Кратка зимна разходка в Трявна

Трявна е едно от любимите ми места. Тук съм бил през пролетта, лятото и есента, но за първи път я посещавам през зимата.
14.02.2015
Димитър Шиклев
18
Трявна, Червения тайфун, маршрути
Централният площад "Капитан Дядо Никола" в Коледни одежди
Източник: Димитър Шиклев

Много обичам да пътешествам, обичам природата. Тя винаги ме зарежда с позитивна енергия и ми доставя наслада и спокойствие. Посетил съм почти всички стари архитектурни резервати, природни феномени, исторически забележителности в България и винаги ми е приятно да се връщам там отново и отново , защото всеки път на тези места откривам интересни неща. Всеки сезон има своята красота и специално излъчване. Сега ще разкажа за зимата.


Трявна е едно от любимите ми места. Тук съм бил през пролетта, лятото и есента , но за първи път я посещавам през зимата. Имахме повече време и успяхме да се разходим до доста от забележителностите в района.


Този път отседнахме в Хотел „Фамилия” - малък семеен хотел в центъра на града, в непосредствена близост до общината. Хотела не е лукс категория, но предлага всички необходими удобства за средностатистическия турист - приятен малък ресторант с чудесна кухня и обслужване, удобни и чисти малки стаи  с тераски и гледка към административния център на града. Старата градска част е в непосредствена близост до  хотела. Като за начало започнахме от ресторанта към хотела. Пийнахме и хапнахме стабилно, след което се разходихме в старата част на града и щракнахме по някоя нощна снимка. Ей така, без предварителна подготовка. Резултатите са съмнителни, но поне красотата на нощна Трявна е неоспорима. Новогодишното настроение те завладява неусетно и всепоглъщащо. На следващия ден, след изпиване на няколко кафета и солидна подложка от обилната закуска, поехме към близките и далечни околности на Трявна – селата и манастирите в посока гр. ВеликоТърново, с. Станчов хан , Вонеща вода, Килифаревски манастир, Плаковски манастир, Капиновски манастир. Един ден през зимата е достатъчен, за да се разгледат тези места и да се натрупат приятни впечатления.


Изморени от ходене в „леденото време”, както и от многото приятни емоции, се върнахме в Трявна и се установихме във второто емблематично заведение на града – „Белгийската” бирария. Лошо заведение! Много лошо! Препихме и преядохме здраво! Всяка поръчка идва със завидна бързина, а бирите направо се материализираха върху масата! А в топлото заведение, сред приятна атмосфера, поръчките валяха ли валяха. Сигурно си мислите, че на следващия ден сме си близали раните? Много погрешно заключение! Природата и архитектурата в града просто неудържимо те примамват да им се насладиш отново и отново.


Обиколихме няколко пъти града, бавно, с посещения за кой ли път в музеите на Славейкови и на Тревненската иконописна школа, Музей "ДАСКАЛОВАТА КЪЩА", Музей "РАЙКОВАТА КЪЩА" , Музей "АНГЕЛ КЪНЧЕВ" и Музей "ТРЕВНЕНСКА ИКОНОПИСНА ШКОЛА". Тук ще ви разкажат невероятно интересните истории на всички тези забележителни места. Нарочно не описвам подробности, защото линковете, които ви предоставям дават по-пълна и подробна информация на тези от Вас, които се интересуват от история, изкуство и култура. 


Не малка част от времето си „ загубих” в снимане на красивите къщи, покрити с оскъдни снежни дрешки, малките търговски обекти и дюкянчета и приятните улички на стара Трявна. Отделих внимание на Съдебната палата, на училището"П. Р. Славейков", на църквите " Св. Архангел Михаил" и "Свети Георги"  , "Гърбавия мост" , уникалната часовникова кула обсипана с коледни светлини, на санаториума за деца, страдащи от белодробни заболявания, построен , като дарение от  царица Йоана. В момента е в ремонт , но скоро ще блесне както е бил при построяването му. Може би. Надяваме се.  Вече на залез не пропуснахме да надникнем във всяко едно дюкянче, да се порадваме, да попипаме, да премерим, да купим.... След освежаване в хотела се насочихме към (според мен) първото емблематично заведение на града- механа „Тревненски кът”. В битова обстановка и под звуците на жива народна музика хапнахме сладко, пийнахме още по-сладко, поиграхме хоро до късна доба.... и се насочихме към третото емблематично заведение на града. А то е дискотека „ЧервениЯ тайфун”. Стопанисван и ремонтиран от руснаци преди години, сега то е с нов собственик. Който е бил далновиден и не е променил интериора. А интериора е смазващ. Поне за мен, който съм расъл и живял в това време.” Кое време?”-ще питате. Ами разгледайте снимките! Та поседнахме ние там, поръчахме водка (то се разбира от самосебе си), и кола (защото българина все се литка между крайностите  и никога не намира компромисното решение), и огледахме подробно всичко. И го прокоментирахме. И, някак си неусетно си спомнихме за младостта, за студентските години, за първите любови, вторите, третите... Погледахме как се кълчат днешните млади, пък взехме нещата в свои ръце! Пардон, крака! Познайте как се събудихме късната сутрин? Познахте-трудно! Това обаче не ни попречи на следващия ден да си замъкнем тежките глави , този път в посока гр. Габрово. Понеже тези дестинации не са ни за първи път решихме да се ограничим само на места, които отдавна не сме посещавали. Спряхме на паркинга пред  Соколския манастир. Оглеждахме с мътни погледи всички уникални постройки на манастира:  параклиса, през който са бягали от турския аскер хайдутите на капитан Дядо Никола, и скалния параклис, и чешмата на Уста Колю Фичето,   и неусетно от студа и ледения вятър, който буквално режеше всичко, останало непокрито по телата ни, ни просветна. И стомасите ни жално засвириха в акомпанимент на вятъра. Време беше за обяд. А той се състоя....в ресторанта на етнографски комплекс „Етъра”, намиращ се в близост до манастира. Ще кажете-ама как изведнъж от манастира-та в „Етъра”? Ами просто-с мерак и...с джип. Второто като неделимо приложение към първото.....


Скъпо заведение. Ама ти вадят душата...и парите с памук! Да ти е кеф и голям бакшиш да оставиш! Само ще ви кажа, че специално по наша идея ни донесоха по чаша студена зелева чорба за аперитив!  Неземна наслада! И после ще ми казват, че "еди-какво-си" било просто като зелева чорба! Да, ама не! Това го казват само въздържателите! След обилен (отново) обяд се разтъпкахме по чаршията, купихме от всички видове сладки в сладкарския дюкян, и хрупайки и мляскайки на воля, разгледахме (за кой ли път) как са строили някогашните майстори и как са си изкарвали хляба, пък и салама, нашите прапра-баби и дядовци.  Обиколихме тепавицата, и ножарницата, и обикаляхме, докато плика със сладките привърши. Качихме се на колата и се прибрахме в „базата”. На заслужен отдих до....вечеря. Вечерята не е интересна. Не защото да ядем ни бе станало безинтересно-съвсем не! Просто се страхувам да не ви даде клавиатурата на късо с подробни описания от моя страна... И после-в леглата! За да тръгнем с песен сутринта към нашата опушена София. Но с впечатления и настроение, което ще ни крепи дълго време в сивото работно ежедневие. 


Ако нещо е трепнало у вас от описаното и заснетото, то официална информация може да почерпите от чичко „Гугъл”, преди да се втурнете към града! 


До следващия воаяж!

+23
Автор: Димитър Шиклев
Закони Нормативна база Коментари