Хищни растения у дома

Благодарение на своите необикновени способности и екзотичен външен вид хищните растения са особено желани от любителите на ботанически куриози.
22.07.2019
Владимир Йонев
232
екзотични растения, хищни растения, непентес, флорариум
Източник: сп. "Още за Къщата"

В последно време любителите на растения все повече се увличат по екзотиката. Палмите и фикусите вече изглеждат като съвсем привични обитатели на дома, каквито са например мушкатото или кактусите. Но има и такива уникални представители на екзотичната фауна, които са в състояние да превърнат всеки интериор в девствена джунгла. Благодарение на своите необикновени способности и екзотичен външен вид хищните растения са особено желани от любителите на ботанически куриози. Неслучайно наричат тези растения хищници.

Да, всички те са способни да улавят жива плячка. Сред най-известните растителни „ловци” са росянките, непентесите и сарацениите, основната част от улова на които представляват насекомите. Други, като алдровандите например, ловят най-често планктонни ракообразни. Има и такива „хищни” растения, които се хранят с попови лъжички и дори жаби и гущери. Привичните природни местообитания на насекомоядните растения са изключително бедни на хранителни вещества. Това са влажни скали, планински блата, влажни пясъци. Тези растения компенсират недостига на храна с улова на насекоми и други дребни животни с помощта на специални приспособени за това листа.

 
1.Венерина мухоловка                                                                           2. Сарацения

Хелипформа
В повечето случаи в капана попадат насекоми, които се асимилират с помощта на ферменти или се разрушават от киселини, отделяни именно с тази цел. В резултат растението освен фотосинтезата използва допълнителен източник на храна. Съществува погрешно мнение за сложността или дори невъзможността да се отглеждат хищни растения в домашни условия. Но някои видове са напълно пригодни за отглеждане във флорариуми, а има и такива, които може да виреят даже под изкуствено осветление в обикновена саксия. В цветарските магазини може да се видят акуратни саксийки с насекомоядни растения, но спецификата на тяхното хранене охлажда ентусиазма на мнозина любители.

Малцина почитатели на цветната феерия у дома познават невероятните декоративни качества на тези уникални растения. Тяхното отглеждане може да се превърне в истинско приключение, а умелото им разположение в интериора придава на дома напълно реален привкус на дива природа. За отглеждане в стайни условия най-подходящи са следните видове: венерина мухоловка, различните росянки, неголемите видове непентеси и повечето видове сарацении.

 
Венерина мухоловка

Венерина мухоловка
Родът Dionaea включва само един вид – Dioneae muscipulata, повече известен под името венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми с бързи движения на капана може да се наблюдава с невъоръжено око. В природата мухоловката се среща в блатата на Северна и Южна Каролина. Растението представлява листна розетка с диаметър до 15 см. Всеки лист се състои от дръжка и ловна пластинка. В зависимост от времето през годината, осветлението и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се променят. През лятото, когато има много „дивеч”, розетката с листата е повдигната над земята, дръжката е дълга и тясна, а капанът е ярко оцветен, обикновено в тъмночервено и достига максимални размери. През зимата, когато има малко насекоми, листата са плътно полегнали към земята, дръжките стават къси и широки, а капаните се смаляват значително. При възрастното растение максималният размер на капана е 3 см. Той представлява диск, издължен в централната си част. По периметъра на диска са разположени дълги, твърди и остри
шипове. По краищата на диска, от вътрешната страна, са разположени нектарни жлези, служещи за привличане на насекомите. Средната част на капана е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска са разположени обикновено три добре видими чувствителни власинки, именно те са пусковият механизъм на капана. Затварянето на капана става само след двукратно раздразване на власинките в интервал от 2 до 20 секунди. Това предпазва капана от сработване по време на дъжд.



Листата безпогрешно различават „лакомството” от неядивния материал. Напразно затворилият се лист се отваря отново в течение на два дни. Листът с едра плячка остава плътно затворен в продължение на 6-10 дни. В домашни условия мухоловката се отглежда в груб влакнест торф. Растението изисква максимална слънчева светлина през цялата година, а през зимата, когато слънчевата светлина не достига, се налага растението да се осветява допълнително. През лятото венерината мухоловка се полива обилно, още по-добре е да се държи саксията с растението, потопена до една трета във вода, като се използва кипната или дъждовна вода.

През зимата поливането се намалява, но не бива да се допуска пълно изсъхване на грунда. Най-добре е венерината мухоловка да се държи в неплътно затворен флорариум за поддържане на висока влажност на въздуха. Може да се отглежда и в открит вид, просто на перваза на прозореца, но при това е нужно да се засади в по-голяма саксия и често да се пръска с вода.

