Средновековната крепост "Овеч" - история и легенди

Средновековната крепост има своя богата история. Разположена е върху уникално плато с формата на кораб северно от град Провадия. Платото се нарича „Калето“. От всички страни то е обкръжено със скални венци  високи от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“, намиращо се непосредствено до него на север.
14.05.2020
Още за къщата
680
туризъм, археолоия, Средновековната крепост "Овеч"
Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Средновековната крепост има своя богата история. Разположена е върху уникално плато с формата на кораб северно от град Провадия.  Платото се нарича „Калето“. От всички страни то е обкръжено със скални венци  високи от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“, намиращо се непосредствено до него на север. Крепостта "Овеч" е на 53 км западно от Варна и на 410 км източно от София. Достъпна е по екопътека откъм Провадия и по автомобилен път по източния подстъп към твърдината.


Археологическите проучвания на Овеч са възстановени от 2004 г. под ръководството на Националния археологически институт с музей при БАН. В крепостта са запазени основите на три средновековни църкви, една от които е митрополитска. На два от входовете на твърдината са възстановени отбранителните кули. Тя е имала водоснабдителна система, към която е включен и 79-метров кладенец, както и щерни, в които са съхранявани зърнени храни.



Историята:
Това е византийска крепост, съществувала от IV в. до началото на VII в. След това близо век не е била използвана. Животът в крепостта отново се активизира и достига до най-голям разцвет от XI в. до края на XVII в, по времето на Второто българско царство. Данни за използване на уникалното природно плато от тракийски племена има още преди основаването ѝ. 


Византийците наричали твърдината Проват или Проватон, българите – Овеч, а турците - Таш Хисар (каменна крепост). В историческите хроники от XII в. на арабския пътешественик Ал Идриси крепостта се споменава и с името Бурфанто.


Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта е изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра, който води навътре към крепостта. 




Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Крепостта "Овеч"  е изградена, като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.


Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода, един от които с дълбочина 80 м., щерни за зърно, руините на трикорабна едноапсидна църква, център на Овечка епархия, две еднокорабни едноапсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг. В близост са открити и пещери обитавани в античността.





Византийски период
Смята се, че Проват е основан като крепост преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Крепостта получава името Проватон, което на гръцки означава „Овча крепост“. Българите на Аспарух възприели  името и във всички български документи тя се среща като Овеч. В началото тя е била с основна отбранителна функция, но много бързо се превръща в голям административен и военен център с постоянно население. Крепостта е споменавана като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.


Макар че няма сигурни сведения за времето на Първото българско царство, вероятно Овеч е съществувал. Намерени са два надписа на хан Омуртаг за неговите походи срещу франките и маджарите, където загиват споменатите в надписа военачалници.


През периода на Второ българско царство Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва да проникне през Варна. След като  превзема няколко крепости в Източния Балкан е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и разбива византийците. Михаил Глава се качва на кораб за Константинопол, оставяйки войниците си без предводител. През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу откуп от 2400 златни перпера.



През 1388 г. Овеч пада под османска власт. Това става под напора на 30-хилядна турска армия под командата на велик везир Чандарлъ Али паша и Яхши Бей, синът на румелийски бейлербей Кара Тимурташ Паша. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие. Според османския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.


През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта с малък военен гарнизон. Те поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското ѝ население, създало днешния град Провадия.



Легенди за крепостта "Овеч":
Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсади.


Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепосттаСпоред нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта.


Едно от преданията за стария град Овеч гласи, че  някога градът е бил дъно на море, което се простирало чак до Тимишоара и Будапеща. Калето стърчало над водата като остров. По-късно Александър III Македонски прокопал Босфора и тогава водата се отдръпнала. По дъното останали черупки от морски животни. 


Евлия Челеби разказва, че в гората зад „Калето“ имало извор, чиято вода местното население считало за чудотворна. Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зелен камък. От този материал местните майстори на ръчни стругове правели филджани, паници, шишета за гюлова вода и ножове.


В горния край на Провадия имало погребани седем турски първенци. Хора, които посетили техните гробове заболи сухи пръчки и от тях израснали дървета, които се вкаменили. Болни остъргвали от тези каменни дървета прах, който бил чудотворен и лекувал различни болести, дори слепота.



Легенда за завладяването на Овеч:
Студ бил сковал земята през 1388 г. В гордата и непристъпната Овечка крепост бумтял любогреен огън. Неговият опияняващ дим излизал на малки струйки от комините и прибулвал като с воал крепостта. А там, долу – в подножието, бил спрял отряд от 5000 добре въоръжени турски конници на чело с прославения пълководец Яхши Бей.


Премръзналите коне неспокойно риели снега с копитата си, а ездачите току потривали ръцете си една от друга, за да ги стоплят. Началкикът на крепостта бил в добри отношения с търновския цар Иван Шишман. Никой не знаел на къде са тръгнали турците сега. Уплашен от тази неизвестност, началника на крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил. Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите. Снегът ставал все по-силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи. Тогава християнското сърце на градоначалника на Овечката крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта. Но вероломни в замислите си били гостите. Тяхното посещение не било случайно. Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. Една по една завладели всички кули. Доволен от своя успех Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад. На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ Али паша (велик везир) вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема крепост.


Друга легенда за завладяването на Овеч
След като минали Балкана, турците завладяли Провадия. Много от жителите се укрепили в крепостта, която стояла величествена в своята непристъпност. Смело отбивали българите всеки пристъп на нашествениците. Много дни наред се държала крепостта, но дошло най-страшното. Хранителните припаси се свършили. Постепенно силите започнали да отслабват. Децата взели да измират от глад. Майките скубели косите си от мъка. Изтощени защитници решили да изпратят тайно няколко души свои съграждани в града за храна. Но между стотици бели винаги се намира по една черна душа, която треперейки за собствената си кожа, става предател. Такъв страхливец имало между пратениците. Когато слезли в града, той се предал на турците и им обяснил тежкото положение на обсадените. Възползвайки се от тази измяна, турците скрили в кошовете за хляб, натоварени на мулета, свои добре въоръжени войници и така, с помощта на предателя, проникнали в крепостта. Тук те внезапно нападнали обсадените и ги изтребили до един.


Полезна информация за туристи:
Работно време: целогодишно от 9:00 до 18:00 часа без почивен ден
За контакти - Исторически музей – Провадия
 

В близост до Крепостта "Овеч" може да посетите:

  • Исторически обект Солницата на 6 км югоизточно от Провадия. 
  • Исторически обект Манастир Равнана на 11 км северозападно от Провадия, до жп спирка Равна. Проучен е през 80-те години.
  • Скален манастир в м. “Кара пещера” край с. Манастир на 2,3 км северозападно от центъра на селото.
  • Скален манастир “Св. Георги” е на 2 км югоизточно от с. Петров дол, в м. Таш кайнарджа, в дъното на горист дол.
  • Скален манастир в м. Шашкъните на 300 м над кв. Север на Провадия. 

 

Автор: Още за къщата
Закони Нормативна база Коментари