Роза Дамасцена символизира хубостта на България

В България Роза Дамасцена стъпва през XVII век, като най-добри условия за отглеждането ѝ има в Розовата долина – Казанлъшко и Карловско.
06.04.2021
Лилия Лозанова
781
озеленяване, рози, роза Дамасцена, Розовата долина
Казанлъшка маслодайна роза Дамасцена
Източник: www.bilkitebg.eu

Всяко растение има своя история и свой „път“ в различни части на света. Роза Дамасцена е „избрала“ България и Казанлъшката долина за свой дом. Нещо повече, превърнала се е в символ на хубостта на страната ни. Наскоро беше обявена за част от културното наследство на ЮНЕСКО.
Традициите в отглеждане на този красив храст са с над 300- годишна история. Розовото масло и днес се цени високо и е наричано "течно злато". Сериозно е присъствието му в съвременната козметична и парфюмерийна промишленост. Причината е в невероятния му аромат, наричано не случайно „царица на цветята“. Освен приказната си красота, розата притежава ценни вещества, използвани и във фармацията.


 Снимка: Ваня Божинова


Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени, евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид, както и танини, восъци, захар и др. Здравните ползи от него са разнообразни - има бронхоразширяващо действие, използва се при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (с микробни причинители). Има успокояващо и местно обезболяващо действие.


По-популярни качества на розовото масло са антистресовите и антибактериалните, като е ефективно срещу значителен брой бактерии и патогени. В миналото отварата от розова вода, известна с антисептичните си свойства,  е използвана за измиване на очите и дезинфекциране на устата.


Съвременните научни изследвания сочат,  че  розовото масло съдържа над 283 компонента.
Те са основно две групи. Първата включва т.нар. носители на мириса, която съставлява течната част на маслото. Вторите са фиксаторите на мириса, сред които са цитронелол, гераниол, нерол, фенилетилов алкохол. Трайността на аромата на Дамасцена се дължи и на балансирания състав от восъци, алкохоли и микрокомпоненти.

Розовото масло е сред продуктите, без „срок на годност“. То се добива по два метода – екстракция и парна дестилация. Този уникален аромат на розата и невероятните свойства на маслото и производните продукти, ги прави безценни в козметиката и парфюмерията.


Източник: www.bgfermer.bg

История на роза Дамасцена в България
Rosa Damascena е облагородено цвете, получено от съчетаването на Галска и Мускусна роза. Смята се, че произхожда от Близкия изток. Според легендата, то е пренесено от кръстоносеца Робърт де Бри в Европа от Сирия някъде между 1254 и 1276 г. Затова е наречена на сирийския град Дамаск.

В България Роза Дамасцена стъпва през XVII век, като най-добри условия за отглеждането ѝ има в Розовата долина – Казанлъшко и Карловско. Отглеждането на рози от този вид започва през XVII и началото на XVIII век. Най-старият документ - свидетелство за розови градини в Карловско е от 1712 година.

През 1820 г. Дончо Папазоглу открива първата фабрика за розово масло в Казанлък. Впоследствие двамата му сина развиват бизнеса и излизат на международните пазари. През 30-те години на ХХ век България е световен лидер с 4/5 от световното производство на това „течно злато“. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. България е била световен лидер в износа на розово масло до 1983 г.


Източник: www.bilkitebg.eu

Към настоящия момент има плавна тенденция на  увеличаване на площите на розовите градини. Към пиковата година - 2018 г. те са 4 189 ха. Над 90% от насажденията са в областите Пловдив и Стара Загора. В Розовата долина днес се намират най-големите площи с ароматното цвете, като тук са концентрирани и най-много дестилерии. Част от насажденията се отглеждат и биологично. Произвежданото розово масло се реализира основно в чужбина или като суровина, или вложено в натуралната родна козметика.

При преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната, сапунената и хранителната промишленост. От векове се произвеждат уникалните за казанлъшкия и карловския регион гюлова ракия, ликьор от рози, чай, розово сладко, розов рахат локум и мед от рози.


Снимка: Ваня Божинова

Маслодайната роза  е многогодишен храст, като  е възможно  да дава реколта 20-25 години при правилна агротехнология. Отглежда се предимно върху делувиални наносни  и канелените горски почви по южните склонове на Стара планина и Средна гора. Предпочита слънчеви терени, богати на органично вещество, добре дренирани почви, с рН 5.5-7.5.

Южното изложение  на насажденията е важно, както и анализа на въздушните течения. Последният фактор е от решаващо значение за съдържанието на етерично масло в розовия цвят. Затова при засаждането редовете трябва да се ориентират перпендикулярно на посоката на преобладаващите ветрове в района. Разстоянието на разсаждане на розите, зависи от сортовите особености и от технологията на отглеждане, варира - 60-90 см. Тя е изключително светлолюбива и не понася засенчване.

Есента е подходящо време за засаждане, например в слънчеви дни през ноември. Внасят се комбинирани торове според фазата ѝ на развитие, като подходящи периоди са март, момента на развитие на новия прираст, както и началото на цъфтежа.


Източник: www.agronovinite.com

През първата пролет се извършва обработка на междуредията, както и окопаване в реда. На втората година, преди периода на вегетация се извършва резитба и оформяне на храстите до 80-90 сантиметра височина. Пролетните резитби са важен елемент от агротехнологията на отглеждане.

През няколко години се извършва „подмладяване“ на насажденията, с цел да се повиши жизнеността им и да се повишат добивите. След това се наторяват с оборски и минерални торове.

Цъфтежът на роза Дамасцена зависи от годината, но в повечето случаи е от средата на май до началото на юни, за около 2 седмици. Беритбата е най-трудоемкия процес, като прибирането на розовите цветове става в ранните сутрешни цветове, тъй като високите температури на обяд понижават количеството на маслото. През последните години, които се отличават с топли зими и сухо лято, добивите от цвета на маслодайната роза варират.
Беритбата  на маслодайния  храст е ритуал и неразделна част от традициите на селищата от Розовата долина над 3 века.

Така красотата и аромата на роза Дамасцена е емблема на страната ни. А славата на нашето розовото масло и днес се разнася по целия свят и се свързва и с хубостта на българките.

 

Автор: Лилия Лозанова
Закони Нормативна база Коментари