Реставриране и укрепване на стари къщи, декорация на старинна къща, двор

Думата “реставрация” означава “връщане към оригинала”. Това понятие обединява цялостната дейност по възвръщането на паметника към живот. Консервацията е реставрационен метод, насочен към намаляване или отстраняване на неблагоприятните въздействия върху паметника, като е пряко ориентиран към неговата материя и стабилитет.
15.02.2007
Арх. инж.Нели Бочукова
1845
реставрация, реставрация на къщи, проект реставрация

Науката и практиката по реставрация на сгради и структури е възникнала в Европа преди повече от сто години. От началото на своето създаване досега реставрацията е преминала през много етапи на развитие и различни виждания относно опазването и експонирането на старините. Българската наука и практика принадлежат към Европейската школа, както и законодателството ни е свързано с Европейските конвенции за опазване.

Българското архитектурно и историческо наследство принадлежи към различни периоди - праисторическо, антично, средновековно, възрожденско и от новото време. Правя една предварителна уговорка, че този материал разглежда въпросите, свързани с паметниците на културата - сгради с доказана културно-историческа стойност, които се пазят от закона. Те могат да бъдат частна, държавна или общинска и др. собственост. Културно-историческата стойност на паметниците на културата може да бъде различна по своята степен и значимост - от “световно значение”, от “национално значение”, от “местно значение”, от “ансамблово значение” или –“за сведение”. Подходът за тяхната реставрация и адаптация зависи от степента на ценност на паметника на културата, по-ниска ценност позволява по-голямаwнамеса, и съответно по-висока ценност носи по-големи ограничители на намесата.

 Думата “реставрация” означава “връщане към оригинала”. Това понятие обединява цялостната дейност по възвръщането на паметника към живот. Консервацията е реставрационен метод, насочен към намаляване или отстраняване на неблагоприятните въздействия върху паметника, като е пряко ориентиран към неговата материя и стабилитет. Има различни методи на реставрация, те зависят от множество фактори , на първо място е културно- историческата стойност на сградата, както и състоянието на оригинала т.е. неговата съхраненост към момента на реставрация.

Друг важен фактор е информацията за сградата – стари снимки, планове, описания и др. архивни материали, които да подпомогнат предварителното проучване на сградата за нейния вид, стил, художествена украса и др. Трябва да открием и разчетем историята на една къща, етапите на нейното развитие. Една от стойностите на архитектурното наследство е то да бъде “документ” – автентичен, който да даде сведения за историята си и да бъде пренесен така през времето.
 

Етапът на проучване предшества реставрацията и е изключително важен. Историята на изкуството, на археологията, на архитектурата диктуват плана за опазване на всяка една сграда. Необходими са много познания и широка култура на архитекта проучвател и реставратор, както и екипът му от специалисти, с които да разчете даденостите и да вземе правилно решение относно метода за реставрация на сградата, защото идеята за начин на опазване и методът за реставрация е различен за всяка къща. Съществува едно златно правило в реставрацията: “Реставрацията свършва там, където започва хипотезата!” Трябва да локализираме онова, което не знаем или не разбираме и да търсим неговото изясняване и решение. В противен случай ние правим план за разрушение, а не за реставрация!

Трябва да се подчертае също, че консервацията като подход е най-важен и предпочитан, защото изцяло пази субстанцията. Всяка следваща реставрация, колкото обоснована и качествена да е тя, постепенно навлиза в оригинала и нарушава автентичността. Понякога в една сграда или комплекс са се насложили няколко културно-исторически пласта. Въпросът е първо да бъдат открити и следващият важен въпрос е - как да бъдат експонирани или кои да бъдат експонирани.


Друг важен въпрос при реставрация и адаптация е за функцията на паметника на културата - правилно е тя да бъде запазена. Например, ако е имал жилищна функция, пак да се адаптира за такава функция. Ако се налага да се прави промяна във функцията, новата функция трябва да бъде възможно по-близка до оригиналната. От важно значение е решението за конструктивното укрепване на сградите след вече взетото решение за реставрация и адаптация. Казвайки “решение”, имам предвид представянето му във вид на архитектурен проект. Конструктивният проект трябва да проведе архитектурното решение дискретно, без да показва видими конструктивни елементи и материали. Простичко казано - и най-малките намеси в сградата , паметник на културата, се изпълняват по проекти - СК, ЕЛ , ВК, ОВ, за ДЕКОРАТИВНАТА УКРАСА и др., които следват архитектурния проект и се одобряват от Националния институт за паметниците на културата. Данните за паметниците и намесите в тях се архивират и пазят.

