Комплексът „Алхамбра” в Испания е известен и наричан с различни метафори. Сред тях са „едно от новите седем чудеса на света”, „Перлата на Ориента в Европа”, „Мавританското бижу”, шедьовъра на ислямското изкуство, "най-превъзходната игра на обемите". Всички те трудно могат да опишат великолепието на дворцовия ансамбъл, който се намира в подножието на Сиера Невада, над град Гранада. Затова е обявен за паметник на ислямската архитектура и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с два свързани обекта - Albaicín (или Albayzín) и градините Generalife. Името му в превод от арабските думи „ал-кал’а ал-хамра" означават червена крепост или замък. Наречен е така заради червеникавите стени и кули, които са заобикаляли цитаделата.
Дворецът на насридите - дворът с 12 лъва. Снимки: Ваня Божинова
Комплексът е разположен на площ от 26 акра, заобиколен със стени дълги над миля, разделени от 30 кули. Северната страна на хълма е естествено защитена от дефилето на река Даро, което отделя двореца от старата част на града – Албаисин.
Военната крепост „Аласаба“ (цитаделата). Снимка:Ваня Божинова
В архитектурен план „Алхамбра” се състои от четири основни части – дворецът на Карл V, военната крепост „Аласаба“ (цитаделата), Насридският дворец (изящен образец на мавританската архитектура), летния замък Хенералифе (резиденцията на емирите), както и „лабиринта“ от градини с невероятна красота.
Дворецът на насридите - Двореца на лъвовете.(вляво). Детайл от колона в двореца Хенералифе. (вдясно). Снимки: Ваня Божинова
Комплексът е обогатен от дворови сгради и градежи от различни периоди („Комарес”, „Мексуар”, „Двореца на лъвовете”), Двора на миртите, Кулата на Дамите и др. Трудно може да се изброят всички забележителни места в комплекса, изграждани в продължение на няколко века, но включващи и периоди на забвение. Обаче всяко кътче тук се отличава с неповторимо изящество и впечатлява всеки посетител.
Изящните тавани от камък в Двореца на Насридите. Снимка: Ваня Божинова
Историята на „Алхамбра”.
Най-старата му част е крепостта Аласаба, с множество кули. Използвана е като военна база за гвардията на султана. Обаче учените смятат, че е построена преди пристигането на мюсюлманите в Гранада. Първите данни за съществуването ѝ са от IX век и се свързват с името на Саввар бен Хамдун. Той участвал в граждански бунтове и потърсил убежище в крепостта. Смята се, че негово дело са първите градежи.
Снимка: Ваня Божинова
През XI век това уникално място е забравено. През 1238 г. султан Мохамед бен Ал-Хамар (Мохамед I), основателят на династията Насрид, се установява в Аласаба. Той създава новата кралска резиденция „Алхамбра”. Изгражда три от кулите, водоснабдява султанската резиденция, като използва водите на река Даро, започва изграждането на самобитен замък. Султаните Мохамед II и Мохамед III, продължават работата на своя предшественик по отношение на дворците и укрепленията. Вторият владетел издига Голямата джамия на „Алхамбра” и обществени бани.
Градините на Юсуф, които са част от вътрешният двор на Двореца на насридите. Снимка: Ваня Божинова
Неговите наследници султан Юсуф I и султан Мохамед V обогататяват в аритектурен план ансамъла, като съхраняват величествената му визия и пищност. По тяхно време се оформя вътрешния двор, изграждат се Портата на справедливостта, баните, стаята Comares и залата на лодката. С тяхното завършване приключва ислямския период в историята на „Алхамбра”.
Поглед от градината на султан Юсуф към църквата построена на мястото на съборената джамия.( вляво). Част от градините на султан Юсуф. Снимки: Ваня Божинова.
През 1492 г. Фердинанд II Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска завладяват Гранада, обединявайки Испания под католическа монархия и прекратявайки вековете на ислямско управление. Те избират мавритански майстори, които да ремонтират архитектурния шедьовър. Легендата разказва, че тук Христофор Колумб получил злато за своето околосветско пътешесвието и благословията на кралица Исабела.
Градините от вътрешният двор в Двореца на Насридите. Снимка: Ваня Божинова
Следващият владетел Карл V нарежда да бъде унищожена част от комплекса, за да се построи дворец в ренесансов стил, наречен на негово име. Той построява Императорските покои, Гримьорната на кралицата и църква, която да замени джамията.
През XVIII век комплексът преживява още един период на запустение. През 1812 г. част от кулите на крепостта са взривени от французите при военни действия. През XIX век започва възстановяването на „Алхамбра” и се извършват активни ремонтни дейности от архитекта Хосе Контрерас по заповед на испанския крал Фердинанд VII. Те продължават с различен интензитет при неговите син и внук.
Великолепие и хармония присъстватвъв всяко кътче на ансамбъла.
Снимка: Ваня Божинова
В Насридският дворец се смята, че мавританското изкуство достига своя връх. Той има два вътрешни двора, изящно резбовани щукови тавани, фризове, капители и аркади, геометрични мозайки, фонтани и безкрайни перспективи.
Снимка: Ваня Божинова
Мексуар е едни от основните му части, заедно със Серало и Харем. Той включва помещения, ползвани за административни цели, които имат сравнително скромна декорация. Обаче в тях е постигнат въздействащ контраст между гипсовите бели стени и таваните от тъмно дърво.
Снимки: Ваня Божинова
В Серало са ползвани най-изящните плочки, които може да се видят в целия дворец. Тук се намира Залата на посланиците с известния си купол от кедрово дърво. Покоите в Харемът се отличават не само с лукс, но и с уют, тъй като те са били обитавани от съпругите на султана.
Дворът на лъвовете в Двоцеца на насридите. Снимка Ваня Божинова
В сърцето на комплекса се намира Дворът на лъвовете. Той включва 12 скулптури на царствени животни, които символизират 12-те месеца на годината.
Дворецът на крал Карл V. Снимка: Ваня Божинова
Дворецът на крал Карл V или Паласио де Карл V е образец на испанския ренесанс. Притежава огромен двор, олицетворяващ световната империя – глобуса и е дело на ученика на Микеланджело Педро Мачука. Сега в двореца се помещават музей на Гранада и музей на фламенкото, а в двора с епровеждат концерти.
Огромният двор на Паласио де Карл V. Снимка: Ваня Божинова
Дворецът и градините Generalife
Поглед от градините на султан Юсуф към двореца на Хенералифе и градините към него. Снимка Ваня Божинова
Дворецът „Хенералифе“ и градините към него са паметник на ислямската култура. Те са създадени по времето на султан Мухамад III (1302-1309) и са преустроени малко по-късно при управлението на султан Исмаил I (1313-1324).
Поглед от Двореца Хенералифе към крепостта Аласаба, Двореца на насридите и към църквата, построена на място на джамията. Снимка Ваня Божинова
Градините към него са уникално произведение на градинарството и сакаш са създадени да умиротворяват сетивата. Състоят се от две части.
Първата е Двора на водните градини (Patio de la Acequia), в който се намира дълъг воден басейн, обграден от цветни лехи, фонтани и колони. Втората са Градините на султана (Jardín de la Sultana), които съхраняват средновековния арабски стил на градините в Андалусия.
Градините на султана (Jardín de la Sultana) в Двореца Хенералифе. Снимка: Ваня Божинова