Арх. Станиславов, може ли да говорим за българска школа в архитектурата след 90-те години - например школата на арх. Стeфка Георгиева и нейния елегантен брутализъм?
Всяко поколение има своите смели и различни личности, които вдъхновяват с творчеството си. Архитекти като Стефка Георгиева със сигурност са оставили следа и последователи. Архитектурният брутализъм, който тя създава, въпреки подчертаната си елегантност, според мен е много специфичен като стил и може би по-близък до северните нации като усещане. По-интересен за мен е фактът, че още тогава, независимо от географските и идеологически ограничения, е имало силно външно влияние върху работата, включително на българските архитекти. Глобалната архитектура и влиянието на силните течения е оставяло следа дори при тези обстоятелства.
Днес работата на големите имена в архитектурата ни въздейства още по-категорично. Благодарение на съвременните технологиии и източници на информация можем почти в реално време да станем свидетели на процеси, които определят и променят архитектурата. Нашата работа със сигурност е повлияна от тези процеси и вдъхновена от естетиката на архитектите, които харесваме.
Още като студент, благодарение на арх. Владимир Михов, който беше мой ментор едновременно и като преподавател, и като практикуващ архитект, се влюбих в „бялото“ и неговото въздействие. Напълно споделям естетиката на „белите“ в архитектурата и вярвам, че бялото изразява най-добре съвършенството на формата.
VCPS – Varna City Park South Фотография: Диян Станчев
Кои световни имена на архитектурата Ви вдъхновяват, разбрах, че едно от тези имена е Заха Хадид?
Световните имена, които са оставили следа в изграждането ми като архитект са Оскар Нимайер, Ричард Майер, Бен ван Беркел, Ма Янсонг, Ренцо Пиано и много други. Най-силно влияние от всички има Заха Хадид, най-вече заради смелостта си да излезе извън комфортната и сигурна зона на модернизма и минимализма, както и да създава нови форми и пространства с безпощадно елегантна и свободна геометрия в бяло.
Разкажете ни за Вашия път към голямата архитектура?
Все още вървя към нея със същия младежки ентусиазъм. Няма ли ентусиазъм, няма нищо!
Накратко, през 1999 г. ме приеха студент в УАСГ, може би един от последните по бал с три шестици по рисуване и 3,40 по математика. Наложи ми се да работя от много рано, още от втори курс, което затвърди способността ми да бъда организиран – ценно качество в бъдещата ми работа. През 2003 г. се дипломирах с отличие и награда за най-добър дипломен проект в катедра ‘‘Жилищни сгради‘‘. Следва 10-годишно партньорство, през времето на което се научих на занаят и разбрах, че архитектурата е моето нещо. Повярвах, че мога да го правя добре, стига да не правя компромиси с нещата, в които вярвам.
През 2012 г. в най-голямата криза в нашия бранш се отделих от партньора си и създадох STARH STAnislavov ARcHitects. Не след дълго, когато името стана разпознаваемо го съкратих на STARH и патентовах марката в EUIPO за целия Европейски съюз. През тези девет години създадохме портфолио от емблематични сгради. Спечелихме конкурси, които се превърнаха в успешни реализации, и десетки национални и международни награди и признания.
Сграда BGA Фотография: Диян Станчев
С какво привлякохте вниманието към себе си като изключително талантлив архитект?
Вероятно със смелата и различна за България естетика, която излъчват сградите ни. Нашите проекти карат хората да се вълнуват, да ги оприличават, да стават съпричастни с тях. Сградите, които създаваме носят позитивна емоция и усещане дори в критиците ни. Аз смятам, че това качество е дори по-важно от стила и естетиката, които в крайна сметка са различни за всеки. Интуитивно се стремим към светлината, белотата и мекотата.
С кои сгради се гордеете?
Гордея се с екипа, с който създаваме нашите сгради. Имам колеги, с които работя от петнадесет години и такива, които са от скоро, но всички са отдадени на архитектурата и на това, което правим. В STARH всеки допринася за това една сграда да стане това, което е – независимо дали работи пряко по нея. Водим разговори и дискусии, спорим и не спираме, докато не ни донесе пълно удовлетворение… А на другия ден подлагаме на съмнение това решение.
A3 – Advanced Architecture Apartments, Фотография: Асен Емилов
Сградата, която най-много ни помогна да влезем под светлините на прожекторите, бе А3 Advanced Architecture Apartments. Да спечеля конкурс, организиран от Sofbuild, и да работя с Аркадий Чорбаджийски е моя сбъдната мечта. Тази сграда се получи с голяма лекота. След като бяхме избрани за проектант, направихме технически и работен проект за 4-5 месеца с такава подробност, че по време на реализацията на сградата нямаше нито една ревизия. Бюджетът бе спазен с часовникарска точност. В крайна сметка направихме една успешна и красива сграда за инвеститора, за нейните обитатели и като цяло за града. Сградата бе публикувана в десетки световни архитектурни платформи, в няколко архитектурни книги и спечели шест национални и международни награди.
