Легендарният Модиляни, модерни погледи

Изложба Modigliani Moderne Blicke в Музей Барберини, Потсдам, 27 април – 18 август 2024.
06.06.2024
д-р арх. Анета Трифонова
293
Изложба Moderne blicke, Музей Барберини, Модиляни
Начало на изложбата, снимка на Амедео Модиляни в неговото ателие, 1915
Източник: Снимка: арх. Анета Трифонова

„Бих искал животът ми да бъде като богата река, течаща радостно по Земята."   
Амедео  Модиляни   
                                                               

Музей Барберини, на приказния централен площад в Потстдам, е известен с картините на импресионистите и любимо място за временни художествени събития. Богатата изложба на Модиляни Moderne Blicke, създадена съвместно с Градската галерия в Щутгарт, представя творчеството му по нов начин – като художник, обърнал поглед към еманципираната жена и за първи път разширява контекста на неговото изкуството с препратки към немския експресионизъм и виенския сецесион. От стоте платна – петдесет и шест са на Модиляни, а останалите – на съвременниците му. Културният афиш на Берлин, през последните години, изобилства от значими събития, свързани с прелома в изкуството в началото на ХХ век. – например изложбата „Виенски сецесион“ в класическата Стара национална галерия на Музейния остров, миналото лято.


Животът на Модиляни в Париж. Снимка на Café de la Rotonde и Карта с местата в Монмартър и Монпарнас, където е живял и работил 1907-1919г.

Амедео Модиляни е роден през 1984 г. в Ливорно, Италия в буржоазно семейство, но детството му преминава в разорение, крайна бедност и тежки болести. След изучаването на изобразително изкуство във Флоренция и Венеция, се установява в Париж през 1906 г. Френската столица привлича неустоимо цвета на световния художествен авангард – Пикасо, Хуан Грис и Миро (Испания), Сутин, Кислинг и Липшиц (Русия), Брънкуш (Румъния), Диего Ривера от Мексико и др. С повечето от тях Модиляни поддържа творчески отношения. Отначало се влияе от Анри дьо Тулуз Лотрек и Пол Сезан, но кубистите, африканското и други традиционни изкуства променят класическите му възгледи.

Залата „Голо тяло“. На преден план: Гола жена, гледаща през дясното си рамо, 1917

Модиляни започва творческия си път като скулптор, но след 1912 г. се отдава на живописта, за да стане един от най-влиятелните художници авангардисти. Преминава през различни стилове – експресионизъм, фовизъм и др., но той е толкова самобитен, че заема специално място в класификациите. Неговият стил се проявява в портретната и актова живопис. Рисува изключително бързо и точно характерните за него фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи, някои от които нямат зеници. Неговите портрети и голи тела се превръщат в икони на модерното изкуство. Пристрастен към пиенето, наркотиците и жените, той води прекалено бурен за крехкото си здраве живот на бохем и бунтар, с убеждението, че по този начин се освобождава за истинското творчество.

 

Сн.1 Портрет на Пол Гийом (Novo Pilota), 1915                         Сн.2 Млада жена (Виктория), 1916

В Париж и на Лазурния бряг, Модиляни получава достатъчна подкрепа, за да разгърне самобитния си талант и именно като живописец остава в историята на изкуството. Той е, до известна степен, съперник на Пикасо и един от водещите представители на авангардизма, пренесли примитивизма в европейското изкуство. Изключителният портретист изгражда формата чрез цвета, като плоска маска без подробности и в много перспективи, но с приглушена експресивност. Модиляни работи върху фигурите и отчита новите идеи на кубизма и експресионизма. Запазва целостта на формата и не изпада в крайности, но е достатъчно провокативен. Изгражда своите цветни фигури с лекота, много любов и художествен усет. Всеки от моделите му е близък с нещо и може би изглежда по-добър отколкото е бил всъщност, затова ни става симпатичен и на нас.


Снимка на Амедео Модиляни, Пабло Пикасо и Андре Салмон, направена от Жан Кокто пред Café de la Rotonde,1916   

Живот в Париж. Въпреки избухването на Първата световна Война, в Париж се изгражда интернационална общност от велики творци, неподвластни на националистическите страсти, в която Модиляни участва активно. Те са обединени от еврейския си произход, но най-вече от авангардните идеи. Животът им е посветен на модерното изкуство, но и подвластен на опиатите и нощния живот. Модилияни е харизматична личност и щедър талант, който подарява картините си като своеобразен бунт срещу буржоазните порядки. Жан Кокто го определя с възхищение: „плът от плътта на Монпарнас. Той царуваше там! Неговият дух витаеше над всички улици и площади!“   

Модиляни рисува предимно хората от собствената си среда. Портретите на мъжете, подпомогнали неговата реализация, засвидетелстват добро отношение и уважение. Първият му покровител и близък приятел става д-р Пол Александър през 1907 г. Търговецът Пол Гийом преминава в живота като самоуверен кормчия (Novo Pilota). Поетът галерист Леополд Зборовски е замислен и одухотворен. Със сигурност всеки от тях е разбрал повече за себе си от изображенията си.

