Къщата с порталите

Обект: Реконструкция на еднофамилна жилищна сграда
Проектант: Студио НАДА
Екип: арх. Георги Събев, арх. Антонина Тритакова
Местоположение: село Кърпачево
Година на реализация: 2024

Фотограф: Тодор Тодоров

Студио НАДА има няколко реализации в района на Деветашкото плато, например популярния събитиен център „Мелницата“, където прилагат чувствителния си творчески подход към стойностите на миналото. В новия им проект за село Кърпачев

спешно назован от самите тях „Къщата с порталите“, те отново запазват ценни фрагменти и отпечатъци от оригиналната сграда и ги вплитат в своята реконструкция.

Талантливите млади архитекти са осмислили задачата, проникнали са в духа на мястото и накрая намират начина по който да ги пренесат в нашата епоха със съвременни средства. Архитектите на НАДА - Георги Събев и Антонина Тритакова често излизат отвъд чистия дизайн и приемат различни роли в строителния процес, дори участват в реализацията. Смяната на гледната точка им помага да надграждат първоначалната си идея с откритията, направени по пътя на творческия процес, които материализират успешно.


©Тодор Тодоров

Заварено положение, ситуация. Настоящият проект се развива в имот по главната улица, в непосредствена близост до центъра на селото. Мястото е подходящо за малка семейна къща, с възможност за отдаване под наем, което вкарва нови изисквания към нейния характер – достатъчно персонализиран и универсален. Първата къща в парцела, от края на XIX и началото на ХХ век, е изградена на уличната регулация.

Тя е двуетажна, с два дюкяна в полувкопания етаж и толкова жилищни стаи на второто ниво – типичната схема за търговска или оживена улица в малко селище. Според особеностите на терена, дворът е достъпен чрез няколко външни стъпала от улицата. През годините, към северозападната фасада се долепя пристройката с още три стаи и самостоятелен вход откъм двора. Наборът от механично прилепените помещения достига до наши дни в деградирал вид.


©Тодор Тодоров

Преустройството. Новата конфигурация на жилищната част се съобразява със съществуващите дадености и потенциала на двора да посрещне главната фасада. Верандата, на по-високото ниво, ни  въвежда в жилищната част с няколко стъпала. Новият вариант на къщата разполага с богат дневен тракт и три спални със собствен санитарен възел. Отляво, в бившата селскостопанска постройка, е пригодена допълнителна стая.

Визуализация: www.studionada.eu

Проектът за новата сграда се стреми да постигне пространственото богатство и яснотата, характерни за едноетажните къщи на Франк Лойд Райт. Обемът се развива навътре в ограничения парцел, с основния си вход откъм двора, а тясната югоизточна фасада остава лицето на сградата към улицата. Запазва се обществения характер на полувкопания етаж с малките работилници, достъпни за посетители. Основните промени целят съществуващите площи да се организират по дългото лице на реконструкцията, увеличава се обемът на къщата, покривът се повдига и на места е премахнат таванския гредоред.

Душата на дома е зоната за дневно обитаване с трапезария и кухненски кът. Тя играе ролята на основен разпределител към спалните. Общото пространство е постигнато чрез окрупняването на някои от предишните помещения в по-високата и богато устроена част върху квадратна основа, в чиято среда стои основният носещ стълб на новата дървена конструкция. Дневната продължава към уличния фронт като широк пруст между двете спални, а третата стая остава непосредствено до входа. Помещенията са градирани по техния размер и „извисеност“ едно спрямо друго. Централната част е висока до покрива, страничните стаи имат нормален таван с видими греди, „детският“ етаж на второто ниво се провира под покривните скатове.


©Тодор Тодоров

Маршрутите в къщата водят от двора през дневната част, до стаите и тайнствения полуетаж, където може да се криеш и да изживееш нови светове. Усвоеното подпокривно пространство, освен за гардеробни към стаите, служи като занимания и място за игра на малките обитатели. В своето убежище, те се чувстват извисени над всекидневието и оттам надничат към света на родителите през кръглите прозорци, а през покривните изследват небето и звездите. Всеки който се е качвал на стар таван е изпитал магическото усещане, че е попаднал в друго измерение. Двете тавански стаички, макар и разделени, имат визуална връзка една с друга през илюминаторите, сякаш са кораби от едно и също пътешествие.


©Тодор Тодоров

Къщата се развива като жив организъм, надраснал предишната си обвивка. Някои от външните стени са отместени навън спрямо старите, за да увеличат застроения обем. Изненадващо, старият тавански скелет е частично запазен и играе специална роля в новото оформление. Общите пространства са решени със светли и неангажиращи окото материали – своеобразен неутрален фон, върху който се експонират елементите и текстурите от историческото наследство. Най-активно и „театрално“ се развиват събитията в дневната, където външната стена е запазеният каменен зид, а почистената до тухла напречна стена, стои срещу измазаната бяла повърхност.