С кои материали експериментирате?
За мен правилно избраният материал в една сграда е част от голямата тройка в архитектурата – естетика, функционалност и дълговечност. Това с особена сила важи за България, където лошият избор и качество на материал съсипват иначе красиви сгради с добра пропорция и идея. Работя с всички материали. Обичам новите технологии, които ни дават възможност да създаваме нестандартни форми и геометрии.
Не се ограничавам в избора им – работя с класически естествени материали, камък, дърво, метал и клинкер. Сега правя сграда с бял видим бетон. Обичам стъклото в големи формати и светлината. Най-смелите и разпознаваеми сгради направихме за първи път в България с материали като Corian, Kreon, FiberC, широкоформатни алуминиеви панели Larcore, достигащи до седем метра, инсталирани на сградата InfinityPark.
Сграда B73, Фотография: Христо Душев
Върхова сложност и елегантност достигнахме на сграда B73, която е вдъхновена от творчеството на Заха Хадид. За да създадем точно тази мека линия на фасадната структура на сградата, която не е самоцел, а функция на разминатите по вертикала плочи на основните етажи и стълбищната клетка, минахме през множество опити. Наложи се да изграждаме тримерни модели на сградата в няколко софтуерни програми, за да достигнем до най-чистата и приятна за окото форма. Изключителна работа по изработката и монтажа свършиха и колегите от Tal Engineering, Soliform, Bigla Detail и Reynaers Aluminium. Тази сграда изпреварва с години моментното състояние и възможности на строителния бранш и, надявам се, дава посока, в която той може да се развива.
Не сте ли искал кариера в чужбина?
Може би не толкова силно, че да се случи. Бих се радвал да правим сгради по света, но не на всяка цена, буквално и преносно. Имаме запитвания от чужди инвеститори, които много харесват смелата и елегантна линия на сградите ни. Наскоро клиент от Малта искаше да направи емблематична сграда, като даде за пример сграда B73, но се разминахме по отношение на условията на работа. В момента правим малка жилищна сграда в покрайнините на Виена и водим разговори с наш клиент за проект в Ротердам.
Сграда Varna Wave, Фотография: Асен Емилов
Участвал ли сте в международни конкурси? Какво бихте искал да проектирате - летище, парламент, музей…
Харесвам конкурсното начало, част от нашите проекти са спечелени и реализирани именно чрез конкурси. Участваме поне веднъж годишно в конкурс, за да поддържаме форма, въпреки, че това е все по-голям лукс за нас, заради липсата на време и ангажименти по текущите ни проекти.
Уважавам конкурсите с покана, в момента работим по такъв за висока сграда. Не винаги обаче, конкурсите са най-доброто решение, миналата година бяхме поканени в международен конкурс, организиран от голяма инвестиционна компания, който беше зле организиран и в крайна сметка опорочен. Все още нямаме спечелен международен конкурс. Най-добрите ни представяния са за Музей на Втората световна война в Гданск, с който спечелихме четвърта награда и специална награда на журито за небостъргач със смесена функция в Ню Йорк.
Astral Tower Визуализация: STARH
Над какви проекти работите в момента?
Предимно жилищни сгради и комплекси в София и Варна. Оказва се, че поръчките от тези два града са почти равни като обем, затова се наложи миналата година да открием офис на студиото в София, за да можем да сме по-ефективни и полезни на клиентите си. Работим по два хотела, които са на етап реализация, няколко апартаментни хотела, воден комплекс, реконструкция на сграда, част от групов паметник на културата и др. Най-интересни и предизвикателни за нас са две високи сгради, едната е конкурс за жилищна сграда, а другата е с пряко възлагане за многофункционална сграда, за която вече писаха в няколко световните архитектурни платформи.
Участвате в журито на различни конкурси - Арх Инова, Фасада на годината на Баумит? Къде се чувствате по-добре: когато оценявате или, когато искате да се преборите за даден проект.
Категорично предпочитам да играя, вместо да наблюдавам и оценявам играта. Все още имам глад за нови постижения и предизвикателства. По-скоро съм погълнат от процеса на създаване на нашите сгради и цялата ми енергия отива в тази посока. Получавам множество покани за журиране и участия в различни форуми, като голяма част от тях отказвам, включително и тези за TED и SHAREArchitects, защото не изпитвам вътрешна потребност от обществени изяви, с които да кажа нещо повечеот това, кoето казвам с работата си.
Арх Инова има много интересен формат и потенциал, който засега го предпазва от негативите на комерсиалната намеса. Идеята, успешни български архитекти да оценяват други такива обаче, изисква голяма мъдрост, доза себеотрицание и широкоскроена личност. Когато тази формула е изпълнена, журирането е на най-високото ниво.