Минерална вата или полистирол

Кaкво още трябва да знаете преди да направите своя избор.
08.07.2010
арх. Явор Андреев - управител на IZOVER България
131
топлоизолация, звукоизолация, паропропускливост, минерална вата, негоримост
Изискваната минимална дебелина на изолацията е 5 см.
Източник: IZOVER България

Ясно е, че съществуват три опции за външна изолация: EPS, XPS и вата. Принципно никой не спори, че изолацията отвън е най-доброто решение. Първо се измества навън точката на замръзване, стената се подлага на по-малки температурни амплитуди зима –лято (респективно по-малки деформации/ разширяване-свиване), второ - зидът действа като акумулатор на топлина.

Имаме няколко компонента на добрата изолация. Естествено първият е топлоизолацията. Фасадните вати имат ламбда около  lD = 0,038-0,039 W/mK. Аз обичам да ползвам данните на STYRODUR на BASF, когато сравнявам ватата с XPS, защото знам, че там няма спекулации. Ламбдата на STYRODUR с дебелина от 5 см е 0,034-0,035. Тоест 7 см. XPS = 8 см вата. Тук полистиролите имат лека преднина, но това не е кой знае какво, тъй като в една фасадна система обикновено топлоизолацията е най-евтината част, т.е сантиметър отгоре дебелина не е разрушителен за семейния бюджет. В този смисъл държа да подчертая, че изолации с дебелини няколко милиметра (от типа на термотапетите или подобни) нямат реални енергоспестяващи качества. Изискваната по нашите норми минимална дебелина на изолацията по външни стени е 5 см.

Следващият елемент е звукоизолацията. Тук резултатите на полистиролите са скромни. Професионалните звукоизолации по кина, дискотеки се изпълняват със системи, базирани на минерални (каменни и стъклени вати), т.е. това е материал с добри звукоизолацонни, но и звукопоглъщащи качества.

Ватите (и каменните и стъклените) имат най-високия клас А1 по отношение класификация за негоримост, т.е. те са абсолютно негорими материали. Ватите са пожарозащитен материал и има части на сградите, където употребата им се подразбира от само себе си (например скатни и плоски покриви с дървена или метална конструкция). Полистиролите са клас В. Трудногорим, но все пак горим материал.

И тук стигаме до големия вечен спор: предимство или недостатък е паропропускливостта на материала и как тя влияе на появата на конденз в строителните конструкции. Ватите имат паропропускливост почти равна с тази на въздуха (коефициента на паропропускливост м=1,5-5, m на въздух = 1). Стойността на  м при XPS може да стигне до 150-200 в зависимост от производителя. За EPS нормалните стойности са в рамките на 50-80. Има и още един „постулат” по отношение на конденза, който не предизвиква спорове: кардиналното му ликвидиране в интериора се решава, независимо от това дали конструкцията е „дишаща” или не, с поставяне на добра топлоизолация, по възможност отвън. Така се повишава температурата на контактната повърхност на стената над точката на оросяване и се ликвидират предпоставките за появата му. Кондензът е въпрос на баланс между температура и наситеност на въздуха с водни пари. Наличие на отрицателни температури не е автоматична предпоставка за конденз. Паропропусклив материал не означава материал пълен с вода.

Дотук спорове няма. Оттук нататък започват различните тълкувания.

Привържениците на полистиролите твърдят че:
1. Ограждащата конструкция на сградата не трябва да е дишаща, паропропускливостта на материалите не е задължително преимущество.
2. Още по-зле, дишащите материали позволяват поемане на вода от изолационния материал, което води до влошаване на изолационните му качества. Поради затворената си клетъчна структура се предполага, че специално XPS няма подобен проблем, и че топлоизолационните му качества са константа във времето.
Привържениците на ватите (включая мен) са на мнение, че дишащите конструкции са за предпочитане. Разбира се, никой не очаква помещението да се вентилира на 100% през стените. Обаче, запечатването на стената и блокирането на възможността на влага, (било тя строителна или от самото помещение) да се изведе навън, очевидно не би било в плюс за конструкцията.

Има още един важен фактор, който трябва да се отчита в случая. Паропреминаването е двупосочно през годината – през зимата е в посока вътре-вън, през лятото обратното, т.е в посоката от по-висока към по-ниска температура. Заради това очакваните проблеми с конденз възникват, разбира се, през зимата - колкото по-ниски са температурите, толкова по-зле.

