Светлината, като архитектурен и художествен израз

Субективното възприемане на пространството е функция на светлинния контраст - взаимодействието между повърхнините, които са осветени и околните, оставени в относителена тъмнина
15.11.2013
арх. Ралица Иванова
177
Ралица Иванова, Дифузната светлина, Осветлението, интериорен дидайн, светлинния контраст
Tazmania Ballroom в Хонконг
Източник: Интернет



Субективното възприемане на пространството е функция на светлинния контраст - взаимодействието между повърхнините, които са осветени и околните, оставени в относителена тъмнина. Еднородното общо осветление в помещението намалява емоционалното въздействие.


Tazmania Ballroomв Хонконг


Ако оставим нормативите и стандартите за осветление да са определящи в процеса на проектиране можем неволно да създаде плоска, стерилна и скучна атмосфера. Наводняваме пространството с дифузна светлина, редуцираме контраста и сенките и в резултат получаваме лошо дефиниране на обемите и слабо възприятие на текстурите и детайлите. Неоправдано е използването на скъпи материали, ако те не могат да бъдат показани в тяхната красота с подходящата светлинна схема.


Tazmania Ballroomв Хонконг


Характерните текстури и обекти трябва да получат ударение чрез специфично осветяване,а други да бъдат оставени на заден план. Този подход създава йерархия между акцентираните обеми и повърхнини и техния фон, разграничава предния и задния план.



Blub Lounge Clubв Барселона


Осветлението е един от най-важните фактори в интериорния дизайн. То помага за ориентацията в сложни обемно-пространствени структури и за по-лесното възприемане на обособените зони с различно функционално предназначение.


Светлината изявява архитектурните елементи в интериора и екстериора. Понякога това е най-успешния начин за коригиране големината и пропорциите на пространството.Когато се налага да пропорционираме и мащабираме помещението използваме възможностите на хоризонтално или вертикално осветление.


Blub Lounge Clubв Барселона


Когато избираме материалите и покритията за даден интериор трябва да имаме идея как светлината ще работи с тях и какви източници биха били подходящи в конкретния случай. Светлинният дизайн трябва да бъде решен в една от най-ранните фази на проектирането.


Стартира се с определяне на функционалното предназначение на помещението – работна зона, стая за релакс, място за социализиране и пр. Когато концепцията за интериора е оформена и са уточнени местоположението на отделните мебелни групи и декоративни елементи се пристъпва към практическото планиране на светлинната инсталация. Решава се видът и местоположението на отелните тела. Определя се участието на общото и диференцираното осветление.


Светлината може да подчертае и „изнесе“ даден обект в помещението дори при неправилното му позициониране спрямо други елементи. Най-важно е да се реши какво искаме да подчертаем в него – обем, повърхност, детайл и пр. Това е базата, която определя принципа за неговото осветяване. Директната светлина ще изведе петно, детайл, характерен рисунък и ще пусне плътна сянка с ясен контур. Няколко такива светлинни източника могат да засилят драматичното въздействие. Когато използваме само разсеяна светлина формата „омеква“, сенките се размиват, дори могат да изчезнат, откроява се цвета и текстурата на повърхнината. Най-интересни възможности дава комбинацията от директна и разсеяна светлина.


Tote Restaurant в Мумбай


Основната техника за изграждане на подканваща и вдъхновяваща атмосфера е манипулацията на светлинния контраст. Ако проектираме осветлението, предвиждайки основно дифузната светлина  и по-малко фокусната или най-общо казано когато всички обекти и повърхнини получават сравнително еднакво количество светлина, ефектът е загубен.



Неоправдано е използването на скъпи материали, ако те не могат да бъдат показани в тяхната красота с подходящата светлинна схема.

 

Автор: арх. Ралица Иванова
Закони Нормативна база Коментари