Пещера „Утробата” до с. Ненково

Това невероятно място от времето на траките бе открито през април 2001 година. Разположено е в скалистата местност „Тангардък кая”, високо в планината над хижа Боровица на около 20 км от Кърджали.
15.11.2006
Още за къщата
119
пещера, Пещера Утробата, траки
Пещерата е разположена в скалистата местност „Тангардък кая”, високо в планината над хижа Боровица на около 20 км от Кърджали.
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

Това невероятно място от времето на траките бе открито през април 2001 година. Разположено е в скалистата местност „Тангардък кая”, високо в планината над хижа Боровица на около 20 км от Кърджали.

  Пещерата погледната отвън - навътре и отвътре - навън. Фотограф: Димитър Шиклев

Мястото е безлюдно, а в близката околност се намират едно от най- големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи. Още на входа посетителят застава шокиран, защото осъзнава че по формата си той наподобява вулва. Оттук се влиза в пещера  с дълбочина 22м. Сведенията сочат, че първоначално това е била кастова кухина с дълбочина едва 16м. Човешката намеса я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Истинската изненада за непосветения настъпва точно по обяд. Тогава  през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода.  Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара – матка. Но само през опредено време на годината (януари – февруари), когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да "оплоди" символично утробата.
 

  Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Фотограф: Димитър Шиклев


Именно в този храм се е осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според източници от древността в подобен орфически храм на остров Самотраки посветените неженени мъже ( а- бии) извършвали своите сексуални обреди с тракийските момичета. Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят – първожрец принася в жертва едро животно или човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с Богинята – майка, опложда  я и се възражда. Така се създава идеята за Сина – любовник, роден от Богинята – майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата.
 

Поглед към язовир Кърджали от пешерата. Фотограф: Димитър Шиклев


Разкриването на много детайли от изчезналите орфически вярвания стана възможно чрез изследването на един странен култ, съхранил се в дебрите на Странджа. Според народните схващания светицата Марина обитавала пещера, която задължително трябвало да тече вода, символизираща вливане в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка ѝ моли Слънцето за помощ.  Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието. Същите ритуали се извършвали в орфическо светилище на Делфи. Но може би най- интересни са данните в пиесата „Вакханки” на Еврипид. Според тях посветените на Дионис оргии се правели в точно тези пещери с течаща вода – сперма, символизиращи утробата на Богинята – майка. Ето че отново се достига до култа към Дионис, чието светилище се търси на Перперикон. Точно от околностите на пещерата- Утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на 20 км по нейното течение.

 

Автор: Още за къщата
Закони Нормативна база Коментари