Хидроизолация на асансьорни шахти

Причини за течове в асансьорни шахти, рисковете в следствие от тях и някои възможни решения.
08.05.2019
д-р инж. Теодор Тодоров
3651
хидроизолация, гипсокартон, асансьори, асансьорни шахти
„Завиряване“ на асансьорна шахта в панелен блок
Източник: д-р инж. Теодор Тодоров

Предназначение на асансьорните шахти в сградите Освен като вертикална комуникация за човекопотока между етажите, те често се явяват и носещото ядро на една стоманобетонна конструкция  –  така наречените противоземетръсни шайби. Затова въпросите, свързани с тяхното проектиране, изпълнение и експлоатация  са от първостепенно значение и би следвало да се разглежда с приоритет при всяка една сграда, независимо от предназначението й. Компромисите, на който и да е от тези три етапа, могат да доведат до тежки последици в бъдеще. В нашето ежедневие обаче, често ставаме свидетели на течове в мазета, подземни паркинги и асансьорни шахти. Основна предпоставка за това е естествено високото ниво на подпочвените води в множество български градове, което става причина за „завиряване“ на шахтите.

 

Поради разположението им в плана на сградата, обикновено около геометричния й център, ремонтът на външната хидроизолация в този участък става на практика невъзможен. Повечето фирми предлагат полагането на вътрешна изолация под различни форми или допълнителното изграждане на хидрофорна уредба. Изглежда, че тези решения елиминират почти напълно проблема с водата, просмукваща се през стените и пода. На практика обаче, те защитават единствено асансьорната уредба, като дори влошават ситуацията, в която се намира конструкцията. Високата влажност във времето намалява значително физико-механичните свойства на градивните материали и компроментира конструкцията.

Вариант едно: Полагане на допълнителна, вътрешна хидроизолация по стените и пода.

Дори качествено изпълнена, тази хидроизолация често не създава достатъчна водоплътност около конструктивните връзки на асансьорната уредба с конструкцията – анкери, планки. Не след дълго ситуацията с теча се повтаря.


Неуспешна допълнителна вътрешна хидроизолация по фугата     Източник: д-р инж. Теодор Тодоров

Друг основен недостатък е запечатването на водата вътре в носещите стени, които много често се явяват противоземетръсни шайби. И то точно в основата им, където те са екстремно натоварени, ние изкуствено създаваме условия за задържане и капилярно покачване на водата.

 

Вариант две - изграждането на хидрофорна уредба.


Инсталирането на хидрофорна уредба не спира филтрацията на вода     Източник: д-р инж. Теодор Тодоров

Този метод елиминира проблема със „завиряването“, но високата влажност в стените и пода на конструкцията остава. Като допълнителен ефект от непрекъснатото изпомпване на водата, се наблюдава извличане на калциевия хидроксид (портландит) от структурата на циментовия камък (т.нар. корозия първи вид), както и сулфатна корозия, с което якостта на бетона намалява. Намалява и водородният му показател (pH), който иначе възпрепятства корозията в армировката.


Локално запечатване на засегнати участъци със слаб бетон
Един относително бърз и ефикасен метод е локалното запечатване на участъци, засегнати от силна корозия в бетона и армировката. Отслабеният бетон се премахва, като в случаите на засегната надлъжна армировка, е необходимо нейното подменяне. Следва монтаж на инжекционен маркуч, армиране, кофраж и бетониране на участъка.
За постигане на водоплътна бариера се използват специални бетонни състави и стриктно изпълнение на работния процес. Изпълнението на тази система крие риск от избиване на теч с голям дебит по време на подготвителните дейности включващи премахването на бетон и армировка от засегнатите участъци.

 

Начини за избягване на нежелателните последици от конвенционалните хидроизолационни системи:

Необходимо е задължителното включване на високо квалифициран специалист както в проучвателните и проектните дейности, така и по време на самото изпълнение. Вариантите за действие са много и могат да бъдат определени само след задълбочен анализ на причините, довели до проблема. Обвързването с фирма, специализирана в един вид дейности, най-често води до изпълнение на нейна система, без гаранция за оптимално решение. 


Най-общо и условно според конкретния обект, могат да се предприемат следните стъпки:
Първа стъпка
– проучване за избор на квалифициран специалист, който да даде оценка на ситуацията. Тази стъпка определя посоката за по-нататъшни действия, като  може да спести много пари, време и излишни дейности. Консултацията е най-малкия разход по ликвидирането на подобен проблем.
Втора стъпка е да се даде категоричен отговор за нивото, естеството на подпочвените води и възможностите за тяхното редуциране. При необходимост, да се направи обследване на засегнатите от влагата конструктивни елементи за уточняване на тяхното моментно състояние.
Трета стъпка е да се приложат прости и лесни мерки за справяне с проблема. Такива са диагностика на вътрешната ВиК инсталация, подмяна и заустване на водосточните тръби от покрива и други.
Четвърта стъпка, при липса или недостатъчен резултат от горните дейности се преминава към диагностика на външната ВиК инсталация на сградата, при услове, че течът е целогодишен.
Пета стъпка, спрямо всеки конкретен обект, е изпълнението на една или повече мерки като дренажна система с или без хидрофор, частична подмяна на външна ХИ, инжектиране на смоли и разтвори директно в конструкцията.


Запечатване на пукнатина чрез инжектиране     Източник: д-р инж. Теодор Тодоров

Последният метод е особено ефикасен при локална поява на влага или теч в стенни или подови елементи и най-вече при връзката между тях. Основни негови предимства са създадената водоплътност в цялото сечение на елемента, защитата на армировката от корозия, бързото изпълнение без нужда от къртене, деформируемост след свързване, дълъг експлоатационен срок на инжектираните полиуретанови смоли (колкото живота на сградата), като в същото време полиуретанът не вреди на околната среда и човека.


Като минуси се явява сложността на операциите и нуждата от специални помпи. При този вид дейности непрекъснатият контрол и участие от страна на специалисти в тази област, е задължителен. Изграждането на допълнителна дренажна система, намаляваща водното ниво под основите на сградата, също е често прилагано, ефикасно решение, но крие своите рискове. Често, когато  дренажът е изпълнен без задължителната намеса на геолог, той не функционира достатъчно добре, след известно време се запушва или става причина за пропадане на земни пластове, поради хидравлично разрушение на почвата. Дренажната система е един много подходящ, но не и универсален, подход.


Хидрофор, комбиниран с дренажна система     Източник: д-р инж. Теодор Тодоров

Понякога решението се оказва просто и не изиска скъпоструващи интервенции. Ненавременната намеса по проблеми с течове и влага обаче, неминуемо води до имуществени щети, застрашаване сигурността на обитателите, необходимост от сложни и скъпи ремонти, намаляване живота на сградата и естетически дефекти.

д-р инж. Теодор Тодоров
Експерт обследване, изпитване, диагностика, усилване и реконструкция на зидани конструкции
e-mail:info@renovirai.com
тел.  0885 24 18 10
 

Закони Нормативна база Коментари