Ода на радостта

Стопаните на дома, за който става въпрос тук, от самото начало започнали с друг девиз: “Моят дом е моята радост”.
10.01.2008
Павел Черняков
318
дървена къща, руска къща
След довършителните работи къщата се сдобила с красива фасада със светло зелено дървено покритие, с което външният й вид едва ли може да се впише по-добре в тази местност със стари вилни традиции
Източник: Снимки: Георгий Шабловский
Maтериалът е предоставен от списание “Частньй Дом"
www.homeplans.ru copyright: Lans Media Group
Арх. Алексей Бегунов
Текст: Павел Черняков
Снимки: Георгий Шабловский

 

Ябълковото дърво било засадено от предишните собственици на парцела. То внася разнообразие в пейзажа на областта Карелия и напомня за вилната история на това място.


 

 

 

 

 

 

Цялата къща е грижливо украсена с многочислени кашпи с цветя. Цветни гирлянди обвиват и откритата тераса.

 

По-добре е да се вложат парите не в строителство, а в земя, както това се прави в повечето развити страни в света. Един от закупените парцели никога преди това не е бил застрояван и е запълнен с прорасли борове. Постарали се да ги запазят при строителството.

Тази къща била първоначално замислена и проектирана не като постоянно жилище, а като сезонно или, казано просто - вила. Необходимо било да се построи къща за почивка, като главните й особености трябвало да бъдат не големината и представителността, а удобството, рационалността, хармонията с природата и освен това да не прилича на градски апартамент.


“Моят дом е моята крепост”. Тази мисъл се появява често като една от първите в главата на бъдещия собственик на къща. Но претворяването на тази идея в действителност нерядко се превръща не само в големи загуби и продължителна работа, но идеята “моят дом е моята крепост” се превръща в “моят дом е главната ми болка”. Стопаните на дома, за който става въпрос тук, от самото начало започнали с друг девиз: “Моят дом е моята радост”.

 

   В тази къща са въплътени идеалните представи на ленинградци (петербургци) за “добрата стара вила” в Репино или в Комарово

 

Трети път
Строителството на тази вила може да се счита за удачен пример за един трети път, който да следват бъдещите строители. Първият път е да се потърси обект на пазара на черно. Убедихме се достатъчно бързо, че това, което търсим, не се продава - казва собственикът на къщата Сергей Борисович, – агенциите за недвижими имоти предлагат или доста стари къщи, или отделни нови вили със завишена цена.

Вторият вариант бил да се потърси обект във вилна зона. След известно обмисляне се отказали и от него. Ако се вземе предвид културно-социалният аспект, никой не знае в какво ще се превърне вилната зона след построяването на къщата - разсъждава Сергей Борисович,- и не искахме да рискуваме, та нали къщата не е само парцелът със строежа, но и околността около нея. Затова стопаните решили да тръгнат по третия път – да построят къща по готов проект в отдавна населен район с изградена инфраструктура и социално обкръжение.

В качеството на “място за строеж” бил избран Зеленогорск, където по мнението на стопанина са се запазили едни от най-чистите плажове по крайбрежието на Финския залив. Върху крайния избор повлиял положително и фактът, че до момента на покупката цените на земята в Зеленогорск не били застигнати от бума, извисяващ ги до небесни висоти. Собствениците разполагат с общо 3 декара във вилната зона в центъра на Зеленогорск, които са сума от обединяването на два съседни парцела, закупени един след друг. След завършването на строителството бил направен дренаж, разработени били цветарници, пътечките били насипани с мраморни камъчета, накрая била изградена отделна тераса за обеди под открито небе и цената на парцела се покачила няколко пъти. Не е маловажно и това, че инфраструктурата на Зеленогорск позволила да се включат към градските електрически и ВИК системи, което далеч невинаги е възможно във всяко населено място в този район.
 


     

Към аксесоарите спадат – полилей, маса-часовник с плот-циферблат, картини, подбрани с такъв вкус, че изглеждат като че ли специално създадени за тази гостна на именит дизайнер.