Непентес

Непентес
Най-мощните от всички хищни растения са представители на род Nepenthes. Той включва около 80 вида растения от тропическите дъждовни гори. По-голямата част от тях са лиани, достигащи няколко метра. Някои са ниски храсти, предпочитащи откритите слънчеви склонове. По краищата на напълно развилите се листа на непентесите се образуват висящи издължени камбанки. Те са с плътно затворени капачета. По-късно капачетата се отделят, и „камбанката” придобива своята окончателна форма. В зависимост от вида камбанките достигат от 3 до 40 см, а окраската им може да бъде бяла, червена, зелена или кафеникава.

Стеблата на непентесите обикновено са с диаметър от няколко милиметра и само при най-едрите видове достигат диаметър от 2-3 см. В природата непентесите растат в тропическите дъждовни гори, където е постоянно влажно и има много слънчева светлина. Капаните на непентесите са приспособени за улавяне на твърде едра плячка. Най-едрите непентеси могат да уловят и дребни гризачи, жаби и дори птици. Но тяхното обичайно „меню” се състои главно от насекоми. Тези растения ловят своите жертви по по-различен начин, отколкото останалите „зелени хищници”.


Непентес

От външната страна на камбанките отгоре надолу преминават две зъбчати крилца, служещи както за опора на камбанката, така и за насочване на пълзящите насекоми. Над отвора е разположено неподвижно капаче, защитаващо съдържанието на камбанката от дъждовната вода и служещо като площадка за кацане за летящите насекоми. Жертвата, привлечена от цвета, миризмата и нектара, отделян по повърхността на камбанката, се плъзга вътре в него, тъй като неговата вътрешна повърхност в горната си част е много хлъзгава. Тук не могат да се задържат дори насекоми, способни да се придвижват по вертикално стъкло. Падайки, насекомото попада в течност, съдържаща ферменти и киселини. В стайни условия могат да се отглеждат неголеми видове непентеси.

Nepenthes alata е филипински ендемик, растящ и като епифит в дъждовната гора, и като наземно растение. Стеблата са дълги около метър. Камбанката е с размери от 10 до 20 см. Този вид се отличава с яркочервената окраска на камбанките си. Много е популярен, но е доста взискателен към постоянно високата влажност на въздуха. Низинният вид Nepenthes gracilis има двуметрови филизи с дребни листа и камбанки до 10 см. Това е прост и невзискателен вид, но има един недостатък – образува малко камбанки.


Непентес

Днес съществуват голям брой хибридни непентеси, съчетаващи в себе си красотата и оригиналността на планинските видове с непретенциозността на низинните. Тяхното отглеждане не представлява особен проблем, с тази уговорка, че за образуването на камбанки те изискват постоянна висока влажност. Непентесите се отглеждат в грунд, състоящ се от влакнест торф и мъх сфагнум или само чист мъх сфагнум. Главното е грундът да бъде винаги рохкав и добре аериран. Тези растения трябва да се поливат обилно с мека вода, като не се допуска ни най-малко засушаване.


Сарацения

Сарацения
Този, който е виждал как цъфтят сарацениите, никога няма да забрави техните ярки цветове. Макар че, впрочем, даже
нецъфтящите видове сарацении привличат вниманието: изумрудени, с гъста мрежа от малинови жилки, тръбообразните листа отделят сок с аромат на нектар. Привлечени от този аромат, насекомите попадат в тръбичката-капан и потъват в храносмилателния сок. Забавно е, че сарацениите предпочитат пред другите насекоми хлебарки и мухи.

Семейството на сарацениите включва три рода: сарацения Sarracenia – 10 вида, дарлингтония Darlingtonia – 1 вид, и хелиамфора Heliamphora – 6 вида, разпространени в южните райони на Северна Америка и в североизточните части на Южна Америка. Всички представители на семейството са блатни растения и до голяма степен тяхната „хищна природа” се дължи на недостига на хранителни вещества в почвата. В Западна Европа тези растения се отглеждат в открит грунд, а пурпурната сарацения дори е натурализирана в блатата на Ирландия и Южна Англия. Съществуват градински форми, хибриди и сортове сарацении, различаващи се по формата на листата, окраската и големината на цветовете.

Сарацениите растат прекрасно в стайни условия без някакви специфични изисквания и грижи. За засаждането им е най-добре да се използва саксия, която се поставя в кашпа, като между двата съда се наслагва мъх сфагнум. Това позволява по-дълго да се запази влагата в почвената смес. Впрочем, сараценията най-често страда от преувлажняване, особено при лош дренаж. Почвената смес трябва да бъде рохкава и не твърде хранителна: промит кварцов пясък, нарязан сфагнум и повърхностен торф в съотношение 1:2:3 с добавени парченца дървесни въглища.

 
Сарацения

Сараценията трябва да се полива с дестилирана или чиста дъждовна вода. Оптималното място за тези хищни растения е первазът, като през зимата е допустимо понижение на температурата до плюс 10-15 градуса по Целзий. През лятото саксиите с растенията може да се изнесат на балкона. В началото те трябва да се засенчат от преките слънчеви лъчи, но след това се оставят на открито. Не бива да се отглеждат през цялата година във влажна оранжерия с допълнително осветяване. В този случай растенията се изкарват от нормалния им ритъм и макар че в началото се развиват добре, след това бързо стареят и в края на краищата загиват.


Един от най-добрите варианти за отглеждане на насекомоядни растения в домашни условия са декоративните миниатюрни стайни оранжериифлорариуми. В тях за растенията лесно могат да се създадат условия, максимално приближени до техния роден климат: растенията се развиват по-добре, пък и грижите за тях са по-малко. Но най-голямото предимство на флорариумите е тяхната декоративност. Възпроизведен в миниатюра, яркият свят на тропическата гора, привнесен у дома, ще направи привлекателен и уникален всеки интериор.

 

Кое е първото правило, което трябва да се съблюдава при оформлението на флорариума?
Постарайте се ландшафтът във вашата градина зад стъкло да бъде максимално близък до природата – създайте уникална и заедно с това естествена тропическа градина в миниатюра. Красив флорариум може да се направи от всеки аквариум или стъклен съд с достатъчно големи размери. В зависимост от растенията, които ще се отглеждат в него, той трябва да се оборудва със специални прибори, осигуряващи нужния микроклимат: вентилатор за принудителна циркулация на въздуха, нагревател за дъното, подходящо осветление, система за автополиване и т. н. Едва след инсталирането на тези системи може да се заемете с оформлението. По правило оформлението започва от задния фон, който изцяло зависи от вашата фантазия. Опитните любители на растителната екзотика се „изхитряват” да засаждат в задната и страничните стени мъхове и епифити или ги облепват с декоративни камъчета, пясък, раковини и др.



 
След това се украсява дъното, т. е. създава се ландашфтът на бъдещата композиция. Камъните, корените и пясъкът са ключови елементи в нея. Размерите, формата и окраската на тези декоративни елементи са неповторими. Но не бива да се забравя за хигиената на бъдещия флорариум. Именно тези елементи могат да станат източник на опасни за растенията гъбички и микроби.

Въпреки че при създаването на една композиция от растения всеки се ръководи от собствения си вукс и умение, има някои правила, които трябва да се съблюдават.
Грундът трябва да бъде минимум 5-6 см. Той може да бъде декоративен или хранителен. Хранителният грунд служи за растенията като източник на минерални вещества, а декоративният има за цел да го скрие от погледа. Хранителният грунт се избира с отчитане на потребностите на засажданите растения. В случая с хищните растения той не е от толкова голяма важност, тъй като главният източник на храна за тях са насекомите.

Ако растенията се засадят направо в саксийки, то почвата ще бъде по-лесно да се скрие зад декоративния грунд, но засаждането в саксии невинаги позволява да се възпроизведе природният ландшафт. Още един плюс на саксийното засаждане е това, че така много лесно може да се променя разположението на растенията във флорариума.
След като растенията са засадени и декорирани с цветен грунд, украсяването се довежда до съвършенство с помощта на камъни, раковини и други декоративни елементи, създаващи илюзията за един истински рай, обитаван от красиви създания с хищна природа.
 

Автор: Владимир Йонев
СИНХРОН-С ООД

Решения за противопожарна защита и сигурност.

http://synchron-s.com
Баумит СтарТоп - ново поколение силиконова мазилка

Kомбинира три функции: перлен ефект при дъжд, поемане на влагата при наличие на роса или мъгла и бързо изсъхване на повърхността.

https://baumit.bg/statii/1085/premium-silikonova-mazilka
Чех-Пласт

Прозорци и врати за пасивни и нискоенергийни сгради.

http://chehplast.com
Вълков Хидроизолационни покрития

Производител на индустриални подови покрития, течна гума, прозрачна хидроизолация.

https://hidroizolaciq-techna-guma.com/akrofleks-2k-pu-t
Кливенто

Официален представител на европейски производители на отоплителна и климатична техника.

http://klivento.net
GEL AD AQUA безцветнен лак в 12 готови нюанса

Лак гел за импрегниране на дърво на водна основа. Тиксотропна смес от акрилни емулсии и восъци. Създава водоустойчива повърхност, като в същото време позволява на дървото да диша. Придава кадифено покритие. Готов за употреба гел, не пръска при полагане. Предпазва дървото от дървесен червей, гъбички и плесен. Съдържа абсорбенти за ултравиолетови лъчи и влажност.

http://www.miptrade.com/produkti/boi-berling.html
Пусни своята реклама
Закони Нормативна база Коментари