Уютен дом в Родопите

Автор на проекта: Aрх. бюро „Архперо” - арх. Атанас Каджебов

Къщата се намира в село Славейно, разположено в подножието на връх Преспа и по поречието на река Малка Арда. То е едно от най-слънчевите селища в района и се слави с многовековна история и съхранени традиции. Заселването на сегашното Славейно (бивше Карлуково) датира от края на XV век, когато са първите масови помохамеданчвания в Родопите. Жилищната сграда, която представяме, е източен близнак от съществуваща братска къща. Построена е в края на XIX век и претърпява много ремонти, вследствие на които загубва някогашния си облик. Това поражда желанието на собствениците да я възстановят в традиционния Възрожденски стил, което пресъздава къщата отново, но със съвременни материали и значителни подобрения.

Къщата се именува - "Испировата къща" - Собственост на Димитър Иванов Кавгазов и съпругата му Мария Димова Кавгазова. "Испир" - в превод означава буен, припрян, но много работлив, борбен и справедлив, както е описван собственика на къщата - бай Митьо - един от последните големи родопски кехаи.
 

Поради много стръмния терен проектантите от Архперо се възползват от възможността да разположат главния вход и дневната част на трето ниво.

Подобно решение е странно за равнинен терен, но много удобно при усвояване на стръмния склон защото може да  се осъществи достъп от най-горното ниво. Така родопската къща придобива две нива с външен достъп, които използва според необходимостта. Поставен по този начин, обемът естествено израства от терена като първите два етажа принадлежат на склона и стоят вертикално, а еркерният трети е подчертан и спира движението нагоре с хоризонталната си линия.  

След влизането на трето ниво е дневната с кътове за готвене и хранене, и разбира се разговори около двустранната камина, която се превръща в организиращ фактор.

Балконът от юг е достатъчно голям – своеобразно продължение на дневната и огрян от слънцето е чудесно място за сутрешно кафе. От същия етаж започва стълбата за долните етажи, има още една спалня и санитарен възел с баня. Вторият етаж е закътан между другите два и терена отзад. Затова тук се намират  трите спални със санитарен възел и баня. На първия етаж от който се излиза на двора е механата с традиционната камина и пещ - кът за готвене на прастари гостби и мохабети. Кухненските части и трапезария са обзаведени с осъвременени мебели, тип „избелено” дърво, които олекотяват общото въздействие и създават въздух в не особено високите етажи.   

   При изпълнението на сградата е изпълнена основната задача да се запази уюта на местната къща чрез използване на дърво, камък и мазилка в подходящи комбинации.

Решението на подовата  плоча, в която освен дюшеме от „дугласка“ ела са вградени нови консолидиращи пластове като подов гипсофазер, топлоизолация и шумоизолация. Гредоредът по тавана на първия етаж е видим. С подобно изпълнение на обстановка от Възраждането е постигнат значителен комфорт на обитаване. Особената грижа към детайла се улавя във всеки случай на подбор и изпълнение: миндерлъци, мусандри; ковани парапети; масивни дървени стъпала. За всеки от тях е избрана такава форма, която активира максимално естетическото въздействие и същевременно с това е функционална. Примерно външната метална ограда от ковано желязо е ефирна, с разигран горен контур и като паяжина маркира миниатюрния парцел  без да скрива къщата. Дървеният парапет на етажа е друг вид дантела, който повече скрива отколкото показва, но и двата примера са изразителни.

   Фасадите са решени в традиционен Родопски стил - дървена дограма с външна каса комбинирана с каменна зидария с кушаци (сантрачи) и гладка мазилка с окрайчващи дъски.

Особено важно за изгледа на къщата е видимата дървената конструкция под еркерите, която съдържа елементи в двете посоки - включително дългата греда под източния еркер, която е необичаен видим елемент. Подобна искреност и чистота на конструкцията може да се види само с дървеното строителство на Далечния Изток. Каменните зидове са от местен червеникав камък на дълбока фуга. Идеята за топлоизолация е проследена във всички етапи на строежа – плочи или стени, решена по подходящия начин. Така топлоизолацията в зоните на каменната зидария е положена отвътре, а в зоните на бяла мазилка отвън. Покривът е с керемиди и средно-дълбока стреха, отново с видими чилици и дъсчена обшивка. 

Всичките дървени части по фасадата, включително челните и окрайчващите дъски са обработени с байц-лак и против паразити.

Комините, един от най-красивите елементи на Родопската къща, са каменни.

Като краен резултат къщата в Славейно възкръсва в ново време, тя става по-уютна в смисъла на разглезения ни съвременник, но достатъчно съвременна и традиционна, и дори някак приказна в духа на региона и песента на славея, огласящ тези земи.