Малка голяма къща

Имотът има формата на парче торта с отхапан от улица връх.
08.07.2010
арх. Орлин Йорданов
11
еднофамилна къща, външно огнище, сграда, изложение, двор
В план сградата донякъде има ветрилообразна форма.
Източник: htt://fotma1bg.com

Eднофамилната  къща  се намира  в гр.Банкя, кв.Михайлово. Имотът има формата на парче торта с отхапан от улица връх, който, ако го имаше, щеше да сочи на запад, и се разширява със слаб наклон на изток-югоизток, като че ли за да обхване по-голяма част от хълмистия пейзаж отвъд покрайнините на квартала.
Къщата е разположена в тясната западна половина на имота. Отстои на 7-8 м от улицата ( за да се осигури място за открито паркиране на две коли пред гаража и достатъчно пространство пред входа за жилищната част) и на минимално допустимите 3 м от северната регулационна линия (от север сградата е едноетажна). От изток е проектирана лятна дневна с външно огнище, долепена до сградата, със самостоятелен дървен покрив. Разполагането на сградата по този начин прави възможно (1) освобождаването в максимална степен на двора от застрояване, и то в посоката на вълнуваща панорама и (2) ориентирането на всички помещения, разпределени в два етажа, на югоизток, за да се ползват в пълна мяра от съчетанието на гледка, благоприятно изложение и най-хубавата част от двора.
В план сградата донякъде има ветрилообразна форма. Такива схеми обикновено предполагат наличието на централно ядро – някакво по-специално вътрешно пространство, най-често през два етажа, което – зависи от сръчността на архитекта – може да предпостави интригуващ интериор или само по-дебели сметки за отопление. В случая обаче, формата на плана е резултат на друга композиционна логика, целяща преди всичко постигането на най-добра ориентация на помещенията. Къщата с всички свои части е обърната навън. Застанала в тясната част на имота, между уличните порти и великолепния двор, къщата предоставя най-краткия път помежду им през себе си. Затова “ядрото” е свито до точка: пресечницата на две взаимноперпендикулярни оси, едната от които доминира в първия, а другата – във втория етаж. Тези оси са композиционните гръбнаци на етажите, които подреждат съдържанието според идеята на плана:
В първи етаж основна за композицията е оста-пробив, свързваща приемния вестибюл с отворените пространства на лятната дневна-барбекю и двора. Помещенията, според предназначението си и степен на представителност, са групирани на нива от двете страни на оста: дневна, трапезария, кухня от едната страна и стая за гости, санитарни и домакински помещения и връзки към гаража и зимника – от другата.
Неотделима част от етажа са също дворните тераси, особено покритите от надвесения втори етаж части от тях, които са на едно ниво с дневната група, както и отворената лятна дневна-барбекю, чийто огнище и дървена конструкция на покрива са измежду най-хубавите неща в къщата.
Във втори етаж планът е построен около разположен напречно на стълбата разпределителен коридор, от който са достъпни помещенията на етажа, осветен от южната фасада през повдигнато на две стъпала уширение – “кьошк”, служещ и като преддверие към кабинета. В очакване на покрива етажът е приел ортогонална форма. Съдържа две големи спални с равен таван и една по-малка в подпокривното пространство, баня и сауна, тераса и кабинет.
Къщата не е голяма -  застроената площ, 1/3 от която са гаражът и лятната дневна, е 150 м2, РЗП – 278 м2). В нея обаче, всичко изглежда по-голямо, отколкото може да се предположи отвън. Усещането за простор, разнообразие и богатство на вътрешните пространства се постига с разни проектни хватки:

  • Рационална планова организация, позволяваща обслужващите и особено комуникационните площи да бъдат сведени до минимум, а площите на жилищните помещения - значително завишени. При това в никоя част от къщата човек няма усещането, че е поставен “натясно” (но затова – в следващите “хватки”). Усвоена за по-полезни неща е всяка ниша, чупка, засечка, включително “глухите” обеми, създавани от еднораменна стълба;
  • Умелото използване на междинни нива в двата етажа, а чрез това и съзвучно с композиционната идея степенуване по височина на зоните и помещенията на сградата, като същевременно се скъсяват вертикалните комуникации. В първия етаж вътрешни стъпала (четири броя) преодоляват естествения наклон на терена. Разположени на главната ос-пробив, те подсилват значението й като водораздел между стопанската и представителната част на етажа. Помещенията на дневната група са на равнището на двора (къщата няма външни стълби!), останалите получават висок цокъл от разположения под тях частичен сутерен-зимник. Подът на втория етаж е също на две нива (разлика от две стъпала), които обаче не повтарят конфигурацията на приземните нива, а произлизат от етажното разпределение. Така, с по една чупка във всеки етаж, в първи етаж се получават зони с три светли височини: 2.40, 2.60 и 3.00м. Помещенията или части от тях, според предназначението и пропорциите си, получават оптимална светла височина. Допълнителни пластични ефекти се получават точно в местата, където смяната на височината става в чертите на едно помещение. Преходът дневна-трапезария, например, е решен така: те са физически разделени с остъклена портална врата (за да функционират самостоятелно), подовата настилка преминава без прекъсване, а по-ниският таван на трапезарията навлиза в дневната, за да покрие зоната при входа и камината и придаде известна геометрична строгост на свободното в план помещение;
  • Съвместната “работа” на елементите на сградата, при което резултатът придобива друго, по-високо качество от това на частите. Показателно е пространството при главния вход на къщата. Означено на плана като “антре”, в действителност то е представителен входен вестибюл с ясно разграничени, но пространствено обединени части: централна пътека и стълби по главната ос, по която всички врати са изцяло остъклени, така че дворът се възприема още с влизането, стълбата към втория етаж отдясно (обемът под която е използван за вграждане на камина към хола) и обслужващия коридор на стопанския блок отляво, успореден на централната пътека, но отделен от нея на ниво и с декоративни дървени парапет, колони и корниз. Стената на коридора е в крива, подчертана в цвят и фактура, за да придаде допълнителна дълбочина на пространството. Така зрителното обединяване на части с различна функция създава внушително пространство. Всичко – на 13 м2.

Проектирането на тази сграда протече в непрекъснат диалог с възложителя. Той я хареса на проект, построи я и продължава да я харесва и днес. Най-важното й качество, според него, е нейната “практичност”. Каквото и да значи това, неоспоримо е, че къщата е решена без всякакво разточителство, по един икономичен (не само като изпълнение, но и като експлоатация) начин, с внимание към детайла и всички ония дребни неща, които създават уюта на обитаването – на такова само смислово ниво могат да се търсят аналогии с възрожденската българска къща. Откъдето всъщност тръгнахме.

Автор: арх. Орлин Йорданов
Закони Нормативна база Коментари