Язовир Широка поляна: Най-фотогеничното място в Родопите

Петък – Пътят към тишината

Навлизане в ритъма на гората
За Родопите винаги е имало много разкази, легенди и признания в любов. Планината има онази особена сила, която не просто се посещава – тя се преживява. За мен Родопите са място, където времето забавя ход, а човек остава насаме със себе си, със снега, вятъра и тишината, която говори повече от всякакви думи.Една от любимите ми зимни дестинации е районът на язовир Широка поляна. 

 
 Облаци и лед в една посока.  © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

 

Пътят дотам преминава през гъсти гори, които през зимата се превръщат в приказен свят. Колкото повече се навлиза в планината, толкова повече усещането за ежедневието остава назад. Клоните на боровете и смърчовете са натежали от сняг, а всяко движение на вятъра разклаща снежната пелена и създава усещането, че планината диша.
 

Снежните коридори на Родопите. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Обикновено пристигам още в петък вечерта. Пътят постепенно се потапя в здрача, а нощта се спуска неусетно над билата. Студът се усеща като жив организъм, който се прокрадва между дърветата и кара въздуха да звучи кристално чист.

 В покоя на времето.  © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Отсядам в Почивна станция Широка поляна – място, което винаги ме посреща с топлина, уют и онова родопско гостоприемство, което те кара да се чувстваш като у дома си, дори когато навън температурите падат дълбоко под нулата. Тишината на вечерта бавно настройва сетивата и подготвя духа за срещата със зимния ден.
 Острови от камък и лед. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Събота – Денят на светлината и леда

Разходка върху живия лед
Родопското утро се ражда бавно. Синкавата светлина на изгрева внимателно разгръща снежния пейзаж, а мъглата постепенно се вдига над водата. Първите слънчеви лъчи започват да рисуват дълги сенки върху снега и планината се събужда със спокойна, величествена красота.
 Когато студът рисува. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

В зависимост от снежната покривка използвам снегоходки или ски с колани, за да достигна до местата, където тишината е най-дълбока, а природата – най-чиста. Когато студът се задържи поне седмица около минус 10–15 градуса, язовирът замръзва. Ледът постепенно става стабилен и достига дебелина около 15 сантиметра – достатъчна за разходка, но винаги изискваща внимание и уважение към природата. Теченията и подводните извори напомнят, че планината никога не трябва да се подценява.

 Разходка върху живия лед. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Разходката по замръзналото езеро носи усещане, което трудно може да се сравни с друго. Под краката ледът понякога пропуква тихо, сякаш разговаря с теб. Повърхността му е изрисувана от вятъра и студа – прозрачни пластове, замръзнали мехурчета въздух и снежни фигури, които изглеждат като естествена галерия от ледени картини.

 Здрач над родопските била. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

С напредването на деня светлината променя пейзажа. Снегът започва да искри под слънчевите лъчи, а вятърът извайва нови форми по откритите пространства. Понякога се чува само скърцането на снега под обувките и далечният звук на гората. А друг път пращенето на леда, породено от напреженията при нагряването му от обедното слънце, създава особени звуци при образуването на нови фуги между пластовете.

Родопското утро се ражда бавно. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Когато зимното слънце огрее родопските борове, те се обагрят в топли златисти тонове, които се отразяват в спокойните водни огледала между ледените форми. Камъните, полузатворени в лед, изглеждат като отделени острови, а отраженията на гората създават усещане за двойна реалност – една над водата и една скрита под нея. В такива моменти природата рисува картини, които не могат да бъдат повторени, а само могат да бъдат преживени.
 Украшенията на зимата. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography                                    

С настъпването на вечерта планината отново променя своето лице. Слънцето бавно се скрива зад билата, а небето преминава през нюанси на златисто, розово и лилаво. Температурата рязко пада, въздухът става още по-чист и прозрачен, а ледът започва да пее със своя тих, мистичен звук.

 Златните борове на зимното слънце.  © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

След дългите разходки започващи преди изгрев и завършващи след залез, връщането в топлата стая носи усещане за дълбок покой. Мирисът на дърва, топлината и тишината създават онзи контраст със студа навън, който прави преживяването още по-пълно.

Замръзналият свят под угасващата светлина. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography                            

Понякога нощта предлага ново зрелище. В ясните зимни вечери небето се превръща в безкраен купол от звезди. Светлината им се отразява върху снежната покривка и замръзналите води. 

 Шепотът на Вселената. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Когато ледът следва извивките на замръзналите притоци, а над хоризонта преминава ярка комета, човек усеща колко малък е пред величието на природата и Вселената. Тишината става почти осезаема, нарушавана единствено от далечното пукане на леда и тихото движение на нощния вятър.
 
Първите сенки на зимния ден. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Неделя – Раздялата с планината

Последните следи в снега
Неделното утро идва по-тихо и по-съзерцателно. Светлината е по-мека, по-топла, а снегът пази следите от предишния ден. Разходката тогава е различна – по-спокойна, сякаш планината постепенно се сбогува със своите гости.
 
