Приетата преди седем месеца от Столичния Общински Съвет “Наредба изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община” твърде бегло засяга въпроса за озеленяването на тераси, покриви и над подземни сгради и съоръжения, както и начина на включването им към общата озеленена площ на даден имот. 

В т. 5 ал. 3 е казано, че „в устройствени зони с плътност на застрояване над 60%  озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м) площта им се умножава с коефициент 0,8.

Проблемите са:

• само в централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване над 60%) се разрешава включване на покривното озеленяване в общата озеленена площ на имота;
• фиксирана е дебелина от 0,6 м без да е указан вида растителност;
• не е ясно по какви причини е приет коефициент 0,8 при по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м);
• никъде в наредбата не се споменава за видовете озеленяване – екстензивно и интензивно;
• не е разрешено включване на вертикално озеленяване (по фасадите) в общата озеленена площ на имота.

Изискванията в текста на наредбата са твърде високи, практически ненужни и:

• оскъпяват строителството;
• увеличават много натоварването на конструкцията, което в силно земетръсната зона на гр. София налага допълнителни мерки за конструктивно усилване на сградите, което допълнително утежнява строителството;
• са предпоставка за измами и корупция, включително т.н. временно залесяване и премахването му след акт. 16;
• като цяло отблъскват инвеститорите от този тип озеленяване.

За съжаление в момента няма Евронорми EN, касаещи въпроса.

Единствените признати в повечето Европейски страни като Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Дания и др. са т.н. „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” (Richtlinie fur die Planung, Ausfuhrung und Pflege von Dachbegrunungen) на немския ландшафтен институт Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftssbau e.V. (FLL).

Указанията (нормите) на FLL резултат от дългогодишни изследвания и са съгласно:

• 16 (шестнадесет) стандарта DIN, повечето от които са вече и Евронорми EN;
• 8 (осем) строителни процедури;
• 29 (двадесет и девет) указания за изпълнение на строителни работи;
• 6 (шест) немски стротелни договорни условия и задължения.

Според FLL пластовете на „зеления покрив” се определят в зависимост от местоположението на покрива, наклона му, вида дренажен композит, ветровото натоварване и други.

Зеления покрив според FLL включва вегетативен слой от почва (субстрат) с определена дебелина, започваща от 6 см (при екстензивно озеленяване) и от 15 см (при интензивно озеленяване), филтърен слой, дрениращ слой, защитен слой, разделителен слой, противокоренов слой или комбинация от няколко слоя в специален дренажен композит (геотекстил – дренажна мембрана – геотекстил или фолио) с малка дебелина (6-25мм) и с определен дренажен и водозадържащ капацитет.

Теглото на модерния зелен покрив, включително озеленяване (седуми), субстрат (почва), специален дренажен композит и противокоренова хидроизолация започва от 95 кг./кв.м., докато само 60-те см (от горецитираната наредба) водонапит почвен пласт с плътност 1500 кг./куб.м. тежат 900 кг./кв.м.

При замяна на почвата със специален водозадържащ слой от каменна вата се постига натоварване от само 50 кг./кв.м., което позволява изпълнение на зелен покрив върху скатен покрив или дървена конструкция, нещо немислимо дори при „само” 30 см почвен слой.

Предимства на зеления покрив:

• чист въздух;
• допълнителна топлоизолация;
• допълнителна шумоизолация;
• допълнителна защита на хидроизолацията;
• воден резервоар;
• по-бързо връщане на дъждовната вода в атмосферата при изпарението й от покрива, вместо влизането й във водоотвеждащата или канализационната система на града;
• улеснява работата на водоотвеждащата система на сградата при силен и кратък дъжд, т.к. задържа до 40 литра/кв.м.;
• предотвратява преливане на вода извън улуци и воронки;
• подобрява условията на обитаване на птиците, т.к. при наличие на високи сгради в непосредствена близост нито една птица не би кацнала на терена, но би кацнала в градината на покрива, където да намери храна и влага;
• максимална близост и непосредствен контакт с природата (на терасата или обитаем покрив);
• социален фактор като място за почивка и срещи на живущите или работещите в сградата;
• намаляват температурата в помещения над покрива (в близки съседни сгради) поради липса на отразяване на слънчевите лъчи;
• бърз и лесен начин за „украсяване” на незаконните бетонни гаражни клетки;
• атрактивен за живущите и работещите в съседство;
• атрактивен за инвеститорите.

