В района на Странджа планина, се намира едно място, обвито в мистерия и загадъчност, което трябва непременно да се посети. Това е древното тракийски светилище в местността Мишкова нива край Малко Търново. За любителите на археологически забележителности със сигурност би било интересно и вълнуващо да видят отблизо Археологическия култов комплекс, както и другите археологически находки в този район.
Археологическият комплекс се намира в района на Малко Търново и включва могилен некропол в местността Мишкова нива, две куполни гробници, крепост, укрепена римска вила и древни рудници, както и пещера, за която легендата твърди, че е гроба на известната египетска богиня Бастет.
От изградената в близост площадка за наблюдения култовият комплекс може да се разгледа почти панорамно.
Панорамен изглед към светилището. Фотограф: Дияна Кинова
Най-забележителното в този комплекс е древното тракийско светилище в местността Мишкова нива. В центъра на могилния некропол е т.нар. „Голяма могила“. В южната ѝ част на се вижда градеж от три реда блокове от бял местен мрамор с диаметър 25 м и височина 1,80 м. В южната част на кръга е открит вход към куполна гробница, състояща се от покрит дромос и кръгла куполна камера. Входът е бил декориран с фронтон, украсен със щит, копие и две разтворени длани. В музея на Малко Търново са изложени мраморни жертвеници на бог Аполон - Аулариок, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, открити на този обект. Учените, изследвали надписите на тракийското светилище, предполагат, че главни божества в района на Малко Търново са били Зевс-Дионис и Аполон-Аулариок.
Фотограф: Димитър Шиклев
Според археолозите мраморната ротонда в местността Мишкова нива е играла ролята на гробница-мавзолей, където е бил почитан и бог Аполон, познат на местните с прозвището Аулариок. Култовото съоръжение в Мишкова нива е свещено място, което еволюира от мегалитен паметник – т.нар. долмен с ограда, от средата на II хил. пр. Хр., към светилище. Предполага се долменът е използван като място за почитане на митичен прародител. През по-късен период, останките от долмена и оградата му са вписани в свещено оградено пространство - теменос, в което вече е почитан бог Аполон. Светилището е използвано до IV-VI в. сл. Хр.
Фотограф: Димитър Шиклев
Братя Шкорпил откриват Култовия комплекс на Мишкова нива в началото на ХХ век. Обикаляйки Източна Тракия, те навлизат в Странджа и се натъкват на светилището. Виждат висока около осем метра могила, от основата на която стърчат огромни мраморни блокове. Карел Шкорпил е автор на първата научна публикация за култовия комплекс – „Светилища и паметници с изображение на конници”, издадена у нас през 1926 г. В нея той споменава че „от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.“
През 80-те години на ХХ век (1981-1983 г.) Светилището в Мишкова нива е проучено по-обстойно в рамките на експедиция „Странджа“, ръководена от Петър Делев, тогава асистент в Софийския университет, и проф. Александър Фол.
От изградената в близост площадка за наблюдения култовият комплекс може да се разгледа почти панорамно.
Фотограф: Димитър Шиклев
През 2005 г. са правени частични проучвания във връзка с изпълнението на проект на община Малко Търново за реставрация и опазване на гробницата. До наши дни обаче цялостна реставрация на обекта не е правена. Светилището в местността Мишкова нива е включено в програмата „Седемте най-застрашени“ за 2014 г. на Europa Nostra като един от най-застрашените паметници в Европа. Въпреки нездравия интерес от страна на иманяри, светилището и куполните гробници са много добре съхранени. Според проф. Валерия Фол „паметникът в м. Мишкова нива е от изключително научно значение, а консервацията и реставрацията му трябва да помогнат на обществото да осъзнае значимостта му за да се отнася с необходимия респект към паметниците и да се грижи за тях”.
Изглед от крепостта Голямо Градище. Фотограф: Димитър Шиклев
На територията на култовия комплекс се намира и Kрепостта на връх Голямото градище. Той е най-високия връх в българската част на Странджа планина – 710 м надморска височина. Крепостта е служила за подслон, наблюдателница и охрана на региона през римско време, като е разбита от иманяри през 70-80 години на ХХ век. Крепостната стена е изградена от различни по размер ломени камъни, плътно подредени без спойка, а дебелината ѝ е около 1.20 м. Крепостната стена огражда пространство с диаметър около 100 м.
На около 30 м югозападно от най-високата точка на върха, в скалата могат да се видят скални ями, които според проф. Валерия Фол са от началото на I хил. пр. Хр., а това място е било скално светилище. В по-късни периоди то е започнало да функционира и като крепост, но засега този обект не е проучван археологически.
Тайнствена пещера, за която се носят легенди, че е предполагаемата гробница на известната египетска богиня - Бастет. Фотограф: Димитър Шиклев
В близост до тракийското светилище на Мишкова нива, в подножието между върховете Голямо и Малко Градище, се намира тайнствена пещера, за която се носят легенди, че това е предполагаемата гробница на известната египетска богиня с глава на котка и тяло на жена - Бастет. През 1981 година е организирана археологическа експедиция на Комитета за култура. Започват разкопки, а проведените проучвания пораждат множество легенди, но след внезапната смърт на Людмила Живкова всичко е засекретено и прекратено.
Според една от теориите „Бастет не е египетска царица, а богиня, полуобожествена личност, чийто баща е с тракийски корени, а майка ѝ с юдейски” - разказва Григор Попов от отдел “Туризъм” в община Малко Търново. “В този район навремето е властвала тракийската владетелка Калеомастра, а нейна “дясна ръка” е бил бащата на Бастет. При управлението на Калеомастра се взело решение за преселение към Египет – траките, освен изключителни воини, са били и добри търговци, търгували са активно с Египет” .
На входа на пещерата може да видите монети, котки и предмети поставени от посетитерите на комплекса.
Фотограф: Димитър Шиклев.
Археологическият комплекс и светилището в местност Мишкова нива се намират след граничния кльон, затова трябва да отидете до служба Гранична полиция, музея в Малко Търново, или информационния център в Малко Търново и да се регистрирате там.
До обекта може да стигнете с лека кола по ново изграден асфалтов път, като се тръгне на юг по главния път за граничния пункт към Турция, стигнете до отбивката за вилната зона в местността Манастирчето и параклис „Св. Троица”, откъдето на 500 м има портал на граничния кльон. Оттам се продължава направо и на първото разклонение вдясно може да се разгледа малък могилен некропол, а на втория разклон вляво (на около 4 км югозападно от гр. Малко Търново) може да разгледате Голямата могила. Отделете необходимото време, за да почувствате силното въздействие и енергийно излъчване на това древно, мистично място.