Скалното светилище Баджалията

Северното светилище е оформено в голяма естествена пещера, наречена от местното население Баджалията.
31.08.2019
Още за къщата
499
светилище, опознай България, Баджалията
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

От дълбока древност в Добруджа са прииждали племена и са се заселвали в тукашните земи, намирайки в тях препитание и закрила. Няма да е пресилено, ако кажем, че тук има места, където много години не е стъпвал човешки крак – диви, недостъпни местности, които удивляват със своята девственост и природни красоти. Това са сухоречията на Добруджа, които са скътали своите приказни тайни. Само легендите, достигнали до наше време, ни дават представата, че някога е кипял бурен живот по вода и суша. И сега тези места са съхранили природни забележителности и необичайна флора и фауна. Точно това обаче, ги прави по-привлекателни и загадъчно ценни.
 

Снимка: Димитър Шиклев


По поречията на Суха река и на Табан са текли води преди стотина години. Отбелязани са на географските карти с пунктир, защото водите им са напуснали обичайните си корита към края на XVIII век. По необясними причини те са станали подземни.
 

Снимки: Димитър Шиклев


Табан извира от Самуиловските височини, тече на североизток и се влива в езерото Гърлица (Румъния). Дължината й в българската територия е 110 км. В защитена местност по Табан са обявени 386 хектара, собственост на Държавния горски фонд и на землища на околните села. Скалите са варовити. По тях личат черупки от непознати морски миди и кости на риби – някога тези места са били дъно на море.
 

Снимка: Димитър Шиклев


Скалите са с много пещери, но не дълбоки. На недостъпни места могат да се видят трапецовидни отвори, според археолозите това са скални манастири на отшелници. По стените на някои има рисунки и знаци графити. Сред местното население още се носи мита за някаква Катерина, която е била зазидана в скалите между Стрелково и Войново, известна като Катеринината дупка.
 


Снимка: Димитър Шиклев

В суходолието Табан ст.н.с.д-р ист. Георги Атанасов локализира единствения в Добруджа тракийски скален култов комплекс, включващ няколко скални светилища между с. Васил Левски, с. Стрелково и с. Поп Русаново.
 

Снимка: Димитър Шиклев


Северното светилище е оформено в голяма естествена пещера, наречена от местното население Баджалията.

 

 
Снимки: Димитър Шиклев


Тя има три входа, голям полукръгъл олтар и дупка на тавана, вероятно избита, за да бъде осветявана централната зала. Наоколо е намерено голямо количество тракийска керамика, изваяна на ръка и на грънчарско колело. През 1993г. са открити сребърни монети на македонските владетели Филип II Македонски, Александър Велики и Лизимах. Намерени са и римски републикански денара от I в.пр.Хр. Явно светилището е било действащо дълго време, около няколко века, които обхващат и част от римската епоха.
 

Снимка: Димитър Шиклев


На около 200 м южно от Баджалията се намира висока скала, чийто връх е подравнен. Върху площадката е издълбан жлеб с ширина 18 см и дълбочина 45 см, ориентиран север-юг. Навярно става въпрос за култова площадка.
 

Снимка: Димитър Шиклев


На фона на тези скални пещерни култови комплекси, в съзнанието на посетителя изплува един стар тракийски мит, разказван от древните историци и философи Херодот, Платон и Сократ. Те твърдят, че при тракийското племе гети, обитавало Североизточна България през  VII век пр.Хр. дошъл Залмоксис – възпитаник на известния гръцки философ Питагор. Траките го почитали като бог, заради чародейните му знания и качества.

 

Автор: Още за къщата
Закони Нормативна база Коментари