Според проведената съвсем наскоро в София международна конференция Green Keys с партньорството на Столична община и открита от Главния архитект г-н Петър Диков трите най-важни фактора в историческото, съвременното и бъдещото развитие на урбанизираните територии са ръста на населението, промените в климата и технологичното развитие. 

Ръста на населението (особено в големите градове) води до максимално използване на всяко свободно пространство в града. 

Затоплянето на климата ще доведе до намаляване на облачността и относителната влажност с 3-9% до 2080г., което ще доведе до увеличаване на изпаренията и намаляване на влагата в почвата, докато честотата на екстремните валежи ще се увеличи. 

Температурата в градовете е много по-висока от температурата в парковете или горите в съседство.

„Живите” покриви и зелените фасади са лесно решение, което може да бъде вградено в сградите с цел намаляване на топлината и повъхностното оттичане при проливен дъжд и увеличение на биоразнообразието, като по този начин  ще се повиши важността на ландшафта на урбанизираните територии.

Технологичното развитие в комбинация с нарастващите цени на енергията ни задължават да се стимулира изграждане на т.н. „пасивни” (нискоенергийни) къщи, щадящи околната среда и използващи максимално дъждовната вода  и слънчевите лъчи като екологичен енергиен източник. В тази връзка (извън наредбата) може да се помисли и за задължително въвеждане в новите сгради на минимален брой слънчеви батерии за електроенергия или топла вода, така както бе въведено изграждане на минимален брой паркоместа в сградите преди години.

Всичко това води до основния извод - трябва да се стимулира озеленяване на всяко пространство, в частност покривите, а не да се усложнява и утежнява.  Зелените покриви трябва да станат приоритет, а не последна възможност за вместване в зададените от визата за проектиране параметри. В тази връзка са следните предложения за промени в горепосочената наредба:

1. Да се намали минималната дебелина на почвения пласт на 6 см за седуми, 15 см за трева и ниски храсти, 20 см за храсти и 35 см за високи храсти.

2. Да се разреши включване на озеленени площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения в общата озеленена площ на имота и извън централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване под 60%).

3. Да се въведе възможността за вертикално озеленяване по фасадите на сградите, площта на което да се включи в общата озеленена площ с определен коефициент (0,4-0,6).

4. До приемане на промени в наредбата да бъде допускано от Дирекция „Зелени системи” (съответно главните архитекти на райони) и озеленяване с под 30 см дълбочина на земния пласт. 

Гаранция за постоянство и дълготрайността на озеленяването е Закона за устройство и застрояване на Столична община, където съгласно:

• ал. 6 на член 19 от „в срок 5 години от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяване и компенсаторно залесяване”;
• ал. 2 на член 21, според която „за нарушение или неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 6 физическите лица се наказват с глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв.”;
• ал. 4 на член 21, според която „за нарушения по ал. 1 - 3, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”.

5. Да се въведат термините „екстензивно” и „интензивно” озеленяване и дори по-подробни понятия като „седум”, ”трева”, „храсти” и т.н.

6. При необходимост от още по-прецизни указания за видовете растителност, дебелината на земния пласт и дренажния капацитет на целия „пакет” – да се допусне прилагането на „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” на FLL.

7. В бъдещи ремонтни дейности на покриви на общински училища, болници и др. да се въведе задължителен минимален процент покривно озеленяване, особено на ниски сгради, чиито покриви се виждат от съседните по-високи сгради.

Предложените промени са коментирани и със Съюза на ландшафтните архитекти и с Българската асоциация за изолации в България (БАИС).

инж. Орлин Илиев

Изпълнителен директор на ESXA България