  
©Тодор Тодоров

Запазените части от гредореда се появяват в различни роли – в таванския под или застават над широкият коридор, като декоративна градинска „пергола“. Откровеното излагане на историческия скелет създава своеобразни пространствени „портали“, подчертаващи темите за отминалото време и тленността, но и за приемствеността между поколенията. В спалните се появяват принтове на първоначалните мазилки по стените. Освен оригиналната препратка, пръстената мазилка подобрява климата и влажността през сухото лято.

Интериорно изграждане, материали. Съвременността присъства в обобщените пространства, в изчистения силует на покрива и не на последно място през новия естетски начин да се консервират старите включвания. В технологичен аспект, дограмите са видимите носители на новото, най-вече отваряемите витрини към двора и кръглите вътрешни прозорци, които винаги са били предизвикателство, независимо от техния материал и начин на производство.

 
©Тодор Тодоров

Довършителните работи в новите пространства залагат на съвременните материали и техники, създаващи спокойната атмосфера за историческото напластяване. Повърхностите и таваните с гладка бяла мазилка застават редом с рециклираните и професионално обработени стари стени. На определени места са включени заварените каменни зидове и голата тухлена зидария, реплики от земната мазилка, където е съществувала. Таваните над спалните представляват затворен гредоред, височината на дневната част достига до гладките покривни скатове, видими през новите носещи греди. Подът е шлайфан бетон за общите части на дневната и истинско широко дюшеме за спалните.

Богатството на остъкляването се осъществява чрез отваряемите витрини към двора и прозорците с различни очертания – ортогонални, скосени и кръгли. Покривните прозорци, осветяващи допълнително таванския етаж, са необходимият премерен лукс на съвременното обитаване.

 
©Тодор Тодоров

Чрез експозицията на контрастните, на пръв поглед, елементи от различни епохи, проектът преоткрива новите визуални и тематични връзки. От една страна, резултатът позволява да се насладим на изначалната архитектурна конструкция на старата къща, която в други случаи би била скрита или изцяло отхвърлена. Експонирането на извадки от историческия строеж, на фона на съвременната намеса, материализира усещането за миналото. Вълнуващо е да видим как са расли дърветата преди сто години и почти необработвани са използвани в покрива на къщата. По тях са останали характерните белези от теслата на дюлгерите и се виждат неизбежните усилия по построяването на една къща, които за нас остават скрити. Дори този малък щрих от дейността на майсторите, е частица от изявата на духа на времето. 

Визуализация: www.studionada.eu

Трудно е да говорим за философския смисъл на извършеното преустройство и материализирането на историческата памет. По собствената рецепта на студио НАДА, усещането за миналото се включва в настоящето, за да бъде пренесено към бъдещето. Умело смесените съставки от различно време, вместо да контрастират, се допълват при изграждането на единното цяло. Създадените пространства и техните елементи, сякаш съществуват едновременно в двете си състояния на старо и ново, в духа на квантовата неопределеност. И само когато ги погледнем, изявяват категорично своите характеристики. В това отношение, къщата предлага незабравимата палитра от изживявания на визуално, емоционално и мисловно ниво. Чрез по-дълбоките си внушения, подобно на хомеопатично лекарство, пребиваването в нея предразполага към изцеление на обърканото ни повърхностно светоусещане. Архитектите на НАДА, са успели да превърнат тази необикновена къща в капсула на времето, която запазва добрите практики и като песен без думи ги предава на следващите поколения.
 

        
арх. Антонина Тритакова, арх. Георги Събев и арх. Росица Мирчева

За студио nada:
Студио nada е основано през 2020 година от арх. Антонина Тритакова и арх. Георги Събев. От 2025-та година към екипът се присъединява и арх. Росица Мирчева.
Работата ни се простира във всички аспекти, които позволява професията и отвъд – градоустройство, обществени сгради и пространства, многофамилни и еднофамилни сгради, артистични инсталации, прототипиране, продуктов дизайн ...

Студио nada е път, мечта, средство за разбиране на света в нас и извън нас. Екипът ни се изгражда от любопитни,самоинициативни и ентусиазирани хора, които са в един постоянен диалог със света и нямат страх да се сблъскват с непознатото. Винаги сме в търсене на смисъл и причина – след това намираме начин. Обичаме да работим аналогово с ръцете си – голяма част от нашите проекти са реализирани от нас самите. Често сме в позицията на инвеститор, архитект, строител, учител, ученик и наблюдател. Това ни дава множество перспективи, прави ни гъвкави и адаптивни.
nada е нищо ... и всичко

Вижте видео с интервюто на арх. Георги Събев от студио nada, което даде за ARCHINOVA ARCHITECTURE AWARDS 2024 при получаване на Наградата в категория: "Реализации - Еднофамилни жилищни сгради".