Пасивните сгради - комфортни, рационални, постижими

На 27 януари 2011 се проведе Втората национална конференция Пасивни сгради България.
27.01.2011
ИГ Пасивни сгради България
190
пасивни сгради, конференция, енергийна стратегия
ИГ Пасивни сгради България
Източник: ИГ Пасивни сгради България

На 27 януари 2011 се проведе Втората национална конференция Пасивни сгради България. Тя привлече крайни потребители, проектанти, инвеститори, представители на държавни, общински и финансови институции, консултанти заинтересовани от темата енергийна-ефективност в сградния фонд.
С едно от най-големите си събития, отчитащи напредъка на концепцията Пасивна сграда в България стартираха новата година организаторите от Информационна група пасивни сгради България. По тяхна покана реномирани чуждестранни и български лектори представиха виждането си как на практика да започнем да се доближаваме до индикативните цели за икономия на енергия в сградния фонд, на който ЕС разчита за осъществяване на енергийната си стратегия за строителство на нулево енергийни сгради след 2020 г.
Пасивните сгради спестяват не само на хартия! При тях стандартната отоплителна система не е необходима, тъй като топлинните загуби през сградната обвивка са сведени до минимум. Чрез вентилационната система с оползотворяване на топлината от отпадния въздух се осигурява малкото останала необходима топлина. Помещенията се отоплят основно от слънцето и от излъчването на обитателите и домакинските уреди. Използването на вентилационната система допринася и за качествено ново ниво на комфортен вътрешен микроклимат.
Всички лектори наблегнаха на предимствата на комфорта, които също биха могли да се измерят в пари – за здраве, за повишена работоспособност, за подобрена концентрация.
Малко известно мащабно полево проучване на параметрите на вътрешния микроклимат в българските домове показа колко сериозно влошените условия – влажност, развитие на патогени, повишена концентрация на вредни вещества вредят на здравето.
Представена бе и първата построена пасивна сграда в България, която отговаря на всички критерии на стандарта, проверени чрез прецизния софтуер за моделиране на топлинния баланс PHPP (Пакет приложни програми за проектиране на ПС). Анализът на бюджета на този проект показаха резултати близки до тези в европейските страни с опит в строителството на ниско-енергийни сгради.
Чуждите лектори споделиха детайли от работата си и показаха могообразието от функция на сградите, архитектурни стилове, използвани материали. Обединяващото между тях бе високото ниво на комфорт и бързата възвръщаемост на вложената инвестиция. Опитът показва, че популяризирането на концепцията ПС коства време, но веднъж набрало сила води до много бързо развитие. Инж. Гюнтер Ланг от ИГ Пасив Хаус Австрия показа, как за 10 години ръстът на ПС в Европа е 10 пъти и от 1200 през 2000 г., днес в има повече от 20 000.
Лекторите и аудиторията споделиха надеждите си държавата да осъществи заявените позиции за ниско-въглеродна икономика, подобряване на жизнената среда и енергийна независимост и да начертае ясни и предвидими правила за достигане на последните изменения на Директивата за енергийните характеристики на сградите. С нея страните-членки гарантират, че строителството и реновацията на нови сгради след 2020 г. ще е възможно само при осигуряване на нетна нулево енергийна консумация. Това може да стане на основа на стандарта ПС.
Едновременно с конференцията се проведе и Форум компоненти за пасивни сгради. На него фирми на фокус представихе иновативни решения за осъществяване на енерго-икономично и комфортно строителство покриващо всички принципи на стандарта – супер изолация, елиминиране на топлинните мостове, въздухонепроницаемост, осткъления с троен стъклопакет и високо изолирана дограма.

+1
Автор: ИГ Пасивни сгради България
Закони Нормативна база Коментари