Двойната реалност на отраженията. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Последните часове край замръзналите води са изпълнени с особено усещане за завършеност. Вятърът е по-мек, а тишината – по-дълбока. Всичко изглежда неподвижно, но същевременно осезаемо и живо.
 
Леден свят. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Пътят обратно към дома винаги започва с лека тъга, но и с усещане за вътрешна пълнота. Родопите остават зад хоризонта, но спокойствието им продължава да съпътства мислите дълго след завръщането.
 
Два свята. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Родопите не са просто място за разходка или фотография. Те са състояние на духа. Всяко връщане тук е ново преживяване, нова среща със зимата, със студа, със силата на природата и със самия себе си. Именно затова тази планина остава моя безкрайна страст.
 

Остатъци под зимното небе. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

Препоръки за безопасност при зимни условия и разходка върху лед

1. Безопасност при ниски температури
Облекло и защита на тялото  
Обличайте се на слоеве: Базов слой (термо бельо, отвеждащо влагата); Среден слой – (изолация - полар, пухено яке); Външен слой – (ветро и водоустойчив).
Покривайте всички открити части на тялото: шапка, ръкавици (добре е да има резервен чифт), маска или шал за лице, избягвайте памучни дрехи - (памукът задържа влагата и ускорява измръзването).

Признаци на измръзване
Следете за: Изтръпване; загуба на чувствителност, побеляване или посиняване на кожата
При съмнение: Постепенно затопляне, без търкане със сняг, смяна на мокри дрехи. 

Хипотермия
Рискове: Треперене, забавена реакция, загуба на концентрация, сънливост
Действия: Незабавно търсене на подслон, подсушаване, топли напитки (без алкохол)

Тихата раздяла с планината. © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

2. Безопасност при разходка върху лед
Разходката върху замръзнал водоем е едно от най-красивите, но и най-рискови зимни преживявания.

Минимална безопасна дебелина на леда: При 10 см – внимателно придвижване на човек; 12–15 см – относително безопасно при равномерен лед, а под 10 см – опасно. Ледът никога не е равномерен!
Най-опасни места: Избягвайте входове и изходи на реки и потоци, места с подводни извори, участъци с растителност, по-тъмни или мокри петна върху леда, прясно паднал сняг (скрива слаб лед)
Как да се движите върху лед: Никога не ходете сами, движете се на разстояние един от друг, проверявайте леда с щека или щеки за ски, избягвайте резки движения и подскоци. 
Задължително оборудване: Препоръчително е да носите ледени шипове (ice picks) – за излизане при пропадане, въже (10–20 м), щеки или пикел. Раница, която може бързо да се освободи, сух комплект дрехи в непромокаем пакет, телефон с батерия и външна батерия, челник. 

Ако ледът се пропука или пропаднете: Най-важното – запазете спокойствие, не се паникьосвайте. Разперете ръце върху леда и се питайте да легнете хоризонтално. Използвайте шипове или щеки. Измъкнете се в посоката, откъдето сте дошли. Не ставайте веднага – пълзете до стабилен лед.
 

 Където небето докосва леда.   © Пламен Трошев, Източник: TroshevPhotography

3. Безопасност при зимни преходи
Планиране: Проверете прогнозата за времето, информирайте близки за маршрута, използвайте GPS или карта и компас.
Навигация: При снеговалеж или мъгла ориентацията става изключително трудна. Носете хартиена карта, компас и GPS устройство
Енергия и хидратация: Студът увеличава разхода на енергия. Носете високоенергийна храна и термос с топли напитки
 

4. Влияние на вятъра
Вятърът значително увеличава усещането за студ. Wind chill може да понижи усещаната температура с – 10 , –20°C. Задължително: ветроустойчиво яке и защита на лицето
 

5. Безопасност при пътуване в зимна планина
Зимни гуми, вериги, пълен резервоар, лопата, кабели за ток, одеяло, аптечка.

6. Общи принципи за безопасност
Планината не трябва да се подценява, винаги оставяйте резерв от време, следете собственото си състояние. При съмнение – връщането назад е правилното решение

Практически съвет специално за Широка поляна и подобни язовири
Заради подводни извори, притоци, променлива дълбочина, ледът често е неравномерен дори при продължителен студ.
 

Пламен Трошев е страстен фотограф, специализирал се в художествената фотография, с акцент на планиски пейзажи, с богато портфолио от публикации в много национални вестници и списания, участия в изложби и конкурси в България и чужбина.  Има редица самостоятелни фотографски изложби у нас и в чужбина. Обича да улавя красотата на природата и човешките емоции чрез обектива. Професионален планински водач и спасител с опит в организирането и воденето на планински преходи, както и в оказването на първа помощ при планински ситуации. Професионални профили в Instagram и Facebook 

Пламен Трошев е строителен инженер, специалност Промишлено и гражданско строителство. С богат и дългогодишен професионален опит включващ работа като ръководител проекти по международни и национални строителни проекти, включително хотели, жилищни комплекси, реставрации и инфраструктурни обекти. Има богат опит в управление на екипи, планиране, координация и контрол на строителните дейности на проекти с ново строителство, така и в реставрационни и реконструкционни проекти.