Пет годишен тест на нискоенергийна къща

Една от първите нискоенергийни къщи е въведена в експлоатация преди 5 години. В тази статия арх. Кунчо Цилков, проектант на къщата, споделя своите наблюдения и изводи относно концепцията на практика.
02.05.2019
арх. Кунчо Цилков
12696
къщи, нискоенергийна къща, нискоенергийна сграда
Източник: www.archcons.blogspot.com

Една от първите нискоенергийни къщи е въведена в експлоатация преди 5 години. В тази статия арх. Кунчо Цилков, проектант на къщата, споделя своите наблюдения и изводи относно концепцията на практика, които са му помогнали да види различните недостатъци на този тип къщи и да ги избегне в следващите си проекти.

Проектът

Сградата е еднофамилна къща на два етажа с РЗП 230 м2. Проектирана е през 2012г., строителството започва през юни 2013г., а през март 2014г. е въведена в експлоатация.  Имотът е маломерен - с площ  232 м2, с бюджет в ниския среден клас.

Къщата е с компактен обем и южно изложение. Термомостовете са сведени до необходимия минимум. Конструкцията е монолитна - стоманобетон с тухли и дървен покрив. Покривната изолация е от 30 см минерална вата, фасадната изолация - от 20 см стиропор, а изолацията към пода от 10 XPS. Вентилацията е централна с високоефективен рекуператор. Отоплението и охлаждането е чрез климатик с 2 вътрешни тела (по едно на етаж) и едно външно.

Строителство и цена
Една цифра от 150 000 - 200 000 лв. не означава нищо - дали е с ДДС или без ДДС, с обзавеждане или на шпакловка/замазка,  с отопление и осветлние или без.....
В този случай нискоенергийната къща струваше по-евтино от първия й ден на въвеждане в експлоатация! Причината за това е, че сградата се отоплява и охлажда само с един климатик. Това спести едно котелно помещение (с минимум 10-15 м2 строителна площ, врата, коридор към него, плочки, сифон, осветление...), котел на пелети и отоплителна инсталация (радиатори или подово отопление). Оттук спестените 20 000 - 30 000 лева покриха всички допълнителни разходи за изолация.



Какъв е разходът на енергия?
При проектирането сградата беше изчислена със софтуер за пасивни сгради (PHPP) със специфичен разход на енергия за отопление 41 kWh/m2a. В следващите ми проекти тази стойност беше между 25-40 kWh/m2a, а стандартът за "пасивни сгради" изисква не повече от 15 kWh/m2a).

С цел наблюдение към климатика бе прикачен контролен електромер, като сградата напълно оправда проектните очаквания. За 5 години електромерът отчете точно 13 130,2 kWh: Това означава средно по 2626 kWh на година за отопление и охлаждане. При усреднена цена (дневна/нощна) от 17 ст с ДДС за kWh това означава малко под 450 лева годишно!



При средните цифри нямаше изненади, но конкретните разлики и на нашия климат се оказаха доста по-разнообразни:
Например, тъй като изминалата зима (2018-2019) се оказа най-меката,  разходът беше от 2162 kWh, a зимата на 2016-2017 с продължителните си периоди на ниска температура и висока облачност (климатична аномалия) изразходи 3232 kWh. Разлика от 50%!
От друга страна - студените зими граничат с топли лета. Лятната енергия за охлаждане също варира над два пъти (от 152 kWh на 418 kWh), но това е просто, защото нискоенергийната сграда почти не се нуждае от охлаждане.

Вярно или не:
• Силно изолираните сгради „прегряват” на нашия климат: Напротив. Както се вижда от данните за изразходена енергия, такъв тип сграда прегрява минимално. И през лятото добрата изолация, пасивното засенчване и постоянната винтилация задържат добър климат в къщата.
•  Нискоенергйните сгради нямат нужда от охлаждане: Това също не е вярно, поради нашия непостоянен климат . Къщата е доста устойчива на летните жеги, но хората и тяхната дейност излъчват топлина. Една такава сграда без охлаждане би станала некомфортна за обитаване през месец Август.



Вентилация с Рекуператор
По тази тема има едно голямо неразбиране. Принудителната вентилация няма за цел да пести енергия, а да доставя комфорт чрез постоянно пресен въздух. Дори рекуператор с 99% КПД изразходва 1% топлина и малко ток за вентилаторите. Ако правите обаче, нискоенергийна сграда с вентилация задължително трябва да използвате високоефективен рекуператор с КПД около 90%.

Вярно или не:
•  Когато къщата ти е с рекуператор не можеш да отваряш прозорците: Не е вярно. Отварянето на прозорците не пречи на работата на рекуператора, а дори го допълва. Когато имате рекуператор ще имате проветрени стаи дори, когато (студени зимни или горещите летни дни) и където (бани, рядко използвани стаи..) не сте отворили.
• Рекуператорът прави въздухът в къщата с ухание на "планинска свежест": Това твърдение също е невярно. Рекуператорът ще вкара в къщата Ви въздух, какъвто има отвън. Разбира се филтърът на рекуператора ще задържи прахта и мърсотията, но няма как да донесе "ухание на утринна роса".

Комфорът да обитаваш нискоенергийна сграда 
Една от основните специфики на нискоенергийните къщи е, че температурата във вътрешността им е относително еднаква и постоянна, поради добрата им изолация. От тук следват два основни извода:
•   Комфортът на обитаване през студените и топлите дни е подобрен, тъй като повърхностите в помещението са с относително еднаква температура - няма студени прозорци, няма студен под и топъл въздух, отиващ нагоре....Съпътстващите течения на въздуха във и между стаите също ги няма.
•    Относително еднаквите температури на конструкцията и вътрешните инсталации и материали води до намаляване на амортизацията им в пъти спрямо стандартна сграда. Изчезват и предпоставките за мухъл и конденз. 



По този начин намалената консумация на енергия освен до спестявания, води и до по-добър комфорт. Една нискоенергийна сграда изисква отоплителна мощност под 6-10 W/m3, една стандартна нова сграда изисква около 20-30 W/m3, а старото строителство надвишава 50W/m3. При отопляване с климатик това означава, че за затоплянето на стаята Ви ще е необходимо климатикът да "превърти" от 3 до 12 пъти по-малко въздух. От там в пъти по-малко шум и течение. Ако пък сте с подово отопление например - това означава по-ниска температура в пода (25 вместо 30 градуса) и по-малък дискомфорт при стъпване.

Вярно или не:
•  Нискоенергийните къщи страдат от конденз и мухъл, заради изолацията си: За 5 годишния период не е наблюдаван конденз дори в сервизните помещения, които не се вентилират и отопляват. Не е вярно - за мухъл не може да става и дума.
•    В нискоенергийните къщи не може да има кухненски аспиратор: Кухненският аспиратор по никакъв начин не пречи на рекуператора и е чудесно допълнен от вентилацията на сградата. Поради това се използва по-рядко, но не пречи и не може без него.
•    Нискоенергийната къща не оправдава инвестицията си: На практика собственото жилище не е инвестиция - то винаги е само разход, а когато е нискоенергийно, само можем да намалим този разход. Както по-рано писах, в дадения случай инвестициите в допълнителни изолации бяха компенсирани още от първия ден на експлоатация. Това доказва, че най-евтината енергия е спестената!

Повече информация за Нискоенергийната къща може да получите тук.

 

Закони Нормативна база Коментари