Парченца история от пъзела на Минчо Тодоров

Пластики, спомени, цветни калейдоскопи, провокации, иновации…
15.11.2006
Даниела Житарска
293
керамика, стъкло, изкуство, Даниела Житарска, пластики

Трудно мога да представя вътрешния мир на Минчо Тодоров с няколко думи. Богат творчески потенциал и опит, неспокоен новаторски дух, експериментаторски пориви и хармоничен подход към формите и цветовете.

Минчо Тодоров е не само художник, творец и новатор, а и прекрасен човек. Той е дал старт на много млади таланти, търсещи място в попрището на приложните и изящни изкуства. С огромен респект реагират на името му в отделите на Средните художествени училища при записване на кандидатите.
 



Педагогическият усет е още една страна на многопрофилния автор. Мълчаливо наблюдава младите си ученици с лаконични напътствия като майка, насочваща току що прохождащото си дете. За кратко време успява да избистри усещанията за обем, форма и цвят у тях. Изважда скритите им таланти и ги мотивира да продължат с хъс и устрем към нови творчески предизвикателства. И отново тихо, кротко и спокойно…ги оставя сами да работят.
 


Минчо Тодоров разказва интересни моменти от творческия си път и с усмивка навлиза в миналото. Още дете, той улавя усещанията си за формите, ветровете на цветни пана и композициите се завихрят в малката му главица, задаваща първите си въпроси: Как, с какво, по какъв начин… Син на дърворезбар, още от дете е закърмен с мекотата на дървото и остротата на светлосенките. И може би точно този факт предначертава неговото бъдеще. Едва 13-годишен, Минчо Тодоров създава първата си пластика. Седя в ателието му и се пренасям в света на сладкодумния художник. С усмивка се връща назад и сякаш преживява отново първите си стъпки.
 


„След филм на известен италиански режисьор, а както знаем италианското кино носи уникален творчески заряд, се разхождам с баща си из София. Влизаме в магазинчетата със сувенири и пластики и изпод многото една фигурка силно ме впечатли…”

Прибирайки се вкъщи събира глинеста кал някъде из покрайнините на село Драгичево, където живее и сътворява първата си пластика. Следва тя да бъде изпечена, пъха я в пеща… След известно време, когато отваря…нищо не е останало, само прах и пепел. Така започнал. Търсил и събирал информация как трябва да прави нещата, откривал технологии и преоткривал процеси, създавал нови  и така все по-дълбоко навлизала в дебрите на керамиката.
 

 


Кандидатства в Техникума по керамика и порцелан в Елин Пелин. В 1964г. завършва Национална Худужествена Академия при проф. Венко Колев и проф. Георги Коларов. Междувременно го канят да възобнови ателиетата по порцелан и керамика в Елин Пелин. Рационализаторският му дух му помага и той създава едни работещи ателиета, в които се раждат нови технологии за порцелано производството – сфера, все още не особено популярна у нас.


След години започва работа в стъкларския завод „Стойко Пеев” в с.Белослав, Варненско (сега Белопол). Там открива необятна и неразорана нива – стъклото. Именно в отдела за Ръчна декорация са и първите му стъпки в областта на цветното стъкло и витражите. Създава иновационна за времето си машина, с която се правят уникални декорации върху стъкло. За това му изобретение го награждават с Диплом „Рационализатор”.


„Най-хубавото на тази диплома беше, че ми даваше особени привилегии, например можех да пазарувам в гастронома с предимство…”- смее се Минчо.

  Витражи в Министерството на финансите преди реставрация. Декоративно керамично пано на жилищна сграда в процес на работа. Източник: Минчо Тодоров
 

„Беше трудно, нямаше информация, но имахме желание. Бяхме новатори, мислехме, борихме се…”


Опитът в завода за стъкло помага на Минчо Тодоров да изпълни много отговорна поръчка. В Министерството на финансите след бомбардировките през 40-те години на миналия век стъклописите, проектирани и изпълнени в Германия, са изпочупени. До 80-те години няма кой да ги реставрира. По това време той е работил с дърворезбаря Крум Митов. В случаен разговор с хора от Министерството двамата приемат предизвикателството да възобновят витражите. Сключват договор да поставят стъклата за година и половина. Минчо Тодоров прави проектите и започва работа. Но оловните шпросни, които свързват стъклата, не могат да се купят в България. Той отива в Истанбул, но и там не успява да ги намери. И отново рационализаторът се залавя за работа. Със свой приятел от завод „Благой Попов” от Перник, измислят профили за изливане на олово. Със своеобразна преса изхвърлят готовите форми.

„Така летяха из двора тия пръчки…разказва с усмивка Минчо, но всичко беше готово в срок.”
 


От години насам търсенията на твореца са основно в областта на керамиката. Той прави уникални слънчеви часовници с неповторим дизайн. Създава керамична смес, която е студоустойчива, така че часовниците могат целогодишно да стоят на открито.

 


Копията на глинените му делви-питоси са изработени от подобна, устойчива на температурни амплитуди керамична смес. Целият му двор е пълен със съдове в духа на Бусенската керамика и тези отрязъци от историческото ни наследство носят усещане за топлина в дома му. А борбеният му, неостаряващ дух създава цветен ореол в ателието му.

 

Закони Нормативна база Коментари