 



Когато някои от видимите или невидими елементи на сградата се нуждаят от подмяна, новите елементи се изработват от същия или най-близкия до него по вид и здравина материал, като се уеднаквява фрактурата и цветът. Тук искам да спомена, че в случай на загуба на основна част от субстанцията на паметника на културата, когато той е почти разрушен, се предприема реставрация чрез реконструкция (реизграждане), като се ползват архивни материали и заснемане на паметника. При възможност се вграждат част от оригиналните елементи на сградата. Този метод е крайна мярка, когато всички други подходи са невъзможни.


Прилежащата архитектурна и градоустройствена среда на паметниците на културата е изключително важна за тяхното опазване и експониране и за тяхната социализация. Ако е запазена или не много нарушена автентичната среда на паметника, шансът за по-добро експониране и запазване на автентичната функция е много по-голям. А думата “социализация” в случая значи “даване на нов живот” на сградата, т.е. да се намери най-подходящата функция за нейното ползване, тогава реставрацията има смисъл, паметникът продължава да живее. Много тъжна гледка са реставрираните и заключени сгради, останали без своите порти и огради, без своите стопани. Понякога това са църкви и места - светини.


Когато кажем “стари къщи”, в съзнанието ни възникват Възрожденските къщи с дворове или градски къщи от по-новото време, но пак с двор, ограда и красива порта.
 


Дворът и осветлението, връзката с градския дизайн и близката архитектурна среда са също един проблем за решаване от архитекта и едно предизвикателство. При наличието на двор заедно с къщата и зеленина също трябва да се проучва, да се пази съществуващото, композицията на двора, внимателно до се подменят и подбират дендрологичните видове. Интериорът и осветлението са свързани с функцията на паметника, с неговата културно-историческа стойност и степен на автентичност. Ако е запазен автентичният интериор или елементи от него, подлежи на реставрация. Отношението и респектът към паметника и неговата среда от страна на всички участници в процеса на стопанисване, реставрация и ползване са важна предпоставка за неговото опазване. Всички ние живеем в създадена и развиваща се архитектур на среда и имаме отношение към нея, но право на окончателно вземане на решение за съдбата на паметниците на културата трябва да имат само специалистите.
 


Искам да представя работата си по реставрацията
на ХАДЖИ АЛИЛОВАТА КЪЩА в Казанлък,
осъществена по ПРОЕКТ „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ”.
Къщата е паметник на културата с категория „местно значение”.
 

 


ХАДЖИ АЛИОЛОВА КЪЩА В КАЗАНЛЪК се намира в най-старата част на града - кв. „Кулата”, строена е през средата на XIX век от български майстори за богат турски бей. Тя е едно от върховите постижения на местната архитектурна традиция - двуетажна, отворен тип планова схема.
 

 
Къщата преди реставрацията.

Общият сайвант и покривът, както и чардакът отпред обединяват къщата в един цялостен внушителен в архтектурно отношение обем. Многото стаи, обслужващи помещения, оджаци и две бани, говорят за висока култура на обитаване. Стрехите са широки, обшити, таваните са „асма” и дъсчени с повтарящи се орнаменти - както и на челните дъски.
 

Чардакът след реставрацията.

Архитектурният детайл по всички дървени части е цялостен, елегантен и пестелив. Помещенията в приземието са били помощни и за дневно обитаване, а на етажа – за гости и за спане. Къщата е цялостен ансамбъл заедно с оградата и двора, който има пътеки - някога от калдъръм, цветни лехи, чимшири, бръшлян, два кестена.
 

    
Интериорът на част от помещенията след реставрацията.

Къщата е претърпяла цялостна консервация и реставрация през 1969 г., изпълнена на Националния институт за паметниците на културата по проект на арх. Кантарджиева, за което в архива на НИПК има съхранена документация. В сградата е имало намеси до момента на реставрация. Била е поделена на две с преградна стена, частично затворен чардак и др. Адаптирана е била за приемна на ГНС .
 



Преди реставрацията през 2004 г. къщата беше в лошо състояние. Била е ползвана за ресторант и доста повредена, с намеси в интериора и екстериора, с поражения от влага по стени и пропадане на основи. Дворът също беше изоставен с хаотична рaстителност и привнесени неподходящи паркови елементи и навеси. За неговото възстановяване и за довършването на качествена реставрация основен принос има общината в лицето на кмета г-н Стефан Дамянов, гл. архитект г-н Николай Николов и колегите от ТСУ, за което им благодаря, също както и на колегите от ”Проект Красива България”.
 

         


Реставрацията, консервацията и адаптацията имаха за цел да укрепят сградата и нейните елементи, да й върнат архитектурния образ, който е имала и атмосферата на спокойствие и уединеност заедно с двора. Стопанските функции, които не бива да се вместват в интериора, бяха изнесени в малка пристройка отзад. Къщата е адаптирана е за приемна сграда. В нея се помещава фондация „Българска роза”.

 

Автор: Арх. инж.Нели Бочукова
Закони Нормативна база Коментари