Мечтата за една градина

Размисли на една ландшафтна архитектка.
31.07.2019
Ланд.арх. Ева Борисова
1110
градина, озелевняване

ВМЕСТО НАЧАЛО...

Българинът знае (не е сигурно), може (малко под въпрос) и разбира (без коментар) от всичко! Популярните от близкото минало, а и днес магазини от типа „ Направи си сам” са силен провокатор на неговата изобретателност (разбира се, необходимо и достатъчно условие е свободното време и известна доза усилия). И ако си дойдем на въпроса - лесно ли е да се направи една градина? Ами, какво толкова – две праскови, една череша, малко модни туи, задължително чимшир, поляната, цветята, пътека около „къщята” и една чешма (твърде олекотен вариант, слава Богу!). И градината си става. Аплодисменти за любителите.
 

 

За да не правя ненужни сравнения между специалист и любител, ще ви разкажа една история от древна Япония.
Клиент имал къща край океана и се обърнал към специалист градинар, за да проектира неговия двор. Когато градината била изпълнена, клиентът останал разочарован от плътната зелена преграда, която прикривала гледката към морката шир. Нахокал градинаря. Един ден се навел да си измие ръцете в малкото езерце и през една пролука в живия плет видял океана и се усмихнал. Той открил не само интересно дизайнерско решение на градинаря, но и философска нотка за живота - пренасяйки връзката между езерцето и океана върху него самия и безкрайната вселена


СИТУАЦИЯ...
Да започнем с парцела, който притежавате. Той си има своите особености, които формират т.нар.макрорамка на вашата градина. Мога да изброя три локации съвсем условно, обвързани с климатичните условия и наименувайки съответно градините – планински, морски и градски. Стеснявайки един от кръговете на макрорамката, ние вече знаем например посоката на преобладаващите ветрове – за да можем да се защитим от тях, количествата на дъждовете – за да оптимизираме и прецизираме поливната система, знаем дори определен видов състав на растителността, характерен за дадения район. Изключение от всички правила е покривната градина, чийто специален микроклимат, изисквания  и предпоставки са тема за друг разговор - който сега би ни отклонил твърде ненужно. Следващият кръг от макрорамката, който ще скъсим, е денивелацията или наклонът на терена.

 

Стръмният двор е предизвикателство за всеки един специалист. Освен сложни технически проблеми, той предлага много по-интересни възможности за структуриране на про- странствата в градината. Проблемът с терасирането е важен колкото от планировъчна, толкова и от финансова гледна точка. Не е тайна дори и за непрофесионалиста, че земните работи са едно от най-сериозните пера на грубия строеж. При наклонения двор пък са най-сериозната благоустройствена инвестиция.

 

Интелигентното решение на вертикалната планировка предполага стриктно съобразяване с топографията на терена, така че да имаме колкото може по-малко изкопи и насипи. Терасирането се налага, за да имаме пред къщата поне малко равен двор – поляна или площадка. Най-естественият начин за преодоляване на денивелацията е да се приложи геопластика на терена – зелени откоси, затревени или овладени с почвоукрепващи храсти.

 

При по-големи наклони не могат да се избегнат подпорните стени и стълби, но не е задължително те да бъдат бетонови. Денивелацията в двора е благоприятна даденост за внасяне на елементи като скални кътове, алпинеуми, „суха река”, водоскоци, каскади.

 

Е, разбира се, не всичките наведнъж. Умереното и правилно проектиране на техните местоположения могат да направят градината чудесно място за отдих и наслада.


Имат ли значение размерът и формата на парцела?
При формата, ако допуснем, че не е правоъгълна, което в действителност е често явление – важна е, когато има категорична линия или крива. Обикновено случаите са два – тя да бъде съотнесена към архитектурата на сградата или алейната мрежа или да бъде потушена с насичане на пространството на градината на отделни кътове. Що се касае за размера на парцела – най-често срещаният случай е тясно лице и по-голяма дълбочина. След разполагането на сградата на задължителните отстояния обикновено се сформират два двора – по-малък преден и по-голям заден двор. От функционална гледна точка това сепариране на пространството на градината не е ограничаващо и вие нищо не губите, защото се получават преден двор – достъпен, шумен, и посрещащ и заден двор – личен, интимен и спокоен.


Ориентацията спрямо световните посоки е даденост за вашия парцел, но може да се превърне в доста определящ фактор при зонирането на градината. Естествено, най-благоприятната ситуация е да имате обширен южен двор. Всички останали случаи и комбинации водят до компромиси с определени ваши желания и тяхното реализиране. Например имате парцел във вилната зона на София – Бояна или Драгалевци, къщата е ситуирана в южния край на парцела и имате градина с падащ терен на север. Неблагоприятна на пръв поглед картина. И тук именно широко отварящата се перспектива към столицата подчинява зонирането на градината и посоката на гледките. Това е така, защото околният пейзаж е важен и определящ фактор за пространството в градината. Разкриващите се пред вас гледки – море, склон на планина, долина, биха дали простор и безкрайност на вашата градина. Правилно поместените панорамни кътове, места за сядане и площадки ще подсилят приятното преживяване и усещане за почивка във вашата градина. Ако добавим друг парцел под вас, който вече е застроен и озеленен с висока растителност, или пък около вас има горски насаждения – тогава вашите възможности не са толкова много, дворът може да стане усоен заради малкото ослънчаване.