Студовете не са страшни

Тъй като стопаните планирали да ползват къщата целогодишно като място за почивка, тя била подготвена и за експлоатация през зимата. За целта било поставена изолация на цокъла по обиколката на къщата. Дебелият слой на отоплителната система е поставен непосредствено под пода и както твърдят стопаните, у дома може да се ходи бос дори при силни студове. Освен това, под покрива е поставен двоен слой топлоизолация, благодарение на което през зимата отоплението на втория етаж, като правило, е нужно да бъде включвано само в банята. Къщата няма мазе. Ролята на фундамент играе монолитна железобетонна плоча. Цокълът е “опасан” с дялани камъни, а фасадата е облицована с дъски с дъговидна повърхност (тип блокхаус) с цвят на шам фастък. Единият от вариантите на проекта предвиждал облицовка тип сайдинг, но възложителят казал, че в случая блокхаус е по-подходящ. От гледна точка на естествен външен вид и функционална уместност бил избран и цветът на външните стени – такъв светлозелен тон стопаните считали за най-подходящ за зеленогорския пейзаж, съответстващ и на традициите за оформление на старите вили в курортния район.
 


 

Каркас – без варианти
За основа бил използван готов проект Е-1319-0, а строителството възложили на петербургската строителна фирма “Леонтиев и партньори”, която станала и генерален предприемач. Основните строителни материали за стените възложителят определил от самото начало: Веднага реших, че къщата ще бъде с каркас (скелетна конструкция с дървени греди, които после се облицоват с дъски като ламперия или с плоскости от гипсокартон) - разказва Сергей Борисович – и работата тук не е в икономията. Първо, тухлената къща иска дълго време за затопляне, което мен категорично не ме устройваше. Второ, представата за това, че домът с конструкция от дървени греди е евтино жилище за семейство със средни доходи, вече е остаряло. Според мен е по-хубаво парите да се влагат не в строителството, а в земята, както това става в повечето развити страни по света. Зеленогорск е популярен район и една построена тук на парцела близо до залива съвременна рационална къща без излишества ще бъде винаги търсена. Нашият събеседник е уверен, че ако някога му се прииска да се премести в друга извънградска къща, няма да възникнат никакви проблеми с търсенето на купувач за тази вила.


Настроението идва от детайлите
Въпреки своята неголяма площ, вилата не прави впечатление на “дом със скромно разпределение”. На първия етаж са разположени входно антре, стълбищна клетка, санитарен възел, кабинет, а също и просторна в протежение на два етажа гостна, а до нея е столовата с кухнята. Последните две помещения са решени като съседни по една ос и са свързани с открити преходи. Функционалното разделяне на зони е решено с помощта на довършителните материали – дървеният под в кухнята преминава в плочки, а обвивката на стените и тавана с дървена ламперия от масивно дърво се сменя от плоскости бял гипсокартон. “Съзнателно се отказахме от “традиционната норма” да имаме навсякъде дърво в къщата” – разкрива ни Сергей Борисович – “при всички преимущества на дървената облицовка, рано или късно започваш да се уморяваш от изобилното й присъствие и ти е нужна някаква отмора за очите”. Единственото, на което настоявал
възложителят, било използването на предимно естествени материали при довършителните работи.


Спалнята за гости е обзаведена много просто, с минимум мебели за комфортно пребиваване на гостите в дома. В цветовото оформление на спалнята на стопаните се налагат светлозелените мебели, а също и банята е издържана в подобен тон, явно се напомня за основния цвят на външните стени на дома. И нима това не е прекрасна идея – да се интегрира външното и вътрешното пространство, животът на природата и човека?

   

Ефектът на“френския прозорец позволява да се подчертае връзката между вътрешните помещения и окръжаващата среда


Логистика на прането

Влизайки в банята забелязваме перална машина. Пране в банята – обичайно явление в малки квартири. В двуетажните къщи сме свикнали да виждаме специално мокро помещение на първия етаж. Защо тук стопаните не са се съобразили с наложения стереотип? “Това направихме съвсем съзнателно” – коментира Сергей Борисович – “Решихме, че долу, макар и това да е обичайно, не е най-удобното място за пералната машинане. Представете си, човек се връща от работа, съблича се и ходи със свалените дрехи из цялата къща? А така – веднага попадат в пералнята. Нашият апартамент в града е също двуетажен, така че от опит знаем как да се устроим по-технологично.”

Благодарение на рационалното разпределение в дома не е тясно: първият етаж обединява в непрекъсната верига помещенията с общо предназначение:


Стълбищна клетка, Гостна, Столова, Кухня.

