Светослав Тодоров - Сядам пред палитрата и ставам луд

Светослав Тодоров е един от най- изявените и активно работещи художници на Перник и активно участва в художествения живот на града и както той с усмивка казва: ,,В този град водим деен живот!’’, а ние се пренасяме в неговия, жив и пъстър свят.
15.08.2008
Даниела Житарска
85
Художник, изкуство, маслена живопис, Светослав Тодоров
Източник: Светослав Тодоров

Откровен, експресивен, изключително скромен и харизматичен. Светослав Тодоров е художник, работещ в сферата на маслената живопис. В своето творчество този автор разгръща личността и светоусещането си. Цветовете и разказът са неговата сила, а велатурата и светлината - неговият изразен похват. Светослав Тодоров е един от най- изявените и активно работещи художници на Перник и активно участва в художествения живот на града и както той с усмивка казва: ,,В този град водим деен живот!’’, а ние се пренасяме в неговия, жив и пъстър свят.

 

 
 

Разкажи ни за работата си, за стила си...
- Не съм привърженик на целенасочения стил, по-скоро се разграничавам oт такова обвързване. Аз гледам емоционално на изкуството и настроението е това, което определя до голяма степен характера на сюжетната ми композиция. Разбира се, държа на това да се познават работите ми, а и човек няма как да избяга от себе си, колкото и да се опитва да бъде различен.

 


Как се ражда едно твое платно?
- В движение. Дори понякога слагам по две, три платна и започвам паралелно да полагам петна и мазки. След това сядам и мисля, правя си някакви скици и обличам в цветове и форми настроението си. Винаги в сюжетите ми има театър, разказ или игра. Понякога използвам акварелни подложки, за да оставя да прозира  платното. Водният акварел има друго, по-различно звънене и обичам да ги съвместявам. Така работите стават по-звучни и някои цветове звънят. А акварелният лак ги запечатва и става добра основа за маслените бои. Работя експресивно и не оставям нещата да отлежават дълго недовършени.

 

Личността на този автор омайва с непосредственото описание на своите качества.


- Не знам доколко успявам да достигна до зрителя, но ми харесва да му оставям място да доразвива моята идеята, да фантазира и да продължи играта ми. Така ми харесва. А това е най-важното за един творец - да усеща и разпознава себе си и да прави това, което най-добре разбира.

Ателието е особено място за един художник, най-личното, най-сакралното. Там той остава насаме със своите мисли и художествени пориви. Създава своя атмосфера и се разтваря за света, в момента, в който хване четката или молива.

 

 

 

Какво е ателието ти?
- Голямо и старо, но си го чувствам мое. И като седна пред палитрата, ставам луд - обичам да рисувам. Думи като обичам, харесва ми, искам и определението, не знам дали успявам да докосна с работата си хората, са изключително красноречиви за Светослав Тодоров. Невероятно естествен и скромен. Изкуството е неговият живот и като че ли то определя правилата. Когато разговаряш с автора, имаш чувството, че те вижда в цветове. Той сякаш се е всмукал в същинския живот и черпи пълноценно от жизнените му сокове.

 

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари