Наричат Елена Българския Витлеем

Градчето е на 38 км от Велико Търново, в малката долина на Еленската река, която пък се вие в подножието на централния Балкан.
17.11.2005
по материали от в. “Стандарт news”
229
история, елена, балкан, клисура, паметник
Наричат Елена Българския Витлеем
Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

До китния възрожденски град Елена водят два пътя - единият е през Горния, другият минава през Долния боаз (клисура). Градчето е на 38 км от Велико Търново, в малката долина на Еленската река, която пък се вие в подножието на централния Балкан. Няколко живописни дълбоки пролома секат напречно възвишенията на Еленския Балкан, обрасли с широколистна гора. До града може да се стигне и през проходите Хаинбоаз, Твърдишкия или Демиркапийския. Хълмовете на Еленската котловина са прорязани от потоци.



Елена е на 300 м надморска височина, сгушена сред планини и хълмове. Най-високият връх в тази част на България е Чумерна (1536 м) - последният висок връх на средна Стара планина на изток от Твърдишкия проход.



За първи път Елена се споменава като село в средата на ХV в. В цялата своя забележителна история, освен с красота, градът се е прославил и с неувяхващ дух. Неслучайно го наричат българския Витлеем. Елена бил чорбаджийски град. При някогашната липса на ханове пътниците през планинските проходи намирали подслон при местните хора, които ги гощавали с чорба. Такова е началото на тези, които после се замогнали и станали градски богаташи. Жителите на Елена са били набожни и ученолюбиви. Правили са дарения на църквите, подпомагали манастирите и учението на по-будните гражданчета.

 

Историята направо струи от всяко еленско кътче. Освен среща с красива природа, посещението тук е и опресняване на уроците от часовете по история. Много са забележителните еленски фамилии. Сред тях особено се откроява Михайловската. Старейшината Стоян Михалев бил сред участниците в Гръцката завера през 1821 г. Имал е 9 деца и е бил кмет. Освен синовете му Иларион Макариополски и неговият брат Никола - книжовникът, създал “даскалоливницата”, от този род са авторът на химна “Върви народе възродени” Стоян Михайловски и писателят Петко Ю. Тодоров. Връзка с него има и банкерът Атанас Буров. Къщата, в която през 1812 г. се е родил големият борец за църковна независимост Иларион Макариополски, днес е музей. В двора, до Хаджихристовата чешма, е паметникът му. Къщата е типичен пример за “талпената богатска архитектура” на града.



Забележителен и оригинален паметник на културата в Елена е кулата на градския часовник. Мястото ѝ е сполучливо избрано на най–високата част извън града, затова може да се вижда отвсякъде. Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. Самият часовников механизъм и камбанката са купени от Фейзи Ага. Камбанката е изливана от габровските занаятчии. Часовниковата кула е била основно ремонтирана през 1857 година от еленския майстор Цончо Устабаши. Състои се от три части, които са в хармонично съотношение. Покривът е конусовиден. Под тежестта на годините и влиянието на времето кулата се е била пропукала и е имало опасност да се срути. През 1953 година е била основно укрепена от еленски майстори, без да са променяли първоначална линия и форма, а през 1987 е извършена пълната реставрация.


Възрожденска Елена е оставила значителна диря в историята на българското образование и в борбата за църковна независимост. В музея на Възраждането се съхраняват сбирки от икони и много ценни творения на българското църковно изобразително изкуство. Църквата “Св. Никола” е най-старата в града. Построена е в началото на 16 вek и е вкопана в земята, защото е изграждана тайно. По предание се знае, че в нея са били съхранявани множество стари книги, писани на пергамент. Църквата “Успение Богородично” е разположена непосредствено до нея, а църквата “Рождество Богородично” се намира в централната част на града.

Църквата “Св. Никола” е най-старата в града

В околностите на Елена се намират Капиновският манастир “Св. Николай Чудотворец” и Плачковският манастир.





 

Автор: по материали от в. “Стандарт news”
Закони Нормативна база Коментари