Нещо ново, нещо старо и … много мечти.

Нещо ново, нещо старо и … много мечти.  Възраждането на стара къща не може да бъде квалифицирано нито като строителство, нито като ремонт.  То е преживяване, развихряне на въображението и мечтаене, много мечтаене.

Няма нищо по-лесно от  това да си купиш стара къща в Родопите. И нищо по-интересно от това да я съживиш. В една своеобразна игра се превръща всеки етап по пътя.  Избора на майстори, обясненията какво точно искаш, измислянето – това сладко заиграване с измислянето.  И всичко това превръща обикновения собственик в  архитект, майстор, строител, откривател, създател.

При закупуването и тази стара къща приличаше на съкровище, на имане. Строена преди осемдесет години в нея кротко се спотаяват истинския майсторлък на старите майстори, социалистическите елементи на последвалите ремонти, един род и няколко семейства, които са я обитавали.
Най-голямото предизвикателство – да запазиш стария майсторлък и да я направиш удобна за теб, по твоя си вкус, по твоите си мечтания.

След сваляне на мазилката от стената с камината се отвори едно бижу, което изуми всички участници с направата си, с умелото съчетание на оджак и пещ за печене на хляб. Камината остана практически непипната, като поклон към уменията на живелите отдавна, на моженето им. Дървото около нея беше обновено с малко байц, а при запалването и, дори сегашните майстори се възхитиха на силата на комина.

Малките на пръв поглед стаички са уголемени, разширени и превърнати в просторен салон от няколко части – холна, трапезария и уютно ситуирана кухня под стълбите. Каменните зидове от по 80 сантиметра, позволяват вътрешните стени да бъдат съборени, като се запазят само дървените им носещи колони. Но самите колони – отново освежени с байц се превръщат в приятен акцент от миналото.

Бившата кухня срещу стълбите е превърната в баня, с много дървени елементи, създаващи уют и топлина, и даващи възможност за декориране с какви ли не старинни елементи.

Доказателство, че за мечтите километри няма е интериора. Почти цялото обзавеждане, всяка украса в къщата –  юлара превърнат в огледало, медните тигани, медният ибрик, медната купа, превърнала се в мивка в банята, стъклено шише облечено в кожа, са специално подбирани по парижките битаци. А те крият много старинни прекрасности. Именно тези дребни на пръв поглед елементи придават една своеобразност на този дом. Нарочно е избягано от опита да се пресъздава напълно автентична родопска къща. Та защо да се повтаря нещо, което не може да бъде съградено в абсолютната традиция. За това и собствениците са предпочели да направят една смес от елементи е детайли, която да носи техния дух и фантазия.

Тази къща, че и съседната, която в момента собствениците ремонтират са гаранция за мобилността на родопския майстор, за неговите умения и модерности. И двата ремонта са правени предимно по скайп. Коронната олелия и недоверие към майсторите напълно отсъстват прец цялото време на ремонта. Доверието е напълно оправдано. След всеки етап майсторите изпращат снимки, обсъждат се детайли, взимат се решения и се продължава. Този нестандартен начин на скайп-ремонт спестява на собствениците много нерви, вайкане и пъшкане. Усещането да видиш къщата си готова е като сбъдната приказка.

Този дом на върха на билото, на края на света е получил един свой си облик, приютил е един собствен свят, където тишината и спокойствието се съчетават с камъка и дървото, за да се превърнат в една особена, лична уютност.
Навярно и за това тази къща в Родопите посреща гости от различни краища на света, приютява в себе си ароматите на кафе с канела, на ръчно печен хляб и на агне в пещта.