Миряна Савова - Предизвикателството е в свободната воля

"Оставям се на радостта и удоволствието да творя. И го правя съвсем преднамерено. Освобождавам се от мисълта и логиката. Получава се. Някои неща стават на един дъх."
15.03.2008
Даниела Житарска
84
Художник, Миряна Савова

Миряна Савова е родена на 19 април 1957 г. в София.
През 1981 г. завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност живопис в класа на доц. Янаки Манасиев.
До 1988 г. освен живопис работи и в областа на илюстрацията и рисунката.
Издадени са 7 книги с нейни илюстрации.
Член е на Съюза на българските художници (СБХ).
Участва в над 50 колективни изложби.
Има 15 самостоятелни изложби, 18 международни пленери.
Много от нейните картини са собственост на частни колекционери в България, Франция, Италия, Гърция, Израел и др. Живее и работи в София.

 

 

Mиряна Савова е изключително интересен автор, талантлива и провокативна, многообразна и открита. А най-важното е, че е откровена със самата себе си. Без предразсъдъци и страхове тя прави това, което най-силно желае. В житейски аспект това невинаги е печeлившо, но печели изкуството и обогатява личността на автора. В различните етапи на творческите си провокации тя преоткрива себе си в нови и различни търсения. Минала е през неизбежния реализъм, илюстрацията, деформацията и както казва тя: “Мисля, че ако художникът рисува много, неминуемо се опитва да избяга от формата”. А може би и самата форма се опитва да те подсети да се освободиш от нея, защото не всичко е материя. Това което в настоящата статия  предлагаме е нейното последно откритие - абстракцията.
 

 


Какво е за теб абстракцията, какво те провокира в нея?
- В абстракцията човек се чувства най-свободен. Тази област е необятна, включваш подсъзнанието си, чувствата, емоциите и се оставяш да те носят в необятния и пълен с изненади свят на цветове и структури.

 


А тези автори, които се задълбават във формата?
- Може би имат такава потребност. Може би и те като мен си избират нещо, в което да вярват и се задълбават в търсения. Моят темперамент явно е такъв. Аз искам да съм свободна, да се отърсвам от ограничения и установености. Именно сроковете и датите, с които трябваше да се съобразявам, докато рисувах илюстрации, ме провокираха към тези нови измерения в изкуството. Моята натура казва “НЕ” на всичко, което ограничава свободата ми. Но този път е трънлив...

 


Животът на свободния художник е много болезнена тема. Разкажи ни за началото на този свой нов етап.
- Тръгнах от структурата. Игра на структури и търсене на хармонията чрез тях. Естествено цветът и неговата роля в тази своеобразна организираност. В един момент от живота ми нещо се разбърка и усетих потребност да правя по-здрави и стегнати работи. Потърсих стабилност в структурата, в организирането, в платното. Но когато овладееш нещо, продължаваш напред. Сега вече работя и структура. И така последните 5-6 години в тази насока. Сега провокацията ми е овладяване повърхността на платното. Някъде в него оставям само рисунка, другаде текстура, само плътен цвят или самото платно да прозира.


Тази игра е фантастична, но откъде черпиш идеите си?
- Идеята е да бъда свободна, да не включвам много мисъл. Оставям се на радостта и удоволствието да творя. И го правя съвсем преднамерено. Освобождавам се от мисълта и логиката.  Получава се. Някои неща стават на един дъх.
 

 


Имаш ли твои цветове? Разкажи ни за цветните си хармонии.
- Мога да премина от бяло в черно, да вмъкна цветове. Нямам приоритети, всичко е емоция, чувство, породено от заобикалящия ни свят, лични усещания и стремежи. Моята хармония. Аз не рисувам, за да се харесам на някой друг, може да звучи егоистично, но е така. Особено в последната ми изложба, мои приятели са усетили, че в платната ми има нов порив, енергия и движение и се зарадвах, че са усетили промяната в мен, в работите ми.
 


В произведенията ти има много контраст.
- Дори така смятах да нарека изложбата си, “Контрасти”. На контрастите се крепи светът. За да се изяви едно нещо трябва да имаш неговата противоположност. За да видиш една звезда, трябва черно небе. За да видиш доброто, трябва да си видял и черната, лоша страна. Иначе всичко ще бъде безлично. Редуват се светло и тъмно, лошо-добро, красиво и грозно.


Ти си оптимист. Звездата трябва да бъде видяна.
- Разбира се. Но най-важното е, че тя си пробива път през тъмнината. Аз винаги тръгвам от тъмния цвят и чрез структура и наслагване със суха четка изваждам светло, светло докато стигна светлината. Така получавам едно богатство на цветове и структури. В живота не е ли така?... Дори в даден момент си мислих, че в платното мога да съчетая релеф и живописване, но винаги надделява структурирането. И за да се освободя от познатитформи, се обръщам към детето вътре в мен. Детето, което вярва в чудеса и вълшебства. Понякога се опитвам да рисувам и със затворени очи.
 

Какво става тогава?
- Получават се страхотни работи. Така разбирам колко необятна е фантазията на човек и каква е силата на подсъзнанието. Моят път е търсене на свободата. Независимо че за някои това може да прозвучи като несериозно отношение към изкуството.
 

 


Сигурна съм, че и в личен план животът ти е изпъстрен с предизвикателства.
- Определено е така. Макар да водя привидно спокоен живот. Освен множеството международни пленери, в които съм участвала, сега имам една идея, която смятам да осъществя. На 28 април с няколко приятели ще минем по пътя на Яков. Най-древният християнски маршрут в Европа, около 800 километра пешеходен маршрут в Испания - пътят на пилигримите. Всяка година милиони поклонници (пилигрими) поемат по този път, известен под името Камино. Той тръгва от Южна Франция, а крайната му точка е катедралата в испанския град Сантяго де Компостела. Смята се, че минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него. Самият маршрут преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение.
 

Ще бъде поредното невероятно духовно приключение за Миряна Савова. Което неминуемо ще провокира нови пориви в изкуството, което създава. А за хора като нея надали ще е последното. И надали свободата ще има някакви гранични области.

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари