Удължава се срока за техническите паспорти на сгради

За добро или за лошо е петото поредно удължаване на срока за изготвянето на техническите паспорти?
18.03.2021
инж. Славчо Топалов, Управител на „Балгериан Експерт Консулт-БЕК“ ЕООД
643
технически паспорт, технически паспорт на сграда, фонд за финансиране
Източник: снимка: https://blog.ipog.edu.b

Във вечерните новини на 15.03.2021 год., по медиите беше направено кратко съобщение, че срокът за изготвяне на техническите паспорти на сградите се удължава до края на 2024 год. Едновременно с това беше съобщено, че ще бъде създаден специален Фонд за финансово подпомагане на изготвянето на паспортите, за което ще се кандидатства пред общините.


Какви бяха първите реакции след това съобщение?

За нашата фирма например, в рамките на 30 минути след съобщаването на новината, последваха няколко обаждания от клиенти, които отмениха срещите си за подписване на договори, насрочени за следващия ден. По-късно научихме, че и други колеги от бранша са получили подобни обаждания за прекратяване на действията им по обследването на сгради и изготвянето на технически паспорти за тях. 

Ако приемем, че тези обследвания и паспортизация са стъпка към подобряване състоянието на сградния фонд в страната, в което ние сме убедени, то определено не можем да разберем каква е логиката да бъде удължен един срок, 1 година и 9 месеца преди изтичането му и то точно в момента, когато действията за постигане  на целта, бяха започнали да дават първите положителни резултати.


Разбира се след подобно съобщение, реакцията на собствениците на обекти в сградите, подлежащи на паспортизация, е съвсем предсказуема - всички вкупом започнаха да спират действията си по събирането на документи за сградите си и тяхното обследване. Тази реакция със сигурност ще продължи да се разраства през следващите дни и месеци, докато интересът на хората към темата за паспортите, отново спадне до нула, какъвто беше и през последните 15 години, след публикуването на Наредба №5 за техническите паспорти в края на 2006 г. 

За съжаление, по всичко личи, че усилията от изминалите месеци за съхранение на сградния ни фонд отново ще отидат напразно, а ние ще продължим да живеем в опасни сгради, далеч под европейските стандарти. 


От друга страна, инициативата за създаването на специален фонд за финансово подпомагане на изготвянето на паспортите е принципно стъпка в правилната посока. Още преди няколко седмици в същата медия, изказах мнение, че най-сериозната пречка, стояща пред масовото стартиране на работата по техническите паспорти е липсата на финансови средства, и че би било добре да се разработи система за смесено финансиране, каквато се предвижда за предстоящата Програма за саниране на жилищни сгради. 

За да бъде ефективен подобен фонд, преди всичко, той трябва да се структурира и управлява интелигентно и етично. В тази посока бих искал да използвам възможността, за да споделя някои свои мисли, които се надявам да помогнат за осъществяването на тази потенциална възможност.


Ограничаване на риска от корупция
В съобщението на МРРБ лаконично се спомена, че за получаването на помощите, ще се кандидатства пред общините. Тъй като живеем в държава с дълги традиции в областта на корупцията (най-корумпираната държава в ЕС според Transparency International’s Corruption Perception Index от 2014 г. насам), смятам че трябва да бъдем изключително внимателни със структурирането на програмите за финансова помощ, за да може максимално да се ограничат възможностите за злоупотреба със средства. Според мен, предложението за включване на общините в процеса за кандидатстване пред специалния фонд е предпоставка точно за обратното.


Всички, които работим в строителния бранш знаем каква пречка представляват общинските администрации пред разрешаването на строителството, пред нормалното му протичане и пред въвеждането му в експлоатация. И ако разпределението на помощите, за които говори МРРБ бъде поверено на общините, няма ли да бъде това поредната възможност за корупция и то в размери, каквито не сме виждали до сега? 


Не е тук мястото да обсъждаме случаите на злоупотреби с власт от страна на общинските служители, но за да се придобие реална представа какво имам предвид, ще си позволя да дам един пример за превишаването на правата по ЗУТ, от общините, при разрешаване на строителството


Става дума за съгласуването на проекти с изготвен доклад за оценка на съответствието. В чл.145 (1) от ЗУТ е казано, че Гл. архитект на общината съгласува и одобрява инвестиционните проекти, а в (2) на същия член се казва, че съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. 
Т.е. при наличие на доклад за оценка на съответствието, проектът не се гледа от експертния съвет на общината, а от общинската администрация, която няма никакво лицензиране, не може да се произнася по нито една част от него, освен по описаната по-горе проверка за съответствие с устройствените показатели. 


Така ли обаче протича процесът на съгласуване в действителност? Всеки, който е имал неблагополучието да внесе проект за съгласуване в общинска администрация, със сигурност знае на какви унижения е бил подложен от „компетентните“ лица там и какви корекции е бил принуден да направи по проектите си, изготвени от лицензираните проектанти и надзорници. Целта на това грубо нарушаване на закона е съвсем очевидна, както за потърпевшите, така и за МРРБ, ДНСК и органите на прокуратурата, но от години никой не са намесва, за да защити правата на инвеститорите.

