Стъклото в интериора

Стъклото е изпълнило нашият бит, то е навсякъде, че даже сме престанали да го забелязваме, ако не ни „избоде очите” нещо прекалено хубаво, или достатъчно грозно , за да му обърнем внимание.
27.09.2006
арх. Борис Борисов
145
стъкло, стъклени мебели, стъклени конструкции, интериорно стъкло

Стъклото е рожба на модерната епоха, продукт на техническия гении, апотеоз на машинната цивилизация. Първата му значима проява на обществената сцена свързваме с появата на Кристалния дворец за Световното изложение в Лондон от 1885 г. Мнозина биха ме набедили /и с право/, че пренебрегвам неговата огромна роля за съхранението и разпространението на Дионисиевия еликсир-виното! Така е, на до този момент стъклото е само вещ. След това то ще стане фактор формиращ пространството и отражение на стремежите на модерния човек да разкрие себе си, като оголи на показ своето опредметено битие, своя социялен статус...


Модерност означава прозрачност. Съклото /и бетона/ завладяват световната архитектурна сцена за един немалък период, започнал между двете световни войни и завършил през осемдесетте, неусетно преминавайки в следващият „-изъм”.
Постмодернизмът иронизира себе си в стъклените кули на своето високомерие- небостъргачите! В огледалната отчужденост на техните фасади виждаме себе си отстрани- човекът вече не е мерило за всички неща.
Сега /надявам се/ сме превъзмогнали предразсъдъците, заблудите и страховете си, в търсене на общуването помежду ни, на общуване с природата.
Стъклото е изпълнило нашият бит, то е навсякъде, че даже сме престанали да го забелязваме, ако не ни „избоде очите” нещо прекалено хубаво, или достатъчно грозно , за да му обърнем внимание. Въпреки това, нека се вгледаме в :



-    Аксесоарите. Те са солта и пипера на интериора. Стъклените вази, украшения, или просто дреболии придават завършеност, могат да бъдат акцент/фиг. 1/, или да се разтворят в пространството /фиг.2./. Да не надценяваме, обаче тяхната тежест в интериора, те са второстепенни, допълващи композиционни елементи.


-    Осветлението. Това е може би най-важният атрибут на стъклото – да визуализира и съдържа в себе си светлината по всевъзможен начин- като я пропуска изцяло, или спира определена част от спектъра, при което се получават определени декоративни и функционални ефекти. Понякога търсим цветно дифузорно стъкло, за да получим въздействаща атмосфера, или просто, за да избегнем заслепяващ ефект, което само по себе си носи естетически заряд. /фиг.3 /. 

 



-    Мебелите. Те също не са пощадени от незнаещите граници хрумвания на архитекти и дизайнери. Класическата комбинация метал и стъкло предлага множество нестандартни решения за корпусна и седална мебел.  На мястото на дървените полици и рафтове са се появили тънки, прозрачни или матови ламели. Стъклените елементи излизат от нивото на двуизмерността- получават обем. Този обем е нужен не само заради конструкцията. Той получава вътрешна тектонична структура, органично вплетена декорация, поле за цветни метафори...

 


 

-    Конструкциите. Стъклото е много твърд, но крехък и малко еластичен материял. Физико механичните и оптичните му качества са регулират чрез влагането на примеси от различни метални окиси и топлинна обработка. Това се отнася за силикатното стъкло. Органичните стъкла са по-еластични, по-меки и с по-широк спектър от полезни за нас качества.

 

Термичното закаляване на стъклото позволява неговото използване като подова конструкция, за парапети и ръкохватки и т.н. /фиг.7/.  Използването на послойни стъкла в комбинация със залепени полимерни мембрани, увеличава якостта на огъване и еластичността, което прави елемента подходящ за динамични и високоаплитудни натоварвания. Съвременните технологии и познания за стъклото ни позволиха да постигним безрамкови витрини, при които голямохорматни стъкла се укрепват в перпендикулярна посока с къси стъклени ребра /диафрагми/ /фиг.8/. Този принцип доведе до създаването на изцяло стъклени павилиони и части от сгради, при които всички носещи и ограждащи елемети са от стъкло, без участието на традиционни допълнителни конструкции. 

 


-  Пространството. Стъклото може да оформи пространство, може да го члени, но може и да го формира. То може да остави пространството да протича, без да се прекъсва връзката с екстериора. То може да даде височина и простор, когато го използвамие като горно остъкляване и да „поправи” пропорцията на ниски и малки помещения. С използването на прозрачни или полупрозрачни стени можем да направим така, че едно пространство до изглежда по-малко отколкото е всъшност , или тъкмо обратното. По този начин можем да сепарираме отделни функционални групи и да разделяме функционално, като същевременно обединяваме визуално. В съотношението между плътни и остъклени елементи се крие красотата. 
 

 

Автор: арх. Борис Борисов
Закони Нормативна база Коментари