 
Сн.1 Леополд Зборовски, 1914                                                   Сн.2  Диего Ривера, 1916

Модилиани рисува много портрети на своите връстници и приятели, наред с други влиятелни хора. Всеки един изпъква със своята същност, сякаш е представена неговата душа. Хуан Грис е чувствителният приятел, писателят и художник Макс Якоб е хладнокръвен; Диего Ривера - майстор на монументалната стенопис, е изобразен необичайно - с много текстура върху лицето и по-рехав рисунък настрани, за да разшири пространство. Неговите модели включват и приятелките му, както и други жени от близкото обкръжение. Портретите не търсят директна прилика, само „линията на душата - благородно изящна, изострена, гъвкава и опасна.“ Какъвто и да е бил моделът, той е представен от Модиляни само с най-доброто, а сенчестата страна е оправдана с тежестта на живота. Това ни внушава ранния експресивен портрет на Мод Абрантес, 1907. За да пести материали, рисува на гърба Голо тяло с шапка, 1908 обърнато надолу. Рамкираното платно е окачено на щендер без гръб, за да се вижда от двете страни.
 

 
Кариатида 


Зала „Голо тяло“. В Италия Модиляни изучава класическото разбиране за голо тяло, което впоследствие разбива, повлиян от немския експресионизъм и традиционното изкуство извън Европа. В монохромните скици, той улавя движението на фигурите като вълна, въздействаща без дообработка. Известните серии с голи фигури, рисувани между 1916 и 1918 г., са върховна актова живопис – станала емблематична за световното изкуство. Голите тела са в естествени, освободени пози – полегнали седящи или стоящи, гледани отпред или в гръб. Те впечатляват с пълнокръвния си обем, изграден в топли и жизнерадостни цветове и едва забележим контур. Различни са и техните изражения, все още неприемливи за времето си. Погледите им са директни и уверени, понякога мистични – такава е жената в зората на еманципацията.
 


Млада жена с риза, Модиляни, 1917 и  Седяща жена, Пикасо, 1920

Контраст на светоусещането бих нарекла поставените на един ъгъл картини - нежно изваяната Млада жена с риза на Модиляни (ляво), срещу масивната Седяща жена на Пикасо. Прави впечатление подобието на неспокойния сив фон, позата и бялата риза. Картината на Модиляни предшества другата с три години. Кураторите напоследък, случайно или не, насочват вниманието ни към тяхното съперничество и разногласия за живота, наред с художествените влияния. 

 
Експонати от залата „Голо тяло“.

Малките посетители са премерено любопитни пред портретите, но тази зала поражда въпроси: „Защо толкова много голи жени?“ През 1917 г. Модиляни рисува серия от тридесетина големи актови платна. Те се отличават с топлите светещи цветове и чувствени закръглени форми и са призната част от най-добрите му творби. В края на същата година, е открита първата и единствена самостоятелна изложба на художника в галерията „Берт Вейл“. Шефът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита няколко часа след откриването ѝ. Не точно телата са били причина за отрицателната реакция – по-скоро свободните от предразсъдъци пози и уверените им изражения.


Общ изглед от залата „Жената тип Гарсон“: Младо момиче в раирана риза, 1917; Автопортретът на Емили Шарми 1906-7; Портрет на младо момиче (Луиз), 1915   

В началото на ХХ век, в Париж пристигат много жени, които търсят ново поприще за изява в изкуството. Модата тип „Гарсон“ изразява някои мъжки качества в облеклото и поведението им. Те са решителни и активни, дори красиви по нов начин. Модиляни рисува със симпатия момчешките им прически и облекло,  без да разкрива социалния им произход. Придобитата им самоувереност не ги прави студени и дистанцирани, като при новата обективност. Автопортретът на Емили Шарми доказва не само хубостта, но и таланта на това поколение.  

 
Сн.1  Млада жена,1918                                                              Сн.2 Портрет на Елена Павловски, 1917

Трагичният завършък на художника е описан от Жан Кокто: „Към края на своя кратък живот той започна да бърза. Заключи се при своя приятел Зборовски и картините му потекоха като река: дамски портрети, съблечени фигури. Този поток тръгна по страни и континенти, стигна до големите музеи.“ През 1919 г. изтощеният му организъм рухва и той издъхва само на тридесет и пет години. Изпраща го почти цялата артистична общност на Монмартър и Монпарнас. Следва и друга трагична раздяла с живота – спътницата му Жан Ебютерн се самоубива два дена след смъртта му. Тогава започва легендата „Модиляни: човек и мит“, каквато биографията пише дъщеря му Жан. Неговата злощастна съдба, обаче, не се пренася в картините му, защото Амедео Модиляни носи светъл и несломим дух.

 
Сн.1. Портрет на Хуан Грис, 1915                                                Сн.2. Макс Яакоб, 2016

Оценката на посетителите, един век по-късно, е възторга и възхищението изписано по лицата им. Времето само е усилило въздействието на картините на Модиляни, който е излял в платната прекрасната си душа. За него е напълно валидна прочутата фраза: „Животът е кратък - изкуството вечно.“ Посетителите излизат с блеснали очи и широки усмивки, и само някои имат сили за Клод Моне. Но Импресионистите, със сто и петдесет годишен юбилей, са друга тема, достойна за продължение.  

 

Сн.1 Скица Лежащо тяло                                                          Сн.2 Визуална комуникация в галерията.

Снимки: арх. Анета Трифонова
 

 

Автор: д-р арх. Анета Трифонова
Закони Нормативна база Коментари