Функционално разпределение на жилището

В своите “10 книги за архитектурата” още през 1 век сл. Хр. - Витрувий определя архитектурата с три думи: firmitatis utilitatis venustatis здравина полезност красота
08.07.2010
Арх. Гергана СТЕФАНОВА
964
текстурирани тапети, хидроизолации, топлоизолации
Функционално разпределение на жилището
Източник: Още за къщата

В своите “10 книги за архитектурата” още през 1 век сл. Хр. - Витрувий определя архитектурата с три думи:
firmitatis utilitatis venustatis здравина полезност красота


Здравина - сградата трябва да стои здраво и да издържа на времето;
Полезност - да е полезна и да служи на човека;
Красота - да радва хората и да извисява духа им.

Полезност, или както днес сме свикнали да казваме, “функционалност” е качеството, отделящо архитектурата от другите изкуства - живопис, скулптура, музика.
Особено важно е спазването на функцията при жилищните сгради - за да са удобни, те трябва да отговарят на начина ни на живот, така както определяща е функцията при производствените сгради, при хотелите и болниците. И тук компромиси с функцията не бива да има.

И ако при анонимното проектиране на апартаменти - без директна връзка клиент-архитект, се спазват основните изсквания за помещенията и връзките между тях, то при еднофамилната жилищна сграда функцията трябва да отговаря на начина на живот на определено семейство.

Любим пример на архитектите за функционална съобразеност от историята на архитектурата е къщата на издателя Блейки с автор Чарлз Рени Макинтош край Глазгоу от началото на миналия 20 век - архитектът цяла година живял със семейството, за да създаде шедьовъра Хил Хауз, но след Блейки къщата не е била удобна за нито едно от населявалите я семейства и днес е музей.

Разбира се, днес е изключено архитект да живее с клиентите си и да проектира една къща цяла година - всички бързаме и често се налага архитектът сам да разгадае желанията на собствениците. А това невинаги е лесно - срещи и разговори могат да помогнат много за изясняване на функцията и връзките в едно жилище, било то апартамент или къща, за да пасва на начина на живот като удобна ръкавица.

Все пак има основни принципи, които са универсални и не трябва да пренебрегваме - за тях е и текстът по-долу.

Функционална схема
Според начина на проектиране - от функцията към външния вид или от формата към съдържанието може да разберем дали говорим за архитект-функционалист или формалист.

Form follows function - “формата следва функцията” - казва Луис Съливън и дава примери с природата - растенията, животните, човешкия организъм са едновременно функционални и красиви - тази фраза става мото на цяло поколение архитекти -функционалисти - ученикът му Франк Лойд Райт, Льо Корбюзие, Мис Ван дер Рое, Валтер Гропиус, Рихард Нойтра и т.н., които създават шедьоври на световната архитектура.
Самата естетика на сградите на архитектите функционалисти не идва от допълнителна украса - функцията, конструкцията, пространствата носят и красотата на сградата.
Основата на архитектурния план при функционализма е функционалната схема - с нея се изясняват групирането на отделните помещения, връзките между тях - първостепенни, второстепенни, големината на помещенията, ориентацията им спрямо терена и посоките на света.

Зони “ден и нощ”
При жилището това са основните две групи помещения, които трябва да са добре зонирани, за да са във връзка, без да си пречат.

Групата “Ден” - от името й става ясно, че това са помещенията, в които пребиваваме най-дълго - дневна, трапезария, кухня.
При еднофамилната къща добре е групата “ден” да е разположена на нивото на влизането и във връзка с двора - добре е от дневната или трапезарията директно да се излиза на тераса.
Дали кухнята ще е в отделно помещение или част от дневната, много зависи от начина на живот на семейството - във Франция например само 7% от населението е склонно да има кухня, част от дневната, поради богатата на подправки френска кухня, както и самото възпитание всеки един французин - независимо от пола, да разбира от кулинарно изкуство, вино и мода.
У нас, главно в новото жилищно строителство, кухнята се превърна в ниша към дневната, заради стремежа на предприемачите да продават апартаменти с повече стаи, въпреки че за нашия бит - с подготовка на домашна зимнина, събиране на цялото семейството по празници и т.н., голямата кухня е много по-подходяща.
Трапезарията е хубаво да е част от дневната - може да е на полуниво, когато теренът позволява, да е като междинна зона между кухнята и дневната или да се прегражда с плъзгащи се врати.
Дневната също е добре да е зонирана на отделни кътове - за телевизия, музика, разговори, почивка - с помощта на мебелите и осветлението. Когато е достатъчно голяма, подовите настилки и цветовете също могат да спомогнат за това функционално зониране.
Хубаво е още при проектирането да помислим и за бъдещето - все по-често домашното кино замества телевизията, животът без интернет днес ни се струва немислим, изискванията към озвучаването на дома са все по-високи, често се налага да работим вкъщи - това придава нови функции на дневната, с които трябва да се съобразим.
Изложението на дневната трябва да е по-възможност най-благоприятното - изток, юг, югоизток, но при хубава гледка на север или североизток може и да нарушим това правило. За България северозапад е най-лошото изложение и е добре в тази посока да се ориентират санитарни и помощни помещения.

Групата “Нощ”
И при апартаментните жилища, и при къщите спалният тракт трабва да е с отделен достъп и изолиран от дневната. Когато в къщата съжителстват две или три поколения, стаите за най-възрастните се разполагат на ниво терен, ако е възможно и с директен излаз към двора, за да не се налага ползването на стълба.
Родителската спалня трябва да е със самостоятелна баня и дрешник, а в детската да предвидим достатъчно място за игра и учене. Обикновено групата “нощ” е на горното ниво - над дневната, трапезарията и кухнята, но при много стръмни терени (с улица откъм високата част на парцела) може архитектурното решение да е обратното - влизане на ниво спални, а дневната зона да е разположена на долния етаж във връзка с терена и терасите.

Ролята на стълбата
При еднофамилната къща мястото на стълбата е определящо за обемно-пространственото решение - дали стълбата ще е част от дневната или в отделна стълбищна клетка. Когато стълбата е в дневната тя освен връзка между групуте “ден” и “нощ” участва в интериорното решение и създава запомнящ се архитектурен образ.

Двете къщи, илюстриращи темата за функционалното решение на жилището, са с различни изисквания на собствениците - едната е къща с ателие на художник, с два входа - за ателието и за жилището, със стълба, част от интериора на дневната. Другата е с отделна стълбищна клетка, сепарираща групите “ден и нощ”, за голямо семейство, с три спални и много помощни помещения.
И двете къщи съм проектирала освен с различна площ и функция, и с различен външен вид - най-вече заради покривните решения, отговарящи на вкусовете и разбиранията на собствениците. Но едно е определящо - и двете отговарят в най-голяма степен на начина на живот на обитателите си и са с много добра връзка с терасите и двора - най-ценното качество на къщата, което с нищо не може да бъде заменено при апартаментното жилище - а именно контактът с природата, който толкова липсва на обитателите на големите градове.

+2
Автор: Арх. Гергана СТЕФАНОВА
Закони Нормативна база Коментари