Дипл. арх. Антон Каравелов - експерт по ТСУ и устройство на територията

Известно на всички архитекти и инженери, пък и на граждани е, че тези помещения (баните и тоалетните) са задължителни и без тях не може. Заедно със стаята за обитаване, кухнята или кухненската ниша (бокс), те функционално и териториално следва да бъдат обединени, с изключение на складовите помещения, които могат да бъдат във или извън жилището. Задължителните помещения на жилището са посо- чени в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Закона за устройството на територията - ЗУТ/1. Факт е, че те следва да са обединени, както е посочено в чл. 108, ал. 1 от Наредба № 7 от 2004 г. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони - Наредба № 7/2. От нормативната уредба се разбира, че без санитарни помещения отделни, обособени обекти няма и не може да има (офиси, ателиета, жилища, гарсониери, магазини и други). Друго важно условие е, че всеки обект следва да има отделен, самостоятелен вход за всеки строеж, независим от останалите обекти (чл. 40 от ЗУТ).

Следващият въпрос, който следва да разгледаме, е, къде ще бъде разположен санитарният възел в урегулирания поземлен имот, когато липсва улично водоснабдяване и канализация, а се налага той да бъде извън жилищната или вилна сграда?
Налага се да си спомним, че в чл. 119, ал. 6 от Правилника за прилагате на Закона за териториално и селищно устройство - ППЗТСУ – отм./3, дословно се казва: „Клозетът трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда“. При липса на водоснабдяване в населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Следователно водещата е не уличната канализация, а водоснабдяването на населеното място. При липса на водоснабдяване трябва да се изгради в УПИ попивна (септична) яма, съгласно изискванията на чл. 119, ал. 2 от ППЗТСУ.
Както знаете, от 02.01.2001 г. влезе в сила Законът за устройство на територията – ЗУТ (а цялостно, същият е в сила от 31.03.2001 г.). В първоначалната редакция на текста на чл. 87 от ЗУТ се повтаряше разпоредбата за необходимостта на „попивна септична“ яма при липса на водоснабдяване. В едно от многото изменения и допълнения се измени текстът на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ, в следния смисъл: „В населени места и селищни образувания със зони за ниско застрояване или на части от тях без канализация битовите отпадъчни води се заустват в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите (водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания (ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. бр. 65 от 2006 г.).
Трябва да се има предвид чл. 46 от ЗУТ, че външните клозети се считат за „Второстепенни постройки“, заедно с летните кухни, леките постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и външни временни клозети. За тези временни постройки важат следните правила и нормативи:
а) те не могат да бъдат по-високи от 2,50 м от прилежащия терен;
б) когато второстепенните постройки са разположени на вътрешните регулационни линии в УПИ, най-високата част на покрива при калканната стена, не може да бъде по-висока от 3,60 м;
в) второстепенните постройки следва да се разполагат от регулационните линии (границите) на разстояние най-малко на 3,00 м;
г) по принцип те се разполагат по вътрешните регулационни линии, зад основното застрояване; недопустимо е те да се разполагат на уличната регулационна линия (с изключение на гаражи, работилници и магазини, които обаче са „Допълващо застрояване“, а не второстепенни постройки, съгласно чл. 41 от ЗУТ). Това обаче не се отнася за негодни за ползване или застрашени от самосрутване строежи, които могат да се пре-
махват по реда на чл. 195 - чл. 197 от ЗУТ.
 

Разполагането на санитарните помещения в жилищата (бани и тоалетни) по видове и размери е свободно. Те се считат за мокри помещения и не могат да бъдат разполагани над сухи помещения - стаи за живеене, спални, домашни кабинети, кухни или кухненски боксове и килери за хранителни продукти (чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 от 2004 г.). Допуска се кухненския килер да бъде заменен с подвижен шкаф за хранителни продукти.
 

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА САНИТАРНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ
В стари и отменени БДС беше задължително влизането в санитарното помещение да се извършва чрез второстепенно преддверие, което беше добре с оглед спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Входът за санитарното помещение се допускаше директно и от стаите, но при условие че обслужва само тях. Тези правила и норми не важат понастоящем. Свидетели сме, че се допуска още от главното входно преддверие да се влиза директно в тоалетната (която е за външни хора и гости), а към спалните се предвиждат други, отделни санитарни помещения (бани и тоалетни), намиращи се в нощния тракт на жилището (еднофамилната сграда).