Две думи за съществуваща растителност в двора – определено наличието на такава е благодат за всяка градина. Бихте спестили доста години, нужни на една фиданка да израсне в дърво. В доста случаи се налага да се прочисти дворът, предвид бъдещото строителство, и да се направи фитосанитарна сеч на заболели дървета и саморасляци. Но примери от световната архитектура доказват пълното сливане с природата, включвайки съществуващите дървета дори в интериора.
 


МАЛКО ЗА КОМПОЗИЦИЯТА...
Доста употребявана дума в този текст, но след изградената макрорамка на вашия парцел – това е следващата стъпка към мечтаната градина. Да кажем, че имаме два основни типа композиции или може би по-точно стилове на градинското пространство – геометричен и пейзажен. Всеки един си има богата предистория и класически примери през вековете. Ако ги съотнесем съвсем точно към съвременното проектиране, няма да бъдем коректни. Комбинацията между двата стила е възможна и често прилагана. Предната градина и площадките около къщата са зависими от архитектурните форми, стилистика и често ги следват, докато задният двор позволява по-голяма свобода при разполагането на градинските елементи. След това всичко трябва да се навърже с алейната мрежа.
 


Алеите са може би най-важният елемент в проектирането на плоскостната композиция на една градина.
Изпълняват, от една страна, чисто утилитарни функции да обвържат отделните кътове и зони в градината в едно цяло, а от друга страна, естетически функции за структуриране на всички пространства за възприемане на пейзажите в определена последователност. Техният вид и характер дооформя впечатлението и стяга рисунъка на зелените площи. При решаването на вида и формата на пътеките не бива да изпускаме връзката с вертикалното планиране, защото често се появява нужда от стъпала, рампи и подпорни стени между отделните нива.
 


Тук изборът на материал е от особено важно значение и зависи както от архитектурните решения, така и от тяхната натовареност, достъпност и декоративност. Съвсем условно настилки от плочи с правилна или неправилна форма, естествени или имитации могат да се прилагат успешно при главна алея, основни площадки около къщата и по-мащабни елементи на парковата архитектура. Второстепенни алеи и плочопътеки позволяват да бъдат използвани по-непретенциозни материали като пясък или чакъл, или плочи с по-голяма фуга между тях, често затревена. С промяна в големината на елементите на настилките, с тяхното разместване по оста и смяна на цветовете се постига разнообразие в рисунъка и различно усещане за забързан или забавен ритъм.
 


ЗОНИРАНЕТО...
Ще започна малко банално, но наистина зоните в градината могат да бъдат най-различни, в зависимост от желаната наситеност с елементи и площта, с която разполагаме. Да започнем с водните елементи.


Басейнът - заслужено му се полага централно място, макар и малко традиционно, предвид доминиращия му характер. Около него се развива зона за шезлонги по брега с южно изложение, възможно е да се съчетае с кът за сядане, дневен бар или барбекю. Това не означава, че не може да доближим басейна до някоя от оградите например и да се развие воден акцент на стената – водоскок или каскада. Но заради по-голямо удобство е добре басейнът да бъде в близост до къщата.


Водното огледало – е много харектерен елемент за малките английски градини и естествено за японските архитекти. Наистина е удачен вариант за малка градска градина. Впечатляващ е един пример на водно огледало, обхващащо входа на къщата с потъващи стъпки, невероятен СОТ нали?
 


Езерцата (нарочно използвам умалително) - малко природа назаем, равна спокойна повърхност и отблясъците на луната и сенките – романтика и свобода на погледа. Обикновено се ситуират в най-ниската част на парцела и когато имаме градина с повече площ. Все пак те дават по- пейзажен привкус.
 


Каскади, водоскоци и потоци – деликатно разчупват пространството и тишината с тихия си ромон, изключвам, разбира се, дворцовите примери, там думата деликатно е особено неподходяща. В повечето случаи за база се изполват подпорните стени в двора. Фонтанът - силен акцент в градина, парк или всяко обществено пространство. Мощната динамика, обагрена в светлина, е повече от поезия за душата. Мястото му по стандарт е в предната градина и подсилва усещането за парадност и тържественост.
 


Малките чешми са наш български патент, визирайки възрожденските къщи, но също така популярни и в Япония – силно стилизирани – един чучур и камък корито – символ на мимолетното, безвъзвратно отминаващото. Може да ги потърсим или до кътовете за сядане, или дори свободно стоящи в градината – достъпни с малки пътечки, под склопа на дърветата. За стилна, единна и хармонична композиция е важно вашия воден акцент да стои добре от различни изгледни точки – затова поглеждайте от къщата, терасата, различните сядания и пътеките, които водят към него.
 


