Две разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ), които превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти, бяха оспорени в Конституционния съд (КС) от омбудсмана Диана Ковачева.

Двата текста влязоха в ЗУТ при измененията му от 2020 г. между първо и второ четене и срещу тях незабавно и остро възрази строителният бранш, а след това президентът Румен Радев им наложи вето. Въпреки настояванията на бизнеса и на държавния глава, депутатите ги приеха и сега стигат до КС.

Става въпрос за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ.

Както „Лекс“ писа, основният проблем произтича от новата ал. 16 в чл. 148 от ЗУТ. Тя гласи: „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа“.

С нея в закона се въвежда ново изискване, за да бъде издадено разрешение за строеж – да има приложен подробен устройствен план (ПУП) за улицата, на която ще се изгражда нов обект. Какво означава да има приложен ПУП за регулацията определя §22 от заключителните разпоредби на ЗУТ и той предвижда, че такъв е налице, ако на собствениците на имоти, които са предвидени за улици, са платени обезщетенията за отчуждаването им или поне са сключени окончателни договори за прехвърлянето.

Т.е. общината вече трябва да е собственик на всички части от парцели, които са предвидени за изграждането на улица и едва когато това е факт, човек ще може да получи разрешение за строеж в собствения му имот.

Както е известно тази практика, без още да е регламентирана в ЗУТ, започна да се прилага в София. Столичната община от близо пет години не издава разрешения за строеж, ако не е приключила процедурата по отчуждаване и улицата не ѝ е дарена. Главният архитект на столицата дори многократно се е хвалил, че в резултат на тази политика всяка година на общината се даряват хиляди квадратни метри земя.

Сега омбудсманът я атакува в КС и заяви, че тя погазва правото на собственост.

„В контекста на ал. 16 чл. 148 ЗУТ прилагането на плана за улична регулация, т.е. придобиване на правото на собственост на общината върху земята в обхвата на плана, се проявява като въпрос на неограничена свобода на преценка за упражняване на властнически правомощия (абсолютна дискреция) на общинските органи по целесъобразност за  придобиване на земята в регулация, както и от волята на трети лица, собственици на имот в обхвата на регулацията, които са извън контрола на собственика на урегулирания имот, заявил искането за издаване разрешението за строеж. Като създава основание за безсрочно отлагане на реализацията на правомощието за застрояване съобразно с плановото предназначение на урегулирания поземлен имот, поставяйки негово упражняване в зависимост от бъдещо несигурно събитие по преценка на администрацията, нормата нарушава изискването за съразмерност на намеса в правото на собственост“, пише Ковачева до КС.

Тя обяснява, че се създава законова предпоставка един административен орган неограничено да задържа издаването на разрешението за строеж, докато регулацията не бъде приложена от него самия, а това означава „изцяло подчиняване на инвестиционния интерес на собственика на усмотрение на решаващата администрация“. „Предвиденото от ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ условие за издаване на разрешението за строеж, поради своята неопределеност по общ и автоматичен начин безсрочно подчинява упражняването на правомощието на собственика за застрояване на урегулирания поземлен имот на неограничена по степен и по време свобода на преценка за изпълнение на публичната функция на общинската администрация за прилагане на уличната регулация, в противоречие с конституционното задължение на законодателя за осигуряване на гаранции и неприкосновеност на правото на собственост, съгласно чл. 17, ал.1 и 3 от Конституцията на Република България“, заявява омбудсманът.

Другото изменение в ЗУТ, което е оспорено от нея, е това, с което се регламентира нова забрана за въвеждане в експлоатация на строежите, която преди това важеше само в курортите и ваканционните селища, а сега се прилага за всички обекти в цялата страна. С промяна в чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ се предвиди, че строежите не се въвеждат в експлоатация, ако „не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот“.

В искането си до КС Ковачева обяснява, че забраната за въвеждане в действие до изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния имот, на практика се разпростира и за завършени строежи в зони, отредени за средно и високо застрояване. „Разпоредбата, съгласно мотивите на вносителя, е свързана с ограничението на ал. 16 на чл. 148 ЗУТ като негово продължение, т.е. след като при издаване на разрешението за строеж бъде осигурено прилагането на уличната регулация, при завършването на строежа предвидените с нея мероприятия да бъдат фактически проведени“, изтъква тя.

КС образува дело №11/2021 г. по искането ѝ и докладчик по него е Надежда Джелепова.

Тази статия излиза с любезното съдействие на  https://www.lex.bg/