За санитарните помещения има общи изисквания, като:
- На височина от 1,80 м стените в санитарните помещения трябва да се покриват с неводопропускливи материали, срещу пъплещата по осмотичен път влага, съгласно БДС 8998-80.
- Отвеждането на замърсения въздух от санитарните и перални помещения трябва да се осигури чрез естествена или принудителна вентилация в съответствие с БДС 14859-79. Това обикновено се забравя в инвестиционните проекти на архитектите. Отвеждането на замърсения въздух също следва да стане над покрива на сградата, а не странично, към съседите (каквито случаи се срещат в практиката).
- Не следва да се допускат санитарните помещения до стаи за живеене и спални, включително и до съседни жилища. В случая се прибягва от проектантите до хитрост, като се изгражда втора, допълнителна стена, която невинаги възпрепятства шума, вибрациите и други замърсявания.
- При доброволна или съдебна делба на жилищна сграда или жилище (по чл. 201 – чл. 203 от ЗУТ), след като не може да се намери място за второто санитарно помещение, за изграждане над сухо помещение се прибягва до изпълнението на втора стоманобетонова плоча на разстояние най-малко 0,80 м от първата плоча. Това обаче, макар че се допуска от нормативната уредба, води до много усложнения за влизане в санитарното помещение, изграждане на нови стълби неприятности за обитателите на по-долните етажи.

През последните години се обърна специално внимание на достъпността на архитектурната среда. Това касае не само достъпа до сградите или до главния им вход, а и всички помещения в жилищата
- входно преддверие, широчината на вратите на отделните помещения, размерите и удобствата при ползване на бани и тоалетни, рампи за влизане, брой и размери на асансьорите, повдигателни платформи и прочие. За целта колектив от специалисти изработи ОДИТ ЗА ДОСТЪПНОСТ НА АРХИТЕКТУРНАТА СРЕДА, спонсориран от неправителствена организация за хора с увреждания – за интеграция, равни шансове, равнопоставеност и равен достъп - Център за независим живот/4. Не закъсня публикуването и нова преработка на действащата Наредба № 5 от 1998 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройство - МРРБ, под ново заглавие Наредба № 6 от 2003 г. „За достъпна архитектурна среда“ (ДВ, бр. 109 от 16.12.2003 г.).
Нещо повече. В поредното изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) бе публикувано изменение на текста на чл. 169, ал. 4, в който се казва: „Министерския съвет приема всяка година, по предложение на МРРБ, списък на обектите, които трябва да се приведат в съответствие с изискванията на достъпна среда“. Преди всичко това се отнася за общественообслужващите сгради в страната.



Примерното обзавеждане на някои санитарни помещения се вижда от Приложение № 1: пред тоалетните мивки трябва да има най-малко разстояние от 0,80 м (фиг. 4), а пред клозетната чиния и бидето най-малко 0,70 м (фиг. 2, 3 и 4);
- разстоянията между приборите на санитарните помещения са дадени във фиг. 5, 6, 7 и 8;
- ваните фигурират с дължина 1,05 м (седящи) до 1,78 м - 1,90 м (фиг. 12 и 13 от Приложение № 1);
- разстоянието от оста на бидето до стените на помещенията или съседен прибор трябва да е най-малко от 0,35-0,40 м (фиг. 5).

Според функционалното им предназначение санитарните поме- щения се разделят на: самостоятелни (еднофункционални) и комбинирани (многофункционални).

От Приложение № 1 се установява, че санитарните помещения могат да бъдат:
- с едностранно обзавеждане (фиг. 1, 2, 3, 4, 7, 10);
- с двустранно обзавеждане (фиг. 6, 11, 14);
- с тристранно обзавеждане (фиг. 13).
Височината на ваните е 0,65 м, а душовите батерии се монтират на височина от 1,00 м до 1,10 м от пода на помещенията.
В Приложение № 2 са дадени коректните названия (термини - определения) на отделните санитарни помещения и прилагани термини и изрази.

TЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
1. Санитарна арматура - Съвкупност от изделия, съставни части на водопроводната или канализационната инсталация, чрез които се осъществяват тяхното използване
2. Санитарен уред -  Изделие, съставна част на канализационната инсталация, чрез което се използва водопровдната инсталация
3. Обзавеждане на санитарнопомещение - Организирана съвкупност от неподвижни санитарни уреди и техните арматури
4. Функционална площ на санитарен уред - Част от нето площта на санитарно помещение, обхващаща съвкупност от площта на санитарния уред или хоризонталната му проекция и площта, необходима за монтирането, използване и почистването му.
5. Санитарно помещение - Помещение на жилище, предназначено за хигиенни и физиологични нужди. (по отделно или двете заедно)
5.1. Баня - Самостоятелно санитарно помещение за хигиенни нужди
5.2. Тоалетна - Самостоятелно санитарно помещение за физиологични нужди
5.3. Баня + Съчетание на баня и тоалетна в едно помещениеИЗПОЛЗВАНИ 

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ:
1 - Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., влязъл цялостно в сила от 31.03.2001г., посл. изм. бр. 106 и бр. 108 от декември 2006 г. и бр. 41 от май 2007 г.;
2 - Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територ ии и устройствени зони, ДВ, бр.3 от 13.01.2004 г., изм. и доп. бр. 10, 11, 51 и 63 от 2005 г.;
3 - Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство - ППЗТСУ, ДВ, бр. 62 от 1973 г. - отменен ДВ, бр.1 от 2001 г.;
4 - Одит за достъпност на архитектурната среда, издание на Центъра за независим живот - София, от авторски колектив: арх. Светла Грънчарова, арх. Антон Каравелов и инж. Мирослава Бацарова.