Масово предлаганите на пазара решения за цялостна изолация на фасади са две: с EPS/XPS и каменна вата. Като решението с каменна вата се смята за най-високия клас фасадна система. Показателно е напр. името на подобна система при фирма WEBER, които са един от европейските лидери в областта – „Престиж”. Поради специфичните си качества, XPS е материал перфектен за изолации по сутерени, цокли, плоски покриви (но не със стоманена к-я защото е горим), тераси и чела на плочи и колони (бетони) на фасада. Но не се препоръчва използването му на цяла фасада. В интерес на истината има решения с XPS в стени тип „сандвич” (тухла-изолация-тухла). Но с предвиждане на въздушен вентилационен слой и задължително дренаж, отвеждащ очаквания конденз навън.

Разбира се, тук не коментираме по-подробно решенията с изолации по вътрешната повърхност на стените – основно предстенни обшивки от гипскартон с пълнеж от минерални (каменни или стъклени) вати.Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че за българина все още „минерална вата” е синоним на каменна (мергелна) вата. Стъклените вати са също минерални вати, тъй като основната суровина при производството им е кварц (пясък).

В заключение, моето мнение по повод фасадните изолации е следното: EPS е евтиния материал, несъмнено акумулиращ популярност с ниска цена, прилична ламбда, средни стойности на паропреминаване. Ключовата дума, разбира се, тук е цена. За съжаление при такъв доминиращ фактор, пазарът се наводнява с продукти със съмнителни качества. Поради факта, че поизводството на EPS e много по-просто от това на другите изолации, гълта в пъти по-малки финансови ресурси и дори място, в момента в България има свръхкапацитет за производство на този материал и цените му падат непрекъснато. С това не казвам, че всичкия произвеждан в България EPS е лош, напротив, имаме и много добро местно производство.

Ватата е високия клас, не особено долюбван от майсторите поради факта, че с нея се работи по-трудно и се изисква опит и квалификация. Фасадната изолация с вата осигурява освен чудесна топлоизолация, висока степен на звукоизолация и пожарозащита. Не е за пренебрегване и факта, че ватите нямат никакви линейни разширения под влияние на температурните разлики, поради което намалява риска от напукване на мазилката. Ватите имат по-висока цена като продукт плюс допълнителни разходи при материалите за лепене и шпакловане. И на пръв поглед недостатъчно аргументи, за да оправдаят по-високата цена. За съжаление аргументацията пред крайния клиент обикновено се извършва от  не особено професионално „подковани” лица, където натежават субективни предпочитания, както и фактори от рода на „така се работи по-лесно”. И по-бързо, за да се отметне обекта и да се бърза към следващия. За щастие вече има много професионално работещи фасадни фирми на пазара. Те се познават по един, макар и не единствен и определящ критерий – цените им не са ниски и могат да цитират компонентите на продукта, предлаган от  производителя му. Обикновено работят със завършени системи на един производител, независимо дали той се казва WEBER, BAUMIT, CAPAROL, CERESIT или някой друг. Не ти обясняват, че ти слагат „стиропор”, а ти казват марка. И не ти предлагат да си сложиш изолация с дебелина 4 см., защото знаят от опит, че всички компромиси ще се върнат след време като бумеранг на техните глави. А българинът не е глупав и ако преди 2-3 години 5 см. изолация на фасада беше за завиждане (а с толкова се удовлетворяват не особено взискателните родни строителни норми), сега се търсят дебелини над 8 см. Ние изпълняваме обект на западен инвеститор в момента в София с дебелина на фасадната вата 16 см. Сметката е проста и тя опира до факта, че изолациите са едни от много малкото строителни материали, които наистина връщат пари в годините под формата на спестена енергия. Вече и у нас се говори за един от най-новите Европейски стандарти в областта – този на пасивната къща, където енергията за отопление е от порядъка на 15 kWh/m2 за година. При стойност от около 250-300 за неизолирана сграда. Българинът е пестелив човек и затова тенденцията е ясна – все по-добре и качествено изолирани сгради, изпълнявани от фирми, които са в състояние да дават гаранции и професионално да консултират клиентите си.

Всички необходими и пълни консултации относно топлоизолирането на сградите,  включително и изработването на конкретните проекти, може да получите на адреса на фирма Изовер - България.  

Автор: арх. Явор Андреев - управител на IZOVER България
Закони Нормативна база Коментари