Както вече споменах, мястото на скалния цветен кът и алпинеума в градината е предопределено от денивелацията поради най-естествено вписване в околната среда. Може да бъдат умело съчетани към подпорна стена или стълбище. Характерът на тези елементи в градината е силно декоративен и дори миниатюрен /предвид ниските форми на растенията, които го оформят/ и за по-добро въздействие, те се намират в близост до кътовете за сядане. Използването на декоративен камък в градината не бива да се свежда само до гореописаните елементи. В зависимост от стила на градината, особено при по-стилиразирано и геометрично решение, могат да се внесат много иновации и по-предизвикателни решения на тема „Камък”.


Друга важна категория са елементите на парковата архитектура – барбекю, беседки, ротонди, перголи. Може да избирате, дали барбекюто да бъде център на вашата градина - като дневна на открито с подобаващи градински мебели и покривна конструкция или просто една преносима скара. Това е и най-неангажиращият вариант, преносимото барбекю - американски тип. Тази малка скара на колелца може да вместите както на тревната площ, така и на верандата. Тя не задължава обособяването на отделен кът в двора. Ако ли не, имате друг избор – зидана камина - барбекю. При нея няма мода, а всичко зависи от вашия вкус, архитектурния стил на къщата и използваните материали. Тя може да изглежда традиционно и автентично, носеща полъха на възрожденските къщи с кладенеца и делвите или да има по-семпли и изчистени форми, отговарящи на съвременните естетически разбирания. Няма правила, които да ви ограничат къде точно в двора да гори барбекюто. Можете да го имате до къщата или в най– отдалечения ъгъл, ако към него има места за сядане, водоизточник и красива гледка. А една градина на тераси или наклонен терен дава шанс да си направите панорамно барбекю. Аранжиране на билков кът или леха на подправките подсилва още повече апетита с примамливите си аромати. Беседките, ротондите и техните разновидности, пейките ще ви позволят да прекарвате приятно с часове в градината, особено ако са разположени в тихи, усамотени зони, с близост до водни акценти, а също и на панорамни площадки.
 


Към категорията на парковата архитектура може да се включат и детските кътове.
Темата за детските площадки и игрови комплекси е всеобхватна и ангажира вниманието на множество специалисти. Но когато говорим за възможностите на частния двор, много от общотеоритичните аспекти на детската игра не са нито приложими, нито необходими. Достатъчно е да се съчетаят малко фантазия и много любов, за да грейнат във вашата градина детски усмивки. Единствено и достатъчно условия за тяхното местоположение е възможността за родителски контрол – открито пространство, съответно защитено от силен вятър и прекомерно ослънчаване.
 


Дендрологичните групи са най-същественият компонент при изграждането на обемно-пространствената композиция на градината. Това са декоративните дървесно-храстови групи, цветните партери и миксбордери, солитери и много други вариации на тема растителност. Изменяйки се ежедневно и ежечасно растенията дават движение, характер и живот на пейзажа. Формирането на открити, полуоткрити и закрити пространства носи динамика на различни видове гледки, а също приютяване на архитектурни обеми и кътчета за отдих. От една страна, растителността участва като фон – изявяващ определен архитектурен, скулптурен или воден ефект, от друга страна – шумоизолиращ ефект покрай границите с парцелите, ветрозащитен фактор, а и фитонцидната способност на растителността за осигуряване на добър микроклимат. Дървесно-храстовата растителност се подбира още съобразно високодекоративни качества и колорит през различните сезони – цъфтеж и есенна багра.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Принципи при оформяне на пространствата са:

- единност на композицията и същевременно осигуряване собствен облик на пространствата,
- засаждане на дървесни видове от западната страна на тераси и площадки, кътове за отдих с цел осигуряване на засенчване в горещите летни дни,
- засждане на иглолистни дървета за ветрозащита и снегозащита от северозапад,
- редуване на открити и закрити пространства, за изграждане на максимално приятна и разнообразна среда за отдих,
- оформяне на растителни прегради със съседните парцели чрез живи плетове и ивици от по-високи храсти,
- с растителността могат визуално да се омекотяват или подчертават релефните форми,
- използване на подходящи видове за осигуряване на безопасна детска зона,
- туширане на инженерните съоражения като трафопостове и др., подпорни стени със стелещи се видове,
- етажиране на растителността и създаване на близки и далечни перспективи, създаване на високодекоративни групи.


Ако статията ви е отегчила, това е, защото се опитах да ви преразкажа в кратък текст специалността ландшафтна архитектура. И това не е всичко. Това е само проектиране на мечтаната градина. Важното е да имате желанието и средствата да я реализирате. А за всичко остнало може да се обърнете към нас – специалистите!

 

 

Закони Нормативна база Коментари