Затова смятам, че за да се даде шанс на програмата да заработи, допирните ѝ точки с общинските администрации, би трябвало да се сведат до минимум. Като алтернативен подход, мисля че един по-добър начин да се избегнат корупционните практики при разпределението на средствата от специалния фонд, е да се въведе единен регистър на всички, създадени по ЗЗД сдружения на собственици, в който те да могат да се регистрират само със своето ЕИК, без какъвто и да било преглед на наличните им в момента документи или други човешки намеси. По този начин по-късно документите на кандидатите ще могат да бъдат изисквани и обработвани от лицензирани експерти, по реда на регистрацията им, а решението за получаване на помощ, ще може да се взима по ясни и точни критерии, без личен контакт между искащите и разрешаващите помощта.  


Процес на кандидатсване за помощ и нормативна уредба у нас.
Не е ясно кой е субектът, който ще кандидатства за помощ? Както знаем, техническите паспорти се съставят за цели сгради, а не за отделни техни входове или апартаменти. По всяка вероятност тогава ще трябва, по подобие на процедурата при санирането на сградите, да се създават сдружения на собствениците, които да се регистрират по ЗЗД и които да могат да кандидатстват за помощите от специалния фонд? 


Какъв процент от разходите за изготвяне на паспортите обаче, ще се покриват от специалният фонд? При санирането, 100% от разходите бяха покрити от грант. Съответно, нито участващите в сдруженията, нито онези които не пожелаха да участват в тях, дължаха някакви пари за услугите, които получиха. Това обстоятелство направи създаването на сдруженията на собствениците при санирането, сравнително лесно от юридическа гледна точка. 


Нещата при паспортите обаче, стоят по съвсем различен начин, защото ако някой изобщо получи някаква помощ, то тя ще бъде само за част от цената на паспортизацията, а не за цялата ѝ стойност. В договорите си обаче, сдружението на собствениците, ще трябва да поеме целия ангажимент за плащането, в т.ч. и за частите на онези съкооператори, които не желаят да влязат в него. Поради тази причина, е трудно да си представим как някой би станал член на сдружение, в което трябва да заплаща разходите на съкооператорите си, не желаещи да участват в него. Специалният фонд със сигурност, също няма да се ангажира с плащането на подобни разходите, така че създаването на един добре работещ механизъм за подпомагане, на паспортизацията у нас, тепърва трябва да се обмисли много внимателно.  

На нас поне не ни е известно да имаме каквато и да било нормативна база в това отношение. Разбира се при това положение, на дневен ред възникват и въпросите, колко време ще бъде необходимо за създаването на такава нормативна база и колко време ще трябва за официалното ѝ влизане в сила?


ЕС финансова помощ
Сега след като вредата от удължаването на срока вече е нанесена, се надявам, че държавата поне ще направи опит да се възползва от допълнителното време, за да поиска безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Създаването на подобен фонд безспорно е една чудесна възможност за искане на финансова помощ от Европейския съюз и най-вероятно, ако е било направено такова искане, то би било удовлетворено, т.к. паспортизацията на сградите беше едно от многобройните изисквания на ЕС за синхронизацията на нормативната ни база, преди приемането ни в съюза на 01.01.2007 г. Поискали ли сме обаче, своевременно средства от ЕС за финансирането на такъв специален фонд, и ако това е така, до каква степен сме напреднали с процедурите за отпускането на подобна помощ? Колко време ще бъде необходимо за създаването и одобряването от ЕС, на такава програма за България и ще бъде ли това време по-кратко от двете години, с които беше удължен срока за паспортизацията на сградите у нас? Алтернативата на получаването на помощ от ЕС за създаването на такъв специален фонд е отново да вземем голям външен или вътрешен заем, който да бъде изплащан дълги години, включително и от внуците на хората, живеещи в сгради, строени след 2007 год., които вече са си платили и притежават технически паспорти за тях.


Всичко описаното по-горе ни навежда на мислите, че подобен механизъм трудно ще започне да функционира адекватно в нашите условия, но за жалост подведени от обещанието за съфинансиране, повечето от собствениците на обекти в сградите, вероятно ще се опитат да изчакат обещаната помощ и това ще забави или дори напълно ще спре процеса на паспортизацията, който вече беше започнал да набира скорост. 


По този начин, след като изтекат двете години на поредното отлагане и се озовем в 15.03 2023 г., отново ще ни остават само една година и девет месеца до крайния срок и отново ще бъдем хулени от гражданите, защо сме се забавили толкова много и как може точно по това време да ги занимаваме с такива незначителни неща като техническите паспорти. 

До тогава обаче, ще продължим да ходим по неизолирани електрически кабели и очаквайки поредното по-силно земетресение, ще живеем в блокове, в които някой е решил да премахне ненужната част от носещите греди, колони или шайби, защото му пречели на обзавеждането. 


Разбира се това е само нашето мнение по въпроса и всеки е свободен сам да вземе своето решение, дали и кога ще прави технически паспорт на сградата, в която живее, но от опитът, който имаме в последната кампания по санирането и при дългогодишната ни работа с общинската и държавна администрация, сме на мнение, че не бива нещата отново да се отлагат за последния момент, когато поради липсата на време, качеството на услугата вероятно ще бъде по-ниско, а цената може би по-висока.

Закони Нормативна база Коментари