На втория етаж са поместени сталните за членовете на семейството и гости


 

 

Хармонията във вътрешния облик на този дом е изградена от множество детайли. Декоративното покритие на стените на камината е от дялани камъни от варовикови скали, внимателно са подбрани аксесоари от ковано желязо, живописни платна на известни петербургски художници по стените, впечатляваща “масичка - часовник” и изискана кожена мебел в гостната, удивително прост и
грациозен полилей, окачен на декоративна греда, висящи лампи в стил “Тифани” в столовата и кухнята и осветителни тела тип “лалета” на кухненските шкафове – всичко това съчетано едно с друго изглежда, като че ли е дело на някой именит дизайнер. Ето защо, признанието на стопаните, че техният дом се е напълнил с живот без странична помощ, навежда на простата мисъл: за да станеш дизайнер на собствения си интериор, понякога е достатъчно “единствено” да имаш добър вкус.

Големият обем на гостната, заемаща два етажа, се отоплява през зимата от камината. Освен това в къщата е предвидено водно отопление. Столовата и кухнята формално образуват едно помещение, но конфигурацията му позволява условно да се отдели едното от другото функционално помещение. Отделянето на зоните се подчертава и от различните довършителни материали.

Изискана простота
От стълбищното антре може да се влезе към кабинета на стопанина (веднага след завършването на строителството той се е “превърнал” в стая за игра на сина) и към стаята с техническите съоръжения, където са разположени котел за отоплението и “командният пункт” за управление на всички инженерни системи – от осветителната до защитата от нежелани гости. Неголямата площадка към входната стълба и терасата с пергола завършват разпределението на етажа. По
буковата стълба се качваме на втория етаж, мансарден етаж. Тук по традиция се разполагат спалната зона и банята. От общия коридор може да се влезе в детската стая, в стаята за гости и спалнята на стопаните. Всички стаи са оформени в светли “летни” тонове с използването предимно на естествени материали.

Стените са покрити с дървена дъсчена ламперия за облицовка на каркас, таваните са боядисани в бяло. Геометрията на стаите внася свой дял в създаването на специфичен “вилен” образ: скосените тавани и прозорците със сложна форма, характерни за мансардните помещения, създават особена романтична представа за отдих “на чардака”. Предполагаме, че това се харесва и на най-младия жител на дома. Както и прозореца в детската стая. Той е оформен като френски тип прозорец – прозорецът стига до пода, а отвън има преградна решетка. Сега този стар архитектурен подход вече е разпространен и се прилага активно от съвременните архитекти и дизайнери, тъй като позволява да се подчертае връзката между вътрешните помещения и околната среда, такъв прозорец като че ли гостоприемно я “пуска” в стаята.

 

   

На откритата тераса е приятно да се почива в топъл летен ден. Откритата пергола изглеждала неуютна на стопаните и за да не се наруши архитектурният облик на сградата, покрили дървената решетка с плексиглас.

 

Духът на лятото и природата, струва ми се, са се въплатили в мебелировката на стаите. Мебелите не са много – точно толкова, колкото са нужни за живот. Ако мебелировката беше подчертано строга, боядисана в студени контрастни цветове, създаваното впечатление би могло да се сведе до “минимализъм”. Обаче, използваните тук дърво, ратан и текстил в естествени цветове по-скоро навеждат на мисълта за простота, която е ценна сама по себе си и не съдържа каквито и да било стилови претенции.
 

След завършване на строителството и работите по благоустрояването, стойнoстта на парцела се покачила няколко пъти. Стопанинът признава, че са се стремили да въплътят в своя дом идеалната представа на ленинградци-петербургци за “добрата стара” вила в Репино или в Комарово. Ако се сравнява качеството на строителните и довършителни материали, без да говорим за инжинерните инсталации, трябва да се признае, че даже най-добрите вили от миналото дори и най-малко не приличат на дома в Зеленогорск. Но ако си спомним това гъделичкащото чувство на радост, което предизвиквали у много жители на града на Нева река топлите летни вечери на зелените веранди на дачите, то това чувство несъмнено присъства и тук.


...топлите летни вечери на зелените веранди на дачите...

 


Данни за обекта
Готов проект. Местоположение - Сaнкт Петербург, курортен район, селище Зеленогорск
Площ на парцела: 3 декара, разгъната площ на къщата 150 кв.м
Предназначена за постоянно живеене, време за построяване - 2004-2006 г.
Строителна технология: дървена скелетна конструкция
Закони Нормативна база Коментари