhealthylife.alle.bg

За модел   на  пермаградината се ползва екосистемата на гората.
Тя е изключително разнообразна и е дом на богат растителен и животински свят. Едновременно с това е и етажна, всички нейни обитатели си взаимодействат по най-полезния за цялото начин. Пренесена тази концепция в обикновена градина, може да се изобрази чрез трите култури -  царевица, боб и тиква, които се засаждат близо една да друга.

Стеблата на царевицата служат за опора на боба, който се увива около царевицата. Бобът, от друга страна, извлича азот от въздуха и чрез една симбиотична бактерия, която вирее в корените му, го преобразува в достъпна за останалите растения форма. Този микроорганизъм се храни със специални захари, които пък се изпускат от корените на царевицата. Тиквата със своите широки листа формира жив мулч, с който покрива плътно земята и по този начин предотвратява растежа на бурени, поддържа почвата влажна и хладна. Заедно, трите култури произвеждат повече продукция и се нуждаят от по-малко вода и наторяване, отколкото засяти поотделно.

Други правила, които могат да се спазват са последователното засаждане на едногодишни с многогодишни култури. Това осигурява качественост на почвения слой, като редува или ги съчетава. Оптимално си взаимодействат растенията, ако се ползва многоетажен градински дизайн (например асма, лози, покривни растения). При организирането на градината, ако имате езеро, водоем или попада в района на река, гора или поле, трябва да се изгради междинна екосистема между тях.

Трябва да се използва потенциала на сезоните - например на мястото на пролетните листни зеленчуци или цветя, да се засадят следващите култури, които плододават или цъфтят през лятото. Тъй като никъде в гората няма голо пространство, на места без трева в двора може да се постави слама. Тя наторява, поддържа почвата влажна, защитава я от вредните климатични явления и др.


Перма градина със зеле и алабаш.     Източник: PermacultureGarden

Народната памет съхранява практически съвети, които се ползват и до днес в българските села при подреждане на двора.
Образно казано, културите трябва да се засаждат до такива, които подкрепят развитието им, наречени „компаньони”. Класическа комбинация са доматите и  босилека, която си подхожда и вкусово. По-нестандартно от днешна гледна точка е съседството между зелето и ягодите, които също си взаимодействат положително. До тях може да се засадят лехи с чубрица и с фасул, които трябва  да са близо до овощните дръвчета. Особено положителна е „комуникацията” между ябълките и  латинките. Латинката не само е красива, но и предпазва растението от вредители.

Постамент на пермакултурния дизайн  е, че първоначално винаги се засяват азот-фиксиращи растения. Това подпомага почвеното плодородие, което пък е необходимо условие за засаждането на следващите култури. Люцерната е най-доброто растение за зелено торене, обаче може да класи нависоко и да вземе надмощие над останалите растения. В такъв случай се замества с детелината, която пък извлича по-голямо количество калий от почвата. За да се нормализира хармонията на минерални вещества след окосяването ѝ, се тори с домашно приготвен препарат от коприва и полски хвощ.

По отношение на борбата с различни вредители и болести, растенията сами се защитават едно друго. Това означава, че градинарят не е необходимо да се грижи за тези неща.  Ако лукът се засее до морковите, той ги предпазва  от нападения на морковената муха. Обикновени билки като невен и турта объркват редица вредителите с аромата си. Билките и подправките имат огромна роля, защото привличат пчели и полезни насекоми, които опрашват цветовете.

В този растителен свят имат място и животните, насекомите, червеите, дори влечугите. В пермакултурния смисъл няма и плевели, защото всяко растение има своя роля за останалите. В пермакултурната градина особена роля имат и птиците, но най-вече домашните. През есента в двора се пускат кокошките, които изяждат лаврите на вредните насекоми и разнасят по естествен начин семената. Все прости неща, които се случват във всеки селски двор в България.

Затова един от принципи е “Everything gardens”, или “Всичко градинарства”, което значи, че пчелите, птиците… – всичко в този свят създава среда, която за него ще е най-